През февруари 1870 година Русчушкото окръжно управление пише рапорт до Общия съвет на Дунавския вилает, в който представя ползите от организирането всяка година на вилаетско изложение в Русчук. Предлага се на това изложение да се представят всякакви видове „ткания, ръкоделия, индустриални изработвания и земни произведения, които излизат във всичките окръжия и села на веляета, каквото по този начин да ся прави едно подбуждение и поощрение за развитието на промишлеността въобще“ (вестник „Дунав“, г. V, сряда, 4/16 февруари 1870, брой 448, с. 895).
Според авторите на рапорта е наличен възход в производството на „земни и други произведения“, които „се развиват и умножават“, а представянето им „впред очите на публиката, която е в състояние да оцени и похвали тяхното качество и вид, разумява се, че занаятите ще ся подбудят още повече към развитието и усъвършенствованието на занаята си“. 
Организирането на изложения през 19 век е част от елементите на Модерността и Индустриалната епоха
- там се представят всички достижения на науката и нацията, поради което тяхното провеждане и ефектът от тях имат особен отпечатък върху развитието на обществото. До създаването на Русчушкото изложение вече са проведени шест световни, а първото е от 1851 г., разположено в Кристъл палас. От неговите експонати започва началото на музея „Виктория и Албърт“ в Лондон. 
Световните изложения събират на едно място националните индустрии и земеделско производство, но заедно с това важен елемент са атракциите - научни, опитни, експозиционни, включване на занаятчийски и художествени изделия, фотография, стереофотография и прожекции, както и множество нововъведения, символ на прогреса - телефон, полет с балон, виенско колело.
Стереофотографията важен инструмент за познанието на околния свят и дълго време се конкурира с фотографията. Възможността да се видят места и обекти в обем, стерео или както днес казваме - в 3D образ, силно е впечатлявала и тогавашните публики. Много често сериите от стереокартички показват разнообразни кътчета от света, дават превес на екзотичното, като така формират убеждение, че „своето“ е цивилизовано.
В такава серия от стерео картички се открива изображение от русенската тарла
Изданието е на американски производител от 19 век Ц „Кийстоун Вю Къмпъни“, фирма, която пази авторските права за изработването и публикуването на изображението. Представената тук стереокартичка е от колекцията на Русенския музей и е принадлежала на стара русенска фамилия. Ще трябва да отбележим, че разглеждане на картички със стереоскоп е било изключително атрактивно домашно занимание, подобно на телевизия в по-късни времена, до което не всеки може да се докосне. Ето защо стереофотоси присъстват често на Тарлата, включително и във времето на социализма, до разпада на системата „Луна-парк“.
След като получава рапорта, Съветът на Дунавския вилает приема предложението за създаване на изложение и решава да се започне неговото осъществяване. Предвижда се паралелно да се работи с „особни наставления и устави“, които по-късно да регламентират условията и начините, по които ще се управлява изложението. Като основна задача е посочено - „за сега да ся направи началото на отварянието му, което ще става всяка година в първите дни на месец Маия, и то в едно сгодно място в Русчюк“. Предложението е изложението да се състои в продължение на един месец, а месец преди отварянето му, чрез специални известия да се изискват от всички краища на вилаета от производителите да изпращат „проби“ от „изработванията си, за да се турят в изложението“.
И така - изложение, а не панаир, в началото на месец май в Русе! Каква е разликата?
Панаир /от гръцки панагир/ е религиозен празник, който у нас се развива в селски събор или - ако е край манастир - в по-голям събор, панаир. При тази форма на събиране на хора водещ момент е религиозният празник, който е съпроводен от търговия, обмен, както и развлечения. Русенската Тарла и до днес няма връзка с религиозен празник, а водещо начало в провеждането й е търговията и забавленията, което показва, че нейната поява е късна във времето. Търлата не е „сборът на Русе“, не е местен панаир, а се появява като специфична форма на Индустриалната епоха, в която свободното време и развлеченията са водещи.
Решението на Вилаетския съвет в Русчук е съобщено на правителството в Цариград (Високата Порта). Издадена е „височайша заповед“ за изпълнението му от „царското правителство“ по описания в предложението начин. В заповедта е указва за въвежданено на поощрения за най-добрите изложители във вид на специални медали, което е обичайна практика за всички изложения.
През месец май вестник „Дунав“ съобщава: „В 448-ыя брой на нашия лист бехме известили, че по една императорска заповед, всека година, в началото на месец Маия в Русчюк ще ся отваря едно веляетско изложение, в което да ся поставят местни ткания, разни други изработвания и всякакъв вид земни произведения, и че са ся зели потребните в тоя случай мерки. Според както ся научаваме сега, комисията, която ся състави за това изложение, под председателството на Русчюшкиыят мютесарифин Н. Бл. Тахсин ефенди, влезла в съразмишление за да ся тури в действие предприятието и ся направило едно особно изложение...“ - с което отлага откриването на изложението в Русчук за септември. (вестник „Дунав“, г. VI, сряда, 6 маий 1870, брой 472, с. 943 „Чястни работи“.)
Но Изложение в Русе, в което да се покаже местна индустрия и земеделска продукция, не се открива и след този срок. По стара ориенталска традиция работата не се свършва. 
Вместо изложение вероятно се появява търлата
която за поколения русенци е място за срещи и непринудено забавление, запазена в спомени, както и в песенния фолклор на селищата от региона.
През 1890 година отново се замисля изложение в Русе, което този път да е национално и да представя прогреса на младата българска нация. През 1891 година е решено местата на изложението да са две - в Русе и Пловдив. Тече организационна работа, изкупуват се и се регулират имоти, за да се обособи площ за изложението. Финансите, както обикновено, не достигат и през 1892 година се провежда само едно изложение - Първото българско земеделческо-промишлено изложение в Пловдив. И това е началото на известния днес по света международен панаир в в Града на седемте тепета.
Можеше ли и Русе да има панаир като Пловдив? Може би, ако имаше пари за организирането и на двете планирани изложения. Но в историята, както е добре известно, са важни фактите, а не възможностите. 

