Най-важното в работата с децата е запалването на искрата в техните очи и отношението, което те развиват към музиката и изкуството. Това каза в интервю за БТА известната акордеонистка Вероника Тодорова. Освен че е отдадена на акордеона, с който покорява големите сцени у нас и в чужбина, Тодорова от две години се е завърнала в родното село Дебнево, община Троян, и преподава на децата в местното училище „Иван Вазов“. Въвела е иновативен метод за преподаване на музика, според който всички деца от първи до четвърти клас изучават музикален предмет като част от учебния план.
В знак на признание за усилията и резултатите й предстои на 24 май тя да бъде удостоена от община Троян с Почетен знак „Почетна грамота” и еднократна парична награда. Отличието е за разработване и реализиране на иновация за ново учебно съдържание в часовете по музика „Изучаване на музикален инструмент в часовете за разширена подготовка по учебен план“ по програма на Министерството на образованието и науката през 2022 г., както и за цялостен принос в обогатяване на културния живот на училището, село Дебнево и община Троян за възпитаване на учениците в отношение и уважение към изкуството и творците.
Вероника Тодорава обясни, че децата се учат да свирят на пиано или акордеон. Имат възможност да се докоснат и други музикални инструменти като китара, цигулка, ударни и т.н. „Иновацията ми се базира отчасти на един експеримент, проведен в началото на 90-те години в Берлин, Германия, от Ханс Гюнтер Бастиен. Той доказва, че изучаването на музикален инструмент повишава коефициента на интелигентност при децата. Участвалите в неговата иновация се справят по-добре в училище, отколкото останалите, неизучавали музикален инструмент“, каза музикантката.
Тя добави, че иновацията в Дебнево е от две години, но най-ярки резултати ще се видят, когато един випуск се занимава четири години с определен музикален инструмент. По думите й още сега се забелязва положителното влияние върху децата, които стават изключително отговорни, дисциплинирани. „Виждат скоро и плодовете на техния труд, което някой път в сферата на образованието е трудно, а това много ги мотивира. Учат се да уважават и труда на съучениците и приятелите си, когато правим изяви в училище. Имаме положителния ефект децата да са много спокойни и с огромно уважение на изслушват приятелчетата си. Смятам, че това ще им е от полза за цял живот“, категорична е акордеонистката.
По думите й за внедряването на този подход в селкото училище са й помогнали много иновативно мислещи хора. „Селско или градско училище - няма значение, важни са хората, които работят там, занимават и възпитават децата. Имаме здравомислещи интелигентни млади хора, каквато е и директорката на училището Кремена Стойчева. Получаваме огромна подкрепа от колегите в училището, които участват в тази иновация“, каза още Вероника Тодорова и добави, че в училището има 30-35 деца, от първи до четвърти клас са 15. 
„С децата работя с голяма любов, но и получавам страшно много от тях. Ето, това е най-голямата награда. Не говорим, че всички трябва да станат музиканти. Те се занимават с нещо божествено - изкуството, чуват постоянно нещо красиво и то ще формира дисциплина“, посочи музикантът.
Вероника Тодорова не е оставила голямата сцена
Въпреки че се е отдала на децата в Дебнево, Вероника Тодорова не е оставила голямата сцена. „Все още съм активна като солист у нас и в чужбина. Голямата сцена съм я допълнила с нещо много истинско и стойностно за бъдещето. Според мен всеки успял музикант има своя извор на любов към музиката, креативност, което е нужно на сцената. Въпросът е къде този човек намира тези неща. Няма нужда да се лъжем, че за един музикант, особено за солист, е важно егото - да обичаш себе си. Мен и моята душа бива захранвана точно от тези истински неща - работата с децата, резултатите, които постигаме с тях, от това, че виждам, че се пробужда нов живот и в селото - на това прекрасно място, където съм имала възможност да отрасна. Работата ми в Дебнево допълва творчеството ми на сцената, от която мога да занеса впечатления и да разкажа нови неща на децата“, разказа Тодорова.
Пътят й на музикант започва още от шестгодишна възраст
Пътят й на музикант започва още от шестгодишна възраст в Ловеч. Първият й учител е Димитър Цветков, а след това дълги години е била възпитаничка на Троянската музикална школа и на Мариета Жекова, която оставя трайна следа в нейното изграждане като музикант и личност.
Когато Вероника Тодорова е на 16-годишна възраст, се налага да замине със семейството си за Германия. „Там нещата трябваше да се случат изключително бързо - да завършва средното си образование и да намеря новото си място в това съвсем различно общество. Продължих музикалното си обучение при руски педагог, който успя да ме оцени и започна да организира концерти за мен“, добави акордеонистката.
През годините тя участва в много конкурси и печели престижни награди. По време на един от конкурсите в Италия я забелязва италианският професор Ренцо Руджери, който дълги години е неин ментор. Тодорова учи при него джаз три години в Италия. „Той пишеше много музика за мен. С различни оркестри сме били на конкурси във Финландия, в Норвегия, на световното по акордеон и т.н. и аз много се радвам, че и сега поддържаме много близък и топъл контакт“, посочи Тодорова.
Всеки успех е стъпка към израстването на музиканта
Тодорова каза, че всеки от успехите й оставя трайна следа в нея и е стъпка нагоре в нейното израстване. „Чувствам се родена под щастлива звезда, но това, което съм постигнала, е заслуга и на моите родители, които са ме научили да съм изключително благодарен човек. Аз знам, че много трябва да се работи. Пътят ми не е бил лесен, но се опитвам винаги да се справям със ситуацията. Благодарна съм на всички хора, които са направили много за мен. Благодарна съм на съдбата, но и на себе си дотолкова, че успявам да запазя истинското в мен и смятам, че това ми помага да следвам правилния път - този, който ми е отреден - да нямам излишна амбиция, но да съм устремена и да знам къде отивам“, заяви акордеонистката.
По думите й на всички конкурси, в които е участвала, е представяла България, защото „да видиш българското знаме е голямо вълнение“.
Програмата с участия на Вероника Тодорова е наситена. Продължава турнето им с Веско Ешкенази. Тя подготвя и фестивала Jam on the River в Дебнево, който нарича „моето бебе“. Събитието е предвидено да се състои на 4-ти и 5 август, набира все повече почитатели и привлича утвърдени музиканти от България и чужбина. „Човек трябва и сам да си помогне. Аз не чаках да бъда открита от българската музикална сцена, а знаех, че нещо мога и сама да направя. Така се роди фестивалът в Дебнево. Миналата година се радвахме на пет хиляди посетители в продължение на два дни. Тази година ще се включат Веско Ешкенази и Плевенската филхармония“, открехна завесата Вероника Тодорова.
Очаква я и публиката в Черна гора, където българското посолство е организирало поредица от концерти около 24 май. 
На 9 май Тодорова ще зарадва троянската публика в залата на Народно читалище „Наука - 1870“ със специален концерт по случай Деня на Европа, заедно със Стефан Тодоров – ударни, Станислав Георгиев – контрабас и Ангел Димитров – китара.
Предстоят още много хубави неща, добави Вероника Тодорова.