Само 20 процента от здравето ни зависят от здравната система, каза Александър Симидчиев от сдружение „Въздух за здраве" по време на гражданския форум "Време за действие за климатични права". Дискусията е организирана от фондация "БлуЛинк" в партньорство с европейската мрежа "Правосъдие и околна среда". Останалите проценти зависят от околната среда, образованието, местоживеенето, спорта, храната и др., посочи той. По думите му поне половината от здравето ни се определя от качеството на въздуха и колкото по-високо е замърсяването му, толкова по-силно то влияе върху здравословното състояние на хората и върху смъртността, в резултат на мръсния въздух. Ако няма здраво общество, всичко останало се обезсмисля, тъй като цялата икономика е функция на здравото население, каза още той и посочи, че в индивидуален план най-напред трябва да променим поведението си.
Не съм очаквала, че днес обитаемата планета е под въпрос, свидетели сме на повече суши, пожари, опустиняване, каза Магдалена Малеева, създател на „Горичка“ - инициатива за разговори, дебати и обучения, свързани с промените в климата и устойчиво бъдеще. По думите й в Европа вече предупреждават хората, че е възможно през лятото да се въведе режим на водата. Има зони в Европа, за които се знае, че ще бъдат необитаеми, допълни Малеева. При покачване на температурата с още 1,5 градуса се очакват климатична миграция, повече суша и пожари, и други последици, добави Малеева. Тя посочи, че в Румъния граждани съдят държавата за това, че въглеродните емисии не намаляват достатъчно бързо, във Франция момиче е започнало борба с голяма фирма, която копаела дълбоко в морето и е успяло да спре проекта, в Швейцария мъж е обявил гладна стачка заради недостатъчно бързото действие на институциите за намаляване на въглеродните емисии. Трябва да действаме заедно, каза още Малеева.
Изпълнението на климатичните политики не може да се случва само на ниво министерства, политиките трябва да се сведат на местно ниво администрации, каза Пламен Пеев от „БлуЛинк“. Искаме законът да дава правна сигурност чрез залагане на цел за климатична неутралност, както и да има сериозна промяна в състава и функциите на Националния съвет по изменение на климата, допълни Пеев. По думите му законовите текстове за климата трябва да гарантират ясно достъпа на хората до информация за вземането на решения.
Все по-видно е, че сме в извънредна климатична ситуация - наводнения, засегнали много населени места в цяла Европа, непостоянни метеорологични модели в неочаквани периоди на годината, а изменението на климата ще остане определящо предизвикателство през живота ни, посочва в поздравлението си към участниците във форума ръководителят на представителството на Европейската комисия в България Цветан Кюланов. Според него „войната на Русия срещу Украйна предизвика сериозна загриженост за нашата енергийна сигурност и отприщи сътресения на енергийните пазари, карайки сметките на домакинствата да скочат и изострят проблемите с инфлацията и разходите за живот“.  Тези проблеми са мултипликатор на заплахи, източник на нестабилност сами по себе си и представляват риск за инфраструктурата, инвестициите и бизнеса, и засягат най-уязвимите, допълва Кюланов.
Трябва да се направи промяна, казва още той и посочва, че в рамките на зелената сделка ние показваме, че тази промяна е възможна. ЕС превърна намаляването на емисиите в необратимо правно задължение, а нашето законодателство вече е приведено в съответствие с климатичните цели. Трябва да се приложи бързо, така че да увеличим възобновяемите енергийни източници, да намалим зависимостта си от вносни изкопаеми горива, да подобрим енергийната ефективност, да разработим алтернативи за индустрията като водорода, да ускорим прехода към чиста и устойчива мобилност, посочва още той. Този процес няма да е лесен и предстоят още предизвикателства, като основното е да се гарантира, че напредъкът по зеления преход не е за сметка на най-бедните хора в Европа, допълва Кюланов. По думите му, когато политиките за преход въздействат върху определени групи хора, те трябва да бъдат придружени от компенсаторни механизми за справедливо разпределение на тежестта, като добър пример за това е Фондът за справедлив преход.