Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

Седмицата от Велики понеделник до Велика събота включително се нарича Страстна седмица. Думата „страстна“ е засвидетелствана още в старобългарския език – в Супрасълския сборник (старобългарски паметник от XI в.) и в други средновековни ръкописи, но е променила значението си в съвременния български език. Затова тук ще посоча кратки данни за първоначалното значение на това прилагателно име.
Думата „страстна“ е производна от корена *strad-, който се открива в глаголите „страдам“ (старобълг. СТРАДАТИ) и „да пострадам“, в съществителното име „страдалец“, в отглаголното съществително име „страдание“ и др. под. От корена *strad- води началото си и съществителното име „страсть“, което в старобългарския език е многозначно; между значенията му са „мъка, страдание, мъчение; мъченичество, мъченически подвиг“. В класическия старобългарски език е засвидетелствано и значението „силно влечение, страст, чувственост“. То е по-късно, а появата му е обяснима с факта, че силната страст винаги е свързана с определено страдание.
Съществителното име СТРАСТЬ е образувано от корена *strad- и наставката t. В старобългарския език с тази наставка се образуват абстрактни съществителни имена от ж.р., напр. СЪМРЬТЬ, МЬСТЬ, ПАМѦТЬ и ЧЬСТЬ. При това е налице и една фонетична особеност: съчетанието *dt е претърпяло разподобяване и още в предславянската епоха вече се е превърнало в СТ. Същото явление е налице и в други думи. Ето още два примера. 
Глаголът „зная“ в старобългарския език има инфинитив ВѢДѢТИ. Коренът му е ВѢД- и той се открива в съществителни имена като „театровед“, „музиковед“, „литературовед“ и др. под. От същия корен с прибавяне на наставката t е получено съществителното име ВѢСТЬ