Каква е първата асоциация при вида на голям мотоциклет? Дразнещ рев от ауспуха, рязък старт и понякога - стресиращ слалом между колите.
Но в Русе има един друг мотоциклет, който се носи със съответстващата на елегантността му лекота и дори няма ауспух. Защото сърцето му не е бензиново, а електрическо. Неизменно привлича погледите, прилича на произведение на изкуството и дори да изглежда пресилено, има пряка връзка с него.
Ето каква е тя.
Преди години Жорж Георгиев, инспектор от „Национално тол управление“-Русе и инженер с разностранни интереси, решава да купи нова електрическа китара. Той самият свири, но и синът му тръгва по неговите стъпки, затова им трябва добър инструмент. Отиват в музикалния магазин, който тогава е до Пантеона, и се оказва, че китарите са много, но избор почти няма. Тези, които са с добър хардуер, адаптер и струни, нямат добра форма, грифът им е компромис или пък изработката. Другите, при които няма такива забележки, имат проблеми с хардуера и адаптера... Комбинирани са евтини и скъпи неща, но тези комбинации по правило не дават добър продукт.
Има, разбира се, отлични инструменти, но цените им са в съвсем друга категория.
И така узрява идеята да си направят китара сами.
Резултатът е уникална седемструнна класическа китара, направена изцяло по собствен вкус, без преглъщане на недостатъци и без забележки.
Така Жорж Георгиев, възпитаник на Транспортния факултет на Русенския университет, доказва, че трите букви с точка пред името му - инж. - не са само свидетелство, че има диплома. Защото, да си припомним - думата „инженер“ произлиза от латинските корени ingeniare („измислям, изобретявам“) и ingenium („интелигентност, умение“).
Години след успешния опит с китарата
баща и син се оказват пред ново изкушение, което се превръща в още по-голямо предизвикателство - в крак с времето решават да купят електрически мотоциклет. И историята удивително напомня на търсенето на електрическа китара.
„Говорихме си, гледахме цени и в един момент възникна идеята - не мога ли и аз да направя такова нещо? Нещата, които се продават в магазините, са някаква пародия на мотоциклети. Някакви модели са като извадени от анимационни филми, от „Семейство Флийнстоун“ може би - толкова са жалки, просто самият дизайн е отблъскващ за мен. Има добри компоненти, но като цяло са неприемливи. А и са трудни за управление, спирачната система не е надеждна, като цяла са катастрофа“, разказва Жорж.
Тогава решава да използва като база наистина надежден мотор, с добри спирачки и управляемост и се спира на „Сузуки Интрудер 250“. И започва преобразяването му.
Първият проблем за решаване е електродвигателят -  с каква мощност да бъде. Цената на тези с добра мощност, от рода на 5 киловата, надхвърля разумното. Затова се спира на двукиловатов мотор. Купува го от популярна китайска онлайн платформа. Следват изчисляването на предавателните отношения по веригата предна-задна зъбчатка. Така се се достига оптимален режим и съотношение на преводно число, 
но не само с помощта на математиката а и с най-изпитания метод: „проба-грешка“
Другият голям проблем е батерията, „горивото“. Това е най-скъпият компонент във всяко електрическо превозно средство.
„Купих 4 акумулатора - 12 волта, 45 амперчаса, възможно най-малките, а системата за електромотора е 48 волта. Спрях се на това, за да има някаква мощност. Четирите акумулатора създават друго изпитание - високото им тегло. Преработих рамата на мотоциклета - заварки, приспособления, всичко беше както трябва. Електрическите компоненти на мотора купихме съответно на най-приемливата средна цена. Беше според възможностите, имаше емоция, но и разум“, разказва Жорж Георгиев. Онова, което остава недоизказано, са 
многото часовете четене и гледане на клипове в интернет, преди да се стигне до завършването на мотоциклета
А в този процес има безброй тънкости, които рядко се споделят в интернет - разбираемо защо. Това, което за някои е хоби, за други е бизнес, а бизнесът обикновено се охранява ревностно.