Царството на войниците и на слугините

В петък ще заработи поредната русенска тарла /изписва се и като търла/ - една традиция, започнала през 19 век, прекосила цялостоление и продължаваща в 21 век. 
Според някои изследователи, името на този местен пролетен панаир идва от турски език и значи „нива“, защото панаирът се правел на празно място. Съществува и предположение, че произлиза от название за кошара. В региона думата е придобила също преносен смисъл и се употребява като синоним на хаос, безпорядък, бит пазар.
И днес, и в миналото, тарлата се провежда под формата на голям луна парк с множество атракциони и сергии на амбулантни търговци. В миналото е привличала предимно селяните от региона, които стоели на търлата по седмица. Тук, казват старите русенци, е било царството на войниците и слугините. На тарлата хората си правели снимки за спомен, люлки и фокусници, най-дебелата жена с брада и подобни екзотики. Търлата е увековечена и в местния песенен свод - в селата от региона се пее „Залюля се Дана,/ долу на търлата,/ на новите люлки,/ между два солдатя,/ Тодор и Маринчо...“.
2008 е първата година в историята на града, в която не се провежда тарла. Поради многобройните оплаквания и жалби от страна на живеещите в близост до парка, както и поради протести на природозащитници, Общинският съвет в Русе решава мястото за провеждане на панаира да бъде изместено в района на хижа „Приста“, извън очертанията на града. Тогава търговците му обръщат гръб и при организаторите не постъпва нито една заявка за участие.
Поради липса на подходящ терен през 2009 година тарла в Русе също не е организирана. Това дава причина да се заговори за евентуално отмиране на традиционното събитие с над 100-годишна история. Въпреки всичко през 2010 година традицията е възобновена и Русе има отново своята тарла.
Тарлата не се провежда и през 2020 година поради наложеното извънредно положение, свързано с коронавируса. През 2021 година се прави минивариант, но отново не се провежда традиционната тарла, заради влошилата се епидемична обстановка с коронавируса. През 2022 година традицията е възстановена.

Ренета РОШКЕВА
Николай НЕНОВ