Неуспешният опит за избор на председател на НС в първия работен ден показва безизходица и трудно преодолими противопоставяния, коментираха политолози
Според Борис Попиванов това, че 49-ото Народно събрание не успя да си избере председател в първия работен ден, илюстрира безизходицата, в която се намират българските партии. Той коментира, че два страха са водещи в поведението им – че не могат да наложат себе си и че ще бъдат наказани от избирателите, ако потърсят подкрепа.
Според Иван Начев това, че не бе избран председател на 49-ото НС в първия работен ден, показва две неща – че противопоставянията, които са съществували по време на кампанията, не са лесно преодолими и че всяка партия се опитва все още да търси различни разделителни линии, и различни форми на компромис и на консенсус.
Изборът на председател
Според политолога Борис Попиванов това, че 49-ото Народно събрание не успя да си избере председател в първия работен ден, илюстрира безизходицата, в която се намират българските партии. По думите му те не са в състояние да съберат достатъчно подкрепа в името на определена платформа, но и не могат да намерят разбирателство с другите и се опасяват, че ще бъдат обвинени в колаборационизъм, от което да пострадат електорално.
Тези два страха са водещи в поведението им – страхът, че не могат да наложат себе си, и страхът, че ще бъдат наказани от избирателите, ако потърсят подкрепа, обобщи Попиванов. Той коментира, че поради липса на въображение партиите са подходили по същия начин, както преди шест месеца в 48-ия парламент - на първия работен ден те са излезли с кандидатури за председател на НС, без да търсят предварително подкрепа за тях, с ясното съзнание, че няма да получат такава, за да могат да се заявят като различни и да покажат, че държат на своя профил и партийна идентичност.
Попиванов посочи, че те са осъзнавали добре, че са длъжни да изберат такъв, точно както преди шест месеца, понеже изборът на председател е задължителен елемент от конституирането на парламента. Според политолога, ако не беше избран председател в сряда, това е щяло да вкара страната в криза, за която няма предвидени механизми за изход в Конституцията. Той коментира, че такава криза би била много тежък удар не само върху българската политическа система и политическия процес, но и върху всяка от партиите поотделно. Те знаеха, че след първоначалния анонс „ние не търсим подкрепа от никого“, ще се наложи в крайна сметка да потърсят такава подкрепа, посочи той.
Според него този вариант показва водеща роля на ГЕРБ-СДС в парламентарния процес и с идеята, макар и неформално, за ротационно председателство се показва, че сътрудничество с „Продължаваме промяната – Демократична България“ ще бъде търсено и намерено. По думите му двете водещи коалиции имат интерес политическият процес да бъде затворен между тях, защото с това решение показват, че всички важни решения в 49-ото НС ще бъдат въпрос на спорове и съгласия между ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната – Демократична България“, а останалите парламентарни партии няма да бъдат част от този процес на договаряне. Попиванов добави, че в сряда останалите четири формации са показали ясно ревността си от това решение. Според него това може би е бил най-лекият вариант за две политически сили, всяка от която има амбиции да управлява и не е в състояние да управлява в тази конфигурация самостоятелно или като водеща сила, един компромис, който просто отлага тежкия проблем с управлението с няколко седмици или месеца. Не смятам, че този избор вече означава готова коалиция, макар че би могъл да се окаже в един момент, обясни политологът.
Според Попиванов два варианта стоят на масата – предсрочни избори без да се състави редовно правителство, или тези две политически сили в един момент да се разберат за правителство, за формула на това правителство.
Той подчерта, че са знаели, че трябва да се разберат за председател, и уточни, че при последните четири предсрочни избори са имали оправдания за разпускането на парламента в други фактори и сили, и са имали с какво да се отчетат пред своите избиратели, че са направили. По думите му, ако не бяха избрали председател на НС, е нямало да имат никакви оправдания и извинения и са щели да вкарат страната в криза, за която няма ясно разписана посока за изход.
Според Иван Начев това, че не бе избран председател на 49-ото НС в първия работен ден, показва две неща. Той уточни, че от една страна противопоставянията, които са съществували по време на кампанията, не са лесно преодолими. Второто нещо е, че всъщност всяка една от партиите се опитва все още да търси различни разделителни линии и различни форми на компромис и на консенсус, допълни той. По думите му партиите, от една страна, се разделят, а, от друга, се опитват да постигат компромис по някои теми, които не са толкова болезнени за тях и за техните избиратели.
Възможни компромиси
Борис Попиванов смята, че формациите са готови на много компромиси и единственото, за което все още не са готови, защото ги е страх от избирателите им и за публичния и медийния им образ, е да се споразумеят за правителство. По думите му това, че са готови, се вижда от преговорите за законодателна програма – готови са заедно да застанат зад огромен брой законопроекти, решения, включително дори са напреднали много в това как би трябвало да изглежда един държавен бюджет, който в крайна сметка е най-важният закон за държавата всяка отделна година. Съгласие по много теми има, но всъщност то е условно и до голяма степен безотговорно, ако не се състави правителство, смята Попиванов.
Всички тези закони изискват някакво мнозинство, което да стои зад тях и да носи отговорност за тях, защото какво означава да се приемат закони, които ще бъдат изпълнявани от служебно правителство или от неясно бъдещо редовно правителство след едни предсрочни избори – това не означава нищо, коментира Попиванов. Той добави, че когато няма мнозинство и отговорност, всички тези добри намерения, опредметени в законодателство на НС, "висят във въздуха" и не могат да бъдат основа за някаква перспектива за развитие на страната.
