Ако не сте чували за „Песента на тебешира“, не е страшно. Тя не е толкова популярна, не е в задължителната програма, не я пускат по радиото, но се пее в училищата. Всъщност авторите й са добре известни - текстописецът е Станислав Георгиев, директор на СОУ „Възраждане“, а музиката е дело на съпругата му Ирена Иринова - най-обичаната учителка в ОУ „Иван Вазов“ от 32 години насам. Беквокалите са на децата им Атанас и Мария, а исото държи басетът Ник.
Освен музиката, своя територия в дома им има и изобразителното изкуство. Картини на Ради Неделчев, Хрисанд Хрисандов, Людмила Иринова, Виолета Радкова и още много русенски художници допълват уюта на дома им и някак добавят своята частица пъстрота в отношенията между хората вкъщи.
Това, разбира се, не е случайно. Ирена Иринова е дъщеря на доайенът на русенската група художници Людмила Иринова - вдъхновена и вдъхновяваща и на 83-годишна възраст.
За разлика от мама, аз не мога нищо да нарисувам, признава Ирена и разказва как на сина им Наско в училище искали картинка с куче, тя опитала, но детето така и не разбрало какво точно е изобразено на листа. Този същият Наско утре има бал и ще е един от отличниците, които Английската гимназия ще изпрати към немски университет. Таткото Станислав Георгиев също е възпитаник на Английската и тя му помага в годините, когато места за учители по български език няма, но пък тези по английски са изключително търсени.
Семейната им история започва в училище и продължава
вече 20 години между черната дъска и пианото
Когато завършва Музикалната академия в Пловдив, цигуларката Ирена се връща в Русе и е изключително щастлива, че е разпределена в училище „Лиляна Димитрова“ /сега „Алеко Константинов“/.
Можеше да ме пратят и на село, каквито бяха тогава правилата, но имах късмет, спомня си тя. Тъкмо отива за първи работен ден и директорката Бонова й съобщава, че няма да е при тях и трябва да се яви в инспектората за нова заповед. Точно тогава учителят по музика в „Иван Вазов“ заминал за чужбина, нямало кой да го замести и хоп - младата Ирена постъпва там. Годината е 1982 г. и оттогава не е променила нито училището, нито стаята, нито ентусиазма си. Независими източници твърдят, че всички са завиждали на тези, които са имали късмета точно Иринова да им е класна. 
Младата учителка държи да е самостоятелна и в живота си, затова купува гарсониера в „Здравец“ и напуска бащиния дом на „Доростол“. Този факт е от особено значение, тъй като на
автобусна спирка до блок „Гергана“ се ражда любовта
между Ирена и Станислав. Докато тя вече преподава задължително българския всеучилищен химн на Кирил и Методий и сформира легендарната група „Пулс“, бъдещият й съпруг крои планове как да стигне до Германия, при това полулегално.
Приключението му започва след завършването на Софийския университет и липсата на всякаква перспектива пред младия филолог. Стига до Чехия и тъкмо си мисли как да премине заветната бразда към цивилизацията, в Прага българското посолство организира новогодишен празник. Посланик тогава е проф.Боян Ничев, преподавател на Станислав от университета. В речта си към сънародниците си той
дръпва патриотичната струна в душата
на младия си колега и вместо на запад, той хваща автобуса обратно за родината. В Русе няма работа за учител, затова започва като възпитател в училище „Иван Вазов“, но в Голямо Враново. На следващата есен, благодарение на английския си, Стенли е назначен пак в „Иван Вазов“, но с русенски адрес.
В един късен есенен ден, вечерта след втора смяна в училище, автобусът спира в „Здравец“ и от две различни врати слизат колегите Ирена и Станислав. Докато единият пита
„Какво правите в нашия квартал?“
другият репликира с „Защо пък да е вашият?“, става ясно, че единият е в блок „Гергана“, а другият - в „Никола“. Съвсем като в „Извора на Белоногата“ любовта не извръща лицето си от тях и за Коледа те вече са двойка. Толкова са сигурни, че всеки е намерил половинката си, че през март идва предложението за женитба и половин година по-късно вдигат сватба. Къщата им се пълни първо с плача на бебето Атанас, а само две години по-късно песента му поема сестричката Мария, сега десетокласничка пак в Английската.
