Образованието е най-важната инвестиция, която можем да правим в бъдещето, за да е по-силна България, за да използваме всички тези таланти, които имаме. Това каза в Русе служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов.
Той беше на посещение в Русенския университет по повод на 10-годишнината от създаването на специалност „Финансова математика“ във висшето училище, чийто юбилей беше честван тържествено в края на миналата седмица. 
„Трябва да бележим традициите, които българската наука и образование има. Доволен съм, че тук виждаме именно това“, каза Пеканов. 
По думите му има и сериозно финансиране по линия на европейските програми.
„Освен важните инвестиции, които се случват в университети, в класни стаи, в следващите години трябва да налагаме и високи стандарти, реформи, които да изискват да използваме този талант. Всичко, което виждам в Русенския университет вече се е реализирало в тази насока - високи стандарти, световни партньорства, кооперация с множество университети“, каза Пеканов. По думите му това е пътят, по който България трябва да върви, за да сме по-силни като държава, като икономика, но и „да адресираме демографските проблеми, за да задържаме талантите тук, да се развиват и да допринасят за бъдещето на страната ни“.
Поздравления към преподавателите и студентите по случай годишнината отправиха кметът Русе Пенчо Милков, областният управител Анатолий Станев, представители на фирмите-партньори, на БАН и на средните училища в града. 
Проф. д-р Велизар Павлов - инициатор на създаването на специалността и декан на Факултет „Природни науки и образование“ бе удостоен с Плакет на Русенския университет за своя принос за развитието на специалност „Финансова математика“. Професор Павлов разказа за нелекия път на развитие на специалността и за успехите на нейните възпитаници, спечелените множество отличия в престижни състезания и успешната професионална реализация на завършилите.  
Ето какво каза вицепремиерът Атанас Пеканов пред студенти и преподаватели.

Победата на науката я срещам всеки ден. С нашите действия трябва да градим и да добавяме към този процес, защото това помага на обществото да гледа в правилната посока. На първо място, това се случва с международното партньорство, ако трябва да сме честни, че в 21-ви век науката се движи чрез партньорства, кооперации и учене един от друг. И аз мога да поздравя Русенския университет, че вече има редица такива международни партньорства и осъзнава това. Всичко това се случва в ХХI век с важни инвестиции и съм благодарен, че виждам тук важни инвестиции от частния сектор. Смятам, че държавата също е планирала за идните години сериозни инвестиции в сферата на образованието, а за мен лично европейските средства трябва да се съсредоточат към едно по-прецизирано разпределение именно към регионите, които имат нужда от повече инвестиции. 
Северна България трябва да получи и ще получи в новия програмен период, голяма част от ресурса - както е заложено по оперативните програми и Плана за установяване на устойчивост - инвестициите да се случват там, където наистина ще допринесат най-много за по-бързата конвергенция на икономиката, ще подобрят знанието и инфраструктурата, за по-силни български региони. 
Това обаче трябва да върви и със залагането на високи стандарти 
- тези, които са адекватни за ХХI век, защото именно това ще ни подготви да сме, както казах в началото, лидери. Да сме лидери в редица отношения, които България има дълга, дълга традиция - в сферата на математиката, в сферата на компютърните науки, инженерните науки. България има дълги, дълги традиции и трябва да продължи да използва и развива потенциала на българските таланти. Това ще помогне не само за икономическото развитие на страната, ще й помогне да бъде по-силна, да настигне по-бързо европейските доходи и за по-бързата конвергенция. Това ще ни помогне и да решим един от най-важните проблеми на страната, за завръщане на хората тук - в България. Днес всички ние трябва да минем през всички възможности да се развиваме възможно най-много. Те могат да бъдат в България, могат да бъдат и по света. Но рано или късно трябва да връщаме наученото тук. 
Аз съм изключително благодарен на съдбата, че имах възможност да прекарам дълго време в чужбина - имах възможността да завърша образованието си там. След това се върнах и надявам се да допринасям за това. 
Между другото, ще кажа кой е първият стандарт - ето вие именно сте успели да приложите световните лидерски стандарти по отношение на тази специалност /Финансова математика - б.р./. Спомням си, когато кандидатствах института в Лондон, това беше една от специалностите, които гледах, но реших, че ще ми е много трудна и затова реших да се насоча към икономиката, която, въпреки че се базира на модели, се опитва не само да запази, а и малко повече да подобри, математиката. Осъзнах това и се опитвам да го казвам във всяко училище, където ходя, когато си говоря с ученици. Защото те трябва да разберат, че 
всички предмети са важни, но математиката е най-важна
Тя преосмисля, тя проучва начина да разбереш как функционира светът, да развиеш комуникативните си способности по един  логичен начин. Тя ни дава базата за развитие и е една от ключовите науки в 21-ви век.
Напълно съм съгласен, че трябва още от средното образование да наложим този стандарт. Има една известна история, която сега ще ви кажа, аз мисля, че тя е много поучителна. След световната финансова криза /2007-20078 година - б.р./ кралица Елизабет II, при едно посещение в Лондонското училище по икономика и политически науки беше попитала - защо не предсказахте тази криза. Когато бях студент, си мислех, че това е много добър въпрос. Когато започнах обаче да се занимавам повече и повече в дълбочина с икономика, разбрах, че този въпрос не е толкова смислен, колкото си мислех. Защо? Защото моделите - всичките структурирани модели, те не могат да предсказват всеки един сценарий в бъдещето. Те не са предсказание и сигурна прогноза за това, какво ще се случи. Не, ние им даваме информация, да мислим за различните вероятности, за различните ситуации - какво може да се случи, ако се случат различни процеси. И когато преподавам, казвам на моите студенти: 
моделите са ключови за разкриване на процеса - те няма да ни дадат пълната истина, но ще ни научат да мислим за различните процеси
и да си обясняваме как се случват. Често казваме, че нито един модел не е верен, но някои от тях са полезни, защо - защото те ни дават възможност да разбираме процесите. Моделът дава опростена версия на света, за да можем да структурираме и да разбираме най-важните процеси. По същия начин трябва да подхождаме първо към всички модели и всички начини, по които общуваме в съответните ситуации. Ние трябва да базираме това обяснение на теория, чрез моделите, както и на емпирика, което са документираните факти, кое и как се е случило.
Специалността „Финансова математика“ е ключова и аз съм много благодарен на Русенския университет, че е започнал такава инициатива и вече има огромни постижения с нея. Тя вече произвежда бъдещи лидери във финансовия сектор и институциите - такива, които ще могат да заемат ключови позиции в България, но не само - в Европа и по света. Уверен съм, че на базата на тези усилия, които виждам - състезания, кандидатстване - всички млади хора трябва да знаят, че  това е процесът, с който ставаме по-силни всеки ден - с нашите усилия. Това включва и много откази, много нотификации, които може би ще бъдат отхвърлени, но това е начинът да ставаме по-силни, за да можем тогава, когато бъдем приети, да правим това, което искаме - да сме на ниво, да можем да сме компетентни и да можем достойно да се представим и в случая, достойно да подпомагаме развитието например на страната ни - на частния сектор и институциите. Аз мога само да ви кажа „Благодаря!“. Смятам, че българският талант трябва да се използва, за да се развива страната ни по-смело - като икономика, като държава и като институции. С това България става по-силна, с това и Европа става по-силна и аз съм уверен, че в академичните среди днес се кове бъдещето на една по-силна и по-достойна България.