Какви са интересните традиции и обичаи в Самоковско за Великден - сега и в миналото, разказа за БТА етнографът Косьо Рангочев.
"Различното в Самоков на Великден е, че Разпятието се изнася във всяка църква в различен ден от седмицата. На Разпети петък и на Велика събота срещу неделя Разпятието се изнася само в Митрополитската църква „Успение на света Богородица“. В понеделник Христовият кръст се изнася единствено в Девическия манастир „Покров Богородичен“, наричан още „Бабите“, а във вторник - само в Долномахленската църква. Така градът се превръща в една цяла енория", обясни Рангочев.
Според него един от най-интересните обичаи, който вече е забравен и не се практикува, е бил в нощта на Великден - когато хората са си тръгвали от църквата, са отивали на гробищата, където оставяли червено яйце, запалвали са свещ и казвали "Христос Воскресе". После отново се връщали в църквата, където започвала среднощната литургия. 
По думите му практиката с ходенето на гробища е била само градска, но не е съществувала в селата в общината. Рангочев разясни, че този обичай е изчезнал в средата на миналия век. От класическия български  фолклор знаем, че през нощта не се ходи на гробища, но в навечерието на Великден това не е така, защото според някои вярвания мъртвите се „пускат в отпуск“ - или от Великден до Томина неделя, или от Великден до Възнесение Господне (Спасовден). Тогава я няма тази граница между живи и мъртви, обясни етнографът.
Рангочев разказа и за друга стара традиция - на Велика събота в Самоков хората са се хранили с копривена чорба с охлюви, като встъпление към промяна на хранителния код след Великден.
Председателят на Народно читалище „Отец Паисий – 1910 “ в село Доспей Христина Вукова припомни някои стари обичаи в селото. Още в Страстната седмица роднините на младите булки, които са се омъжили през годината, им носят яйца, а младите невести ги боядисват заедно с новото си семейство. На Великден се извива голямо общоселско хоро на мегдана (центъра) на селото, младата булка целува ръка на по-възрастните хора и им подарява от боядисаните яйца. 
Още от началото на календарната година момичетата започват да шият и приготвят нови носии, с които да излязат на центъра на селото и да се включат във великденското хоро.
Вукова добави, че навремето хората в селото по време на великденските пости са се хранили един път на три дни и след това са ходили на църква, за да пречистят душите си. На Велики четвъртък през нощта срещу Разпети петък хората са оставали да пренощуват в църквата, за да могат да откупят греховете си.
Една традиция, която съществува и днес в Самоковско, е, че домакините приготвят „кукулници“. Това е обреден хляб, който се замесва на Велика събота и в него се поставя яйце, оттам идва и името, разказа тя. Има обичай да се подарява кукулник на първия човек, който влезе в дома, за да е благословен и здрав. 
Кметът на самоковското село Широки дол Марияна Ръкльова разказа пред БТА за друга интересна традиция  - че в тяхното село бабите задължително са месели обреден хляб, върху който са подреждали боядисаните и украсените яйца. Правели са и различни форми от тесто. Украсата на великденските питки е била предимно с форма на кръст.