През 1999 г. директорът на училище „Яворов“ печели зелена карта и заминава за САЩ. На Станислав Георгиев му предлагат временно да изпълнява длъжността. Тогава той е само на 34 години и му се налага сам да се учи да плува в морето от административни задължения. Явно се е справил, след като три години по-късно печели конкурса за шеф на „Възраждане“. Вече 12 години е начело на екипа там и успява да балансира между деца, колеги и родители.
Макар че е директор, Георгиев не е оставял дневника и за ден. Ако трябва да опиша училището си,
за мен то е „нормалното училище“
- не се боря за лидерство, нито изоставам в дъното, казва директорът. В подкрепа на думите му е фактът, че всяка година той лично съветва всички седмокласници да попълват и втория модул за кандидатстване в гимназия, не ги ограничава, а напротив - стимулира ги да покажат най-доброто от себе си. Макар че за мен като директор вероятно е по-изгодно да ги задържа, не е честно нито към децата, нито към родителите да бъдат лъгани, категоричен е Георгиев. В момента той е постигнал европейския стандарт за това колко деца трябва да има в едно училище, за да е ефективна работата там. Според документацията от 1981 г., когато е построена сградата на училище „Вела Пискова“, сега „Възраждане“, в нея е трябвало да учат 800 деца на една смяна. Сега са точно толкова и едносменният режим доказва предимствата си в прогимназията и гимназията. Сградата му дава възможност и да направи девет занимални за мъниците за удобство на родителите им.
Вероятно мнозина си спомнят, че Станислав Георгиев отсъстваше за една година от Русе, но пък зачестиха посещенията на ученици в Букурещ. Това се случи през 2005 г., когато директорът на „Възраждане“ замина за румънската столица и спази обещанието си към Министерството на образованието да поеме обучението по български език на децата от училище „Христо Ботев“ там. За мен
Румъния е „забравената България“
разказва учителят, за когото този период е от изключителна полза. Тогава е сам, вечерите му са празни и единствено книгите го спасяват от скуката. Народите ни са еднакви, близки, 30% от думите на съседите са с български корени, но не се познаваме, коментира Георгиев. Времената тогава са бурни и за румънските му колеги, които вдигат безспирни стачки за заплати. Нещо, което ще се повтори като модел две години по-късно и в България с общата учителска стачка. В Букурещ Станислав сваля неусетно 15 килограма, макар че получава стриктни описания на готварски рецепти от вкъщи. Нямах избор, опитах да готвя сам, но резултатите не бяха съвсем добри, макар че се стараех, признава директорът. След завръщането си у дома се отказал от експерименти в кухнята и оставил за себе си само съвършенството на таратора и спагетите. Всъщност майсторът в домашната им трапезария е Ирена, а любимият специалитет на Стенли и децата е овчарският й пай.
За да избягат от шума и емоциите в училище, двамата са избрали тишината и романтиката на Нисово. Нито Станислав, нито Ирена са имали късмет с баба на село, затова и желанието им за идилична пасторална картина било огромно. Сега се трудят над лехите с цветя и зеленчуци, при това с голямо удоволствие и мерак да им е всичко както трябва.
След като снощи Станислав Георгиев взе награда „Русе“ за цялостен принос в образованието, днес празникът за семейството продължава. Ирена отново ще бъде затрупана с букети от учениците си, а Станислав ще изпрати абитуриентите от „Възраждане“. Ще се върнат вкъщи, за да продължат с приготовленията за бала на Наско, ще се радват на артистичната шампионка по танци Мария и ще разходят кучето Ники. А в понеделник ще продължат с новия куплет от „Песента на тебешира“.