Д-р Денислав Иванов е инвазивен кардиолог в Университетска болница „Канев“. Завършил е Медицинския университет във Варна и работи в Голямата болница от самото начало на кариерата си. Разговаряме с него в навечерието на Световния ден за борба с хипертонията 17 май.

- Д-р Иванов, какво представлява исхемичната болест на сърцето?
- Да започнем с това какво е исхемия? Това е състояние, при което кръвният поток (и следователно кислородът) е ограничен или намален в част от тялото. Сърдечната исхемия е намален приток на кръв и кислород към сърдечния мускул. А исхемичната болест на сърцето е сърдечен проблем, причинен от стеснени сърдечни артерии. Когато артериите са стеснени, по-малко кръв и кислород достигат до сърдечния мускул. Това се нарича също коронарна артериална болест и коронарна болест на сърцето, поради връзката с коронарните съдове - тези, които доставят кръв и кислород до самото сърце, защото то е уникален орган и кръвоснабдява само себе си. За съжаление, това може да доведе до инфаркт. Тя протича с или без пристъпи на болка зад гръдната кост.
- Какви са симптомите на исхемичната болест на сърцето?
- Най-честите симптоми са
стягаща болка или тежест, парене, което се усеща на широка площ, обикновено в лявата гръдна половина
но често и на целите гърди и/или между плешките, епигастриума, болки във врата, долната челюст, в едното или в двете рамена, ръцете, сърцебиене, задух при физическа активност, потене, лесна умора.
- Какво увеличава риска при това заболяване?
- Няколко от главните рискови фактори са емпирично доказали връзката си с исхемичната болест на сърцето. Някои от тях могат да бъдат променени терапевтично с медикаментозно лечение и в комбинация с промяна в начина на живот. Това са рисковете, които могат да бъдат коригирани. Има и такива, които не подлежат на промяна и се наричат безусловни. Те са няколко. Възрастта на пациента, защото
рискът от кардиоваскуларна болест се увеличава с напредването на възрастта
При мъжете шансът нараства след 45-годишна възраст, докато при жените след 55 години, освен при случаи на преждевременна менопауза.
По отношение на фамилната обремененост - за наличие на такава се смята баща или брат с това заболяване преди 55 години и майка или сестра преди 65 години. Друг рисков фактор е наличието на захарен диабет. При пациенти с диабет риска от сърдечно съдова болест е 2.5 пъти по–висок, отколкото при пациенти без. 
По отношение на тези рискови фактори, които могат да бъдат променени, това са физическа активност, която трябва да бъде съобразена със състоянието на пациента и придружаващите заболявания. Намаляване на стреса. Доказано е, че редукцията на вредното ежедневно напрежение води до намаляване на риска от кардио васкуларна болест. Тютюнопушенето удвоява риска при пушачите и дава до 37% риск при бивши пушачи до около 60-годишна възраст.
При спиране на цигарите рискът намалява до нормални нива за около 4 години
 Промяна в хранителния режим или познатите диети, защото мазнините увеличават риска от кардио васкуларна болест, тъй като нарушават вътрешния слой на съдовете. Препоръчват се диета, богата на фибри, плодове и зеленчуци, храна богата на омега 3 мастни киселини. 
Други рискови фактори са хиперлипидемията, увеличените триглицериди са доказано корелирани с кардио васкуларната болест. Хиперлипидемията е вторият най–чест фактор за исхемична болест на сърцето, затова се препоръчва консулт с кардиолог и предписване на статинова терапия във възрастта 40 – 75 години при подобни индикации. С най висок риск са пациенти с увеличен LDL – така наречения „лош холестерол“, редуциран HDL – или „добрия холестерол” и хипертриглицеридемия. 
При артериалната хипертония се увеличава оксидативния и механичен стрес върху стената на артериите, затова понижение с 10 – 5 mmHg намалява значително абсолютния риск от кардио васкуларна болест. 
Не на последно място е боди мас индекса –
пациентите с наднормено тегло са с двойно по–висок риск от коронарна артериална болест
и също са по–податливи на развитие на допълнителни рискови фактори, като високо артериално налягане, хиперлипидемия, захарен диабет. Дори леко редуциране на теглото с 5% при такива пациенти значително подобрява здравето на пациентите.
- Как се диагностицира исхемичната болест на сърцето?
- При симптоми пациентът първо трябва да се обърне към кардиолог, който ще снеме анамнеза на базата на въпроси, свързани със симптомите и фамилната история. След това ще му бъде извършен физикален преглед. Трябва да му бъде направена електрокардиограма, както и лабораторни изследвания. Други изследвания, които могат да бъдат направени с цел допълнителна диагностика са:
Стрес тестове – мониториране на сърдечният ритъм, кръвното налягане, докато върви пациента по пътека или кара стационарно колело. При него натоварването кара сърцето да изпомпва по–трудно и по-бързо кръв от обичайното и така може да бъде открити проблеми, които иначе могат да останат незабелязани; 
Ехокардиография – това изследване помага да се установи дали има увредена част от сърцето и то не изпомпва нормално кръв;
Нуклеарни стрес тестове – малък радиоактивен материал се инжектира в кръвта на пациента и при натоварване се проследява как този материал минава през сърцето и белите дробове.
Нуклеарната медицина допринася за състоянието на миокарда и неговото кръвоснабдяване
Тези тестова спомагат за преценката за нужда от определено лечение и ефекта от прилагането му.
