Хералдиката, науката за гербовете, е във фокуса на предстояща изложба на Стоян Дечев. Откриването на „Хералдични рисунки“ е на 19 април в галерия „Сердика“, съобщават организаторите.
Експозицията е носталгия по отминалия свят на премисления порядък и знаковост, казва авторът. По думите му, съвременният свят е трескав, забързан и разпилян, а по-голямата част от изкуството в него се е превърнало от сериозна духовна дейност и потребност в мимолетно ефимерно забавление или шоу.
Рисунките в изложбата не съдържат хералдичните норми в чистия им ортодоксален вид. „Те са спонтанни хрумвания, понякога с малко шега, или стремеж за грамотни образи с изобразителни принципи и закони за простота и четливост, предизвикани от наобикалящата ни немарливост, суета и снобизъм“, коментира Дечев.
Според него образно-знаковата система на хералдиката е безвъзвратно изчезнала в съвременния прагматично-делови свят и е загубила чара на легендарно-алегоричното време на средновековието.
„Историческата съдба на нашата страна ни е лишила напълно от всякаква традиция и приемственост в хералдиката, което е принудило третата българска държава да вземе назаем даже националния герб и девиз. Не може да се отрече, че стремежи да догоним света в тази посока е имало и има, но опитите са толкова малко и така противоречиви, че те са незначителни за теорията на нашата изобразителна култура. Достатъчен е примерът с герба на София, който, въпреки че е проектиран в монархическа България, е доста далече от класическите императиви на изкуството на герба, а неговият девиз също е заимстван от девиза на Париж“, разказва авторът.
Стоян Дечев е роден през 1959 г. в Смолян. Завършва в специалност „Плакат“ в Художествената академия в София при проф. Александър Поплилов. Член е на Съюза на българските художници. Работи в сферата на графичния дизайн, карикатурата, живописта, калиграфията.
Участва в изложби и конкурси в страната и чужбина. От 2000 г. е преподавател в Националната художествена академия. Доцент е в катедра „Плакат и визуална комуникация“ в дисциплините „Визуална комуникация“ и „Живопис“. Доктор е по изкуствознание и изобразителни изкуства. / ГН