Първите две сили имат взаимния интерес да затворят политическия процес между себе си, взаимно да се легитимират като алтернатива една на друга, взаимно да покажат, че от тях двете зависи, макар и като опоненти, бъдещето на българската политика, а другите са, в добрия случай, нещо като резервни колела, коментира Попиванов. По думите му другите се чувстват изключени и са недоволни от това, че първите две сили се разбират помежду си, респективно не се разбират, и високомерно не показват желание да привлекат останалите четири парламентарни сили в процеса на тяхното разбиране.
Този компромис, който наблюдаваме по отношение на законодателството, около което се обединиха двете най-големи парламентарно представени политически формации, е достатъчно показателен, смята Иван Начев, който добави, че единственото, което го притеснява в цялото това нещо е, че всъщност там се използват думи като укрепване, засилване, подпомагане - цялото това нещо, целият този компромис има пожелателен характер. Той няма много ясно изразени цели, което означава, че може в процеса на формирането на това законодателство, около което сега се обединяват, че ще работят заедно, да се появят нови разделителни линии, обясни Начев и добави, че, както се казва, "дяволът е в детайлите".
Според Начев процесът, който наблюдава, е по-скоро свързан с това, че се реабилитира ГЕРБ и съответно коалицията около ГЕРБ, а тя дълго време е била в изолация. В предишния парламент се направи опит тя да бъде реабилитирана и да излезе от изолация, отбеляза той и добави, че в този парламент тя се опитва да демонстрира много по-мек тон именно с идеята да излезе от тази цялостна изолация, в която е била през последните няколко години. Реабилитира се бившият премиер Бойко Борисов, той започва да се среща нормално с лидери на парламентарно представените политически партии и да води някакви разговори с тях, коментира Начев и уточни, че големият позитив по-скоро е за ГЕРБ и за коалицията около ГЕРБ, отколкото за „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, и поради тази причина той смята, че те няма да направят този компромис с това да подкрепят правителство от ГЕРБ.
Приоритети пред 49-ото Народно събрание
Каквото и да целят да свършат, без редовно правителство, зад което да има мнозинство и да се носи политическа отговорност, всичко това има много малко значение, защото и бюджет, и законодателство, трябва да се изпълняват от някой, който стои с името си зад това, смята Борис Попиванов. Според него ако няма правителство, каквото и да приемат се оказва до голяма степен съмнително като последици и резултати, понеже друг ще трябва да го изпълнява и друг ще носи отговорността за него.
Ако президентът им остави достатъчно време, и да не съставят правителство, биха могли да приемат много неща, но въпросът е кой ще носи отговорност за тези решения, посочи Попиванов. Той допълни, че в предишни парламенти сме видели колко големи са изкушенията на парламентарния популизъм в отсъствието на правителство, защото когато излъчиш свое правителство, тогава ти носиш отговорност за неговите решения и си много по-внимателен какво законодателство и бюджет приемаш, но когато няма правителство - всякакви екстравагантни, налудничави, абсурдни и финансово катастрофални решения могат да бъдат приети, защото няма да се носи отговорност от теб. По думите му в този смисъл перспективата да не се стигне до избор на кабинет е изключително опасна.
В момента ние наблюдаваме само едни добри пожелания, смята Иван Начев. По думите му даже чисто институционалното разбирателство за това да бъде разделен мандатът на председателя на парламента, да има ротационно председателство, някак си се гледа с хоризонт от три месеца, само в този парламентарен сезон. Той отбеляза, че между двете големи политически формации има разминавания и по отношения на бюджета - кой да го внесе, кога да го внесе. Според Начев те имат кардинални разминавания за бюджета.
По-важното е, че това са все законодателства, които не са толкова конфликтни, с изключение може би на бюджета, отбеляза Начев. Той коментира, че конфликтните въпроси, като например за това как да бъде разследван главният прокурор, въпросът за това как да се борим с корупцията в България, остават на заден план, и тук коалицията ГЕРБ-СДС някак си се опитва да избяга от тях, именно защото са били конфликтни и по време на избирателната кампания. В този смисъл, аз не очаквам кой знае колко много да направи този парламент, ако толкова е кратък неговият живот, обобщи Начев.
Диалогът при шест парламентарни сили
Влизането на шест формации в 49-ото НС никак няма да повлияе на политическия диалог в парламента, според Борис Попиванов. Политическият диалог ще си остане същият, какъвто си беше и в предишния парламент, защото този парламент до голяма степен възпроизвежда не просто конфигурацията от партии от 48-ото НС, но и разделителните линии, поясни политологът.
Разликите са минимални, някои партии имат малко повече депутати, други по-малко, „Български възход“ отпадна, но пък „Има такъв народ“ влезе на тяхно място като последна парламентарна сила, добави Попиванов. Според него трудно може да очакваме изненада, по-различно парламентарно поведение и по-различен тип отношения от тези, които наблюдавахме в предишните шест месеца.
Политическият диалог ще бъде труден, макар сега всички ние да наблюдаваме опит за такъв от страна на ГЕРБ-СДС и останалите политически партии и коалиции вътре в парламента, каза Иван Начев. Според него целта на ГЕРБ-СДС е да може да излезе от тази изолация и отново да се върне в играта - това, което тя не е успяла да направи в предишния парламент. По думите му, в този смисъл, ние към момента не знаем доколко искрени са намеренията на политическа партия ГЕРБ и съответно нейните коалиционни партньори, или това е просто един "театър", който се разиграва пред нас, за да може да се реабилитира партията и да се изкара някой друг виновен при евентуално несъставяне на правителство и отиване към нови избори.

:strip/_exif()/1661085636/475dbd951ac442967eaf9f5032f7343c.jpg)