 Коронарография – при нея контрастно вещество се инжектира в екстракорпоралните /външните/ кръвоносни съдове на сърцето, след това се прави рентгенова снимка – ангиография на коронарните съдове – коронарография, като това се повтаря, за да се проследи контрастът как преминава през съда и това дава детайлна вътресъдова оценка на доктора;
Сърдечен компютърно томографски скан – тест, чрез който може да се открие дали има натрупване на калций в коронарните съдове, което е основен белег на коронарна атеросклероза. Това изследване също може да проследи коронарните артерии – коронарна КТ ангиография.
- Какво е лечението на исхемичната болест на сърцето?
- Целта на лечение при исхемична болест на сърцето е
да се подобри набавянето на кръв и кислород към сърдечният мускул
След диагностика, в зависимост от тежестта на състоянието на пациента, лекарят може да препоръча оптимална медикаментозна терапия, инвазивна интервенция /перкутанна интервенция, последваща веднага след коронарографията, ако се е провела такава/, и при нужда и отхвърляне на другите методи да бъде насочен към кардиохирургия за аортокоронарен байпас /АКБ/.
Медикаментозното лечение включва: антиагреганти, които намаляват риска от тромбообразуване, което намалява шанса за запушване на коронарните артерии, което е основната причина за остър коронарен синдром и инфаркт. Нитратите разширяват съдовете и подобряват кръвотока към и от сърцето. Бета блокерите имат 4 положителни ефекта за сърцето, които водят до релаксация на сърдечната мускулатура, намаляване на кръвното налягане, намаляване на сърдечният удар и по този начин кръвта се движи по–лесно към сърцето. Калциево каналните блокери релаксират и разширяват кръвоносните съдове, подобрявайни кръвният ток в сърцето, забавят пулса и редуцират работата на сърцето. Прилагат се и понижаващи холестерола медикамети;
АЦЕ инхиботори, които отпускат кръвоносните съдове и редуцират кръвното налягане
както и терапия с препарати, които отпускат коронарните артерии и успокояват ангината; редуцират сърдечната честота, като по този начин подобряват миокардната перфузия и редуцират кислородните нужди на миокарда, което при пациенти с оплаквания при физически натоварвания подобрява качеството на живот и помагат на сърцето да работи с по–малка консумация на кислород.
Могат да бъдат приложени процедури, които подобряват кръвоснабдяването на сърцето, като ангиопластика и поставяне на стент, аорто коронарен байпас и рядко срещани методи, които все още са недобре застъпени и които само ще спомена - като екстракорпоралната контрапусация - EECP, и екстракорпоралната шоквълнова миокардна реваскуларизация - ESMR.
- Какво е тиха исхемия?
- Това е
състояние на намалено доставяне на богата на кислород кръв към сърцето, което не е клинично проявено
т.е. няма симптомите на исхемична болест на сърцето, но може да има ЕКГ, ехокардиографски и перфузионни дефекти при проведени тестове. Пациентите с тиха исхемия, трябва да бъдат детайлно изследвани, за да се предотврати възникването на остър коронарен синдром.
Тя бива 3 типа. Най–рядката е абсолютно асимптоматични пациенти със коронаро артериална болест, която може да е тежка при лиса на болкови симптоми. Вторият тип са пациенти с доказан предходен миокарден инфаркт. Най–честата се наблюдава при пациенти със стабилна и нестабилна стенокардия и вазоспастична ангина.
- Има ли разлика в риска при мъжете и жените?
- Жените са с редуциран риск от сърдечносъдови заболявания. Въпреки факта, че мъжете са с по–голям риск, тази болест все още остава най–честата причина за смъртност при жените.
Една на всеки 3 жени умира от кардиоваскуларна болест
Основна защита за жените е естрогенът, който има протективна роля, като стабилизира плаките в съдовете и има противовъзпалителен ефект върху атеросклерозата. Менопаузата значително увеличава риска от кардиоваскуларни заболявания при жените над и на 55-годишна възраст, като го приравнява към мъжете на 45 и над 45 години. Понижават се нивата на естроген, което има негативен ефект върху артериалната функция и холестеролният профил. Менопаузата увеличава шанса за метаболитни синдроми и обезитет. Преждевеременната менопауза, дали естествено или хирургически индуцирана, значително увеличава риска от исхемична болест на сърцето.
- Каква е превенцията при това заболяване?
- Има няколко начина да се намали риска от развитие на исхемична болест на сърцето, като се редуцират рисковите фактори –
намаляване на артериалното налягане, на холестероловите нива, да се яде здравословна храна
балансирани диети, богати на фибри, плодове, зеленчуци, листни салати, намаляване на употребата на сол, намаляване на наситените мастни киселини (салами, мазнини в месото, масло, гхи, сметана, твърди сирена, бискивити, торти, храни с кокосово или палмово олио и др., защото те ще увеличат „лошия холестерол“, трябва да се увеличат ненаситени мастни киселини, като се консумират риба, морска храна, авокадо, ядки, семена, олио, зехтин и др., защото те подобряват „добрия холестерол“.
Трябва да се намали захарта, да бъдем физически активни, да се поддържа теглото в разумни граници, да се спре пушенето, редукция на стреса, намаляване консумация на алкохол, да се поддържат нивата на кръвната захар при пациентите със захарен диабет, да се пият медикаментите, изписани от лекуващият лекар.

Силвия ДИМИТРОВА