Областната дирекция на МВР в Русе да изплати над 8000 лева обезщетение на професионален от Сливо поле - това реши Административният съд в Русе. Така се слага точка на едно голямо и напълно излишно премеждие за потърпевшия, който е станал поредната жертва на фалшиво положителен тест за наркотици, довел до месеци на безработица, унижение и задълбочаване на лична трагедия.
Всичко започва в ранната сутрин на 21 октомври 2024 година. К.М., шофьор на тежкотоварен автомобил от Сливо поле, е спрян за проверка. Тестът с техническо средство „Дръг Тест 5000“ отчита положителен резултат за бензодиазепин.              

Въпреки че водачът няма никакви видими признаци на употреба - спокоен е, с ясно произношение и сигурна походка, полицаите му отнемат шофьорската книжка. Съставен е акт, а началникът на районното управление в Сливо поле издава заповед за временно отнемане на свидетелството за управление до приключване на преписката.
За К.М., който преживява тежка загуба само преди три години - смъртта на съпругата си - това е началото на истинско изпитание. Той е не само лишен от личния си автомобил, но и от възможността да упражнява професията си. Работодателят му няма избор - по закон, след отнемане на книжката, трудовият договор е прекратен без предизвестие. В същото време взимането на кръв и урина в болницата в Русе дава основание да бъде образувано и досъдебно производство.
Месеци наред шофьорът остава без работа и с петно върху името си. За да оцелява, получава минимално обезщетение за безработица. Но решава да оспори заповедта за отнемане на книжката в съда. През февруари 2025 г. Административният съд в Русе постановява, че заповедта е незаконосъобразна. В решението си магистратите посочват, че мярката е приложена в противоречие със закона. Малко след това идва и безспорното доказателство - резултатите от токсико-химичната експертиза от Националния институт по криминалистика не откриват следи от наркотични вещества в кръвта и урината на водача. Досъдебното производство е прекратено.
Свидетелството за управление е върнато на К. М. през февруари, но той трябва да изчака до март, за да премине задължителното периодично обучение и да получи удостоверение за професионална компетентност, за да се върне на работа. Общо четири месеца са изгубени, а с тях и доходът, който би получил, ако не беше незаконосъобразната заповед.
След като съдът отменя акта на полицията, К.М. завежда иск срещу Областната дирекция на МВР за 11 171 лева. От тях 6171 лева са за имуществени вреди - пропуснати ползи под формата на разликата между неизплатеното му трудово възнаграждение и полученото обезщетение за безработица. Останалите 5000 лева са за неимуществени вреди - за болки, страх, унижение и влошено здраве.
В отговора си ОД на МВР оспорва иска като неоснователен и недоказан. Полицията настоява претенциите да бъдат отхвърлени.
Пред съда обаче се разгръща тежка картина на човешката драма зад правния спор. К.М. представя характеристика от психолог, която описва състоянието му. Мъжът, който едва се възстановява от загубата на съпругата си, изпада в дълбока криза. Той получава панически атаки, треперене, ускорен сърдечен ритъм, задух, безсъние и се изолира напълно.
Свидетелстващият в съда психолог обяснява, че новото травматично събитие - незаконосъобразното отнемане на книжката - е отключило и задълбочило непреработената травма от смъртта на съпругата му. Това не е просто неудобство, а тежко психологическо разстройство, което изисква специализирана помощ.
След като преценява всички доказателства, съдия Галена Дякова приема, че исковете са частично основателни. Съдът констатира, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди: незаконосъобразен акт, вреди и пряка причинна връзка между тях.
По отношение на имуществените вреди съдът уважава изцяло претенцията от 6171 лева. В мотивите си се посочва, че ищецът безспорно е доказал, че е бил лишен от сигурното си възнаграждение именно поради отнетата му книжка. Това не е хипотетична загуба, а реално неполучен доход, изчислен от съдебно-счетоводната експертиза.
За неимуществените вреди съдът присъжда 2000 лева. В мотивите си магистратът обяснява, че размерът се определя по справедливост, съобразно времетраенето на вредните последици (4 месеца), интензитета на страданията, но и отчитайки, че част от тежестта се дължи и на непреодоляната загуба на съпругата. Това обаче не прекъсва причинната връзка с действията на полицията, а само определя степента на преживяване.
Освен това съдът осъжда МВР да заплати и направените по делото разноски в размер на 332 лева, както и възнаграждение за адвоката, оказал безплатна правна помощ, в размер на близо 950 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
Този случай за пореден път поставя отново въпроса за тежестта на доказателствата при полевите наркотестове и за прецизността на административните органи, когато с едно свое действие могат да отнемат не само документ, но и препитанието и достойнството на човек.