Така миналата есен идва ред на първия реален пътен тест - този, който показва какво са създали уменията, разумът и емоцията. 
„Първата проба беше до Сливо поле и обратно, наистина беше доста обнадеждаващо. Навъртях 67 километра, като капацитетът на заряд на батериите не беше паднал и наполовина. Със сигурност мога да кажа, че 120 километра като пробег няма да бъдат никакъв проблем, но не съм го пробвал. Зареждането от 0 до 100% става за около 10-12 часа, но в ежедневно каране от порядъка на около 1 седмица с изминати около 100 км в града, се зарежда за около 8 часа, като разходът за тези 100 километра е до 50 стотинки“, пресмята инженерът.
Той вече е купил и соларен панел, с който карането на мотоциклета става напълно екологично, енергията не идва от електрическата мрежа, а от слънцето. 
Но вариантите винаги трябва да са поне два
затова инж. Георгиев купува и специално зарядно устройство за 48-волтовата батерия, но този път от българския пазар. Зарежда минимален ток - 3 ампера, защото това способства за удължаване живота на батерията. Поръчал е и батерия с най-модерна технология - литиево-полимерна-фосфатна. Нейното предимство е, че циклите й са над 3000, което означава, че ако в годината за 52 седмици се зарежда 52 пъти и дори два пъти повече, ще издържи 30 години!
Но не всичко е толкова гладко, разбира се. 
„Проблемът на тези електрически мотоциклети, за който не се споменава никъде, е в охлаждането. И следвайки пътя на логиката, открихме, че някои запечатани консумативи и контролери трябва да бъдат открити, да бъдат с по-добро охлаждане, тъй като при голяма консумация и продължително каране на висока скорост, се получава прегряване на елементите, откъдето те губят своята работоспособност и просто изгарят. Единият контролер - евтиният, изгоря и се наложи да си купим друг, доста по-скъп. Както е известно, хубавите неща струват скъпо. Освен това цялата обслужваща инсталация - фарове, стопове и т.н. е отделена от основния механизъм, тя е с отделни малки акумулатори от UPS, които са 7 амперчаса. Около 3 месеца са светили, без да се изтощят“, посочва създателят на уникалния мотор.
Един от големите потенциалните проблеми при тези уникати обаче не е свързан с производството, а със законното им пускане на пътя.
Или поне така си мислят незапознатите
Всъщност тези мотори не се регистрират, това не е предвидено в Правилника за движение по пътищата. 
В КАТ издават номер на електрифицираното „Сузуки“ и това е достатъчно. Всъщност неговата мощност - 2 киловата, е съвсем минимална мощност, тя е дори под 50-кубиковите мотопеди. Въпреки това развива 45-50 км/ч - съвсем нормална скорост за града. Повече не е и позволено.
По „Discovery Channel“ от години върви една популярна поредица „Да продадеш колата си“. На финала на всеки епизод се прави изчисление колко е струвало възстановяването на всеки автомобил. Тук сметката показва, че електрическото „Сузуки“ е излязло на Жорж Георгиев около 1600 лева. Цената е много добра, в сравнение с тази на магазина. С една уговорка - тук трудът му не е остойностен.
Жорж кара мотори от 10-годишен, пали се покрай баща си. Този е първият, който не стартира експлозивно. Оловно-цинковите акумулатори са по-издръжливи на студено време, но отдават енергията по-плавно, затова при потегляне от място първите 10-15 метра движението е по-бавно, после няма разлика от мотоциклет с бензинов двигател.
Сега заедно със сина си имат нова идея - да изработят рама по свой модел и стандарт, с материали, които смятат за най-добри. Това със сигурност ще е надграждане, но планове за масово производство няма. Това е само хоби. Но пък с много впечатляващ резултат.