На 2 юни отдаваме почит на големия поет и революционер Христо Ботев, който играе голяма роля за украинско-българските връзки, приятелство и сътрудничество. Това написаха от посолството на Украйна у нас по повод 2 юни - Деня на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. 
Животът на Христо Ботев днес е пример за родоблюбие и неговото делото се изучава във всички български училища в Украйна, пишат от посолството. 
Днес Ботевите думи „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." придобиват нова актуалност за украинските и българските родолюбци, отбелязват оттам. 
От посолството припомнят, че Ботев получава образованието си във Втора гимназия в Одеса, със съдействие на Одеското българско дружество. Именно в Одеса се появява неговото стихотворение „Майце си“. След това той продължава да работи като учител в българското село в Южна Украйна Задунаивка, където се намира мемориалният музей „Христо Ботев“, посочват от посолството и изтъкнат, че паметници в памет на Ботев има в украинските градове Одеса, Измал, Арциз и селата Задунаивка и Ботево.
 „Духът на Ботев е с народите на България и Украйна!“, пишат още от посолството. 
Денят на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се отбелязва за първи път през 1884 г. във Враца и Пловдив, посочва информация на отдел „Справочна“ на БТА. Официално се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват Ботеви четници. От 1953 г. до 1988 г. се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. - като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. - като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България. 
С Решение на Министерския  съвет от 31 май 1993 г. 2 юни е обявен за Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Всяка година на 2 юни в 12:00 ч. от 1948 г. насам, се отдава почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България с едноминутно мълчание, вой на сирени и звън на камбани в продължение на две минути.