Как се разходват, осчетоводяват и отчитат евросубсидиите, получени за поддържане на селските мери, е въпрос, който очевидно ще поражда нови и нови скандали не само у нас, но и в Брюксел. До този извод навежда съдебно дело, приключило вчера в Русенския районен съд.
Става дума за 34 287 лева, платени за поддържане на мери край Глоджево, а впоследствие взети обратно, защото се оказало, че площите изобщо не могат да бъдат субсидирани.
Парите са получени от животновъд от Глоджево през 2009 година, а през 2011 година проверка показала, че трябва да се връщат. И той ги платил. Но сега твърди, че всъщност е действал не само от свое има, а е представлявал пред Разплащателната агенция още 7 души животновъди като него. Затова Н.К. си иска парите и е завел дело в Районния съд.
„Колегите животновъди“ обаче го отсвириха с твърдението, че нито са го упълномощавали, нито са вземали пари - подписите под документите не били техни. И за да бъде кашата пълна, съдебната графологична експертиза доказа, че половината от подписите са истински, но другата половина - не, или поне не може със сигурност да се твърди дали са фалшиви.
Всъщност част от стопаните признават, че са получавали пари. Но другите отричат. Отгоре на това се оказва, че в самия документ, с който Н.К. се опитва да докаже правото си, има множество поправки и задрасквания - например дка е преправено в лева, има някакви неясни забележки, мастилото е различно. И документът изглежда дотолкова неясен, че съдът отсича: не е ясно какво пише там. И така Н.К. загуби делото - Темида прие, че след като няма доказателства, че е дал някакви пари и на кого точно, няма на какво отгоре да ги иска от другите животновъди. Още повече, че тези хора пък съвсем нямат вина за това, че в списъка с площи за подпомагане са били включени и земи, които изобщо не са подлежали на евросубсидиране.
Н.К. със сигурност ще жали решението и пред Окръжния съд. Въпросът обаче е как се дават парите по селата, срещу какви документи и с чии подписи. И дали този случай в Глоджево е единичен.