С изложба и международна конференция Институтът за български език на БАН отбелязва 1160-годишнината от създаването на глаголическата азбука. Експозицията “Истории от глаголически времена” ще бъде представена в градината “Кристал” в столицата от днес до 29 май. Това съобщиха от Българската академия на науките.
Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, която ще се състои днес и утре в БАН. Тя се организира ежегодно и се е утвърдила като престижен форум за представяне на най-актуалните постижения и тенденции в областта на изследването на българския език в България и по света. По традиция на нея се представят научните успехи на секциите на Института, включително и резултатите от работата по национални и международни проекти и сътрудничеството с български и чуждестранни научни центрове. Със свои доклади ще участват и гости от чужбина. Тържественото откриване на форума ще е тази сутрин, от 9:30 ч., в зала “Проф. Марин Дринов”, в БАН. Пленарен доклад ще изнесе Петър Женюх от Славистичния институт “Ян Станислав” при Словашката академия на науките.
В рамките на международната конференция ще бъде представена изложбата “Истории от глаголически времена”. Откриването ѝ ще се състои от 18:00 ч.
През 2023 г. се отбелязва 1160-годишнината от създаването на глаголическата азбука от св. Константин-Кирил Философ. Във връзка с това, екип, ръководен от доц. д-р Явор Милтенов от Института за български език на Българската академия на науките (ИБЕ-БАН), е подготвил експозицията.
Често чуваме, че единствено кирилицата е българската азбука, с която сме допринесли за развитието на литературата, езика и културата на редица съвременни държави и за културното многообразие в Европа. Но това не е така, защото България става дом и за глаголицата, донесена от Кирило-Методиевите ученици. По-старата писменост се е употребявала активно в земите, които са били част от Първото българско царство, следи от нейното използване откриваме и по време на византийското владичество, а дори и до края на XIV в. Рядко в публичното пространство се споменава, че именно на глаголица са били извършени много от първите преводи в България и именно тя е служела за преписване на книги, а и в ежедневния живот, столетия наред. Столетия наред високият ѝ авторитет е бил несъмнен, отбелязват от ИБЕ-БАН.
Целта ѝ е да се покажат слабо познати аспекти на глаголическата писмена традиция и ролята на България за съхраняването и препредаването ѝ. Експонирани са изображения с висока резолюция на глаголически ръкописи и епиграфски паметници, много от които не са били показвани пред широката общественост, а и пред научна аудитория. Снимковият материал е подбран по такъв начин, че да илюстрира непознати за обществеността страни от работата и на книжовниците, и на обикновени хора, владеещи писменото изразяване. Друг важен акцент в концепцията на изложбата е документирането на едновременното използване на глаголица и кирилица, което свидетелства за присъствието в образованието и на двете писмени системи.  
Проектът е осъществен като част от Национална научна програма “Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина”, финансиран от Министерство на образованието и науката, и със съдействието на дирекция “Култура” при Столична община. /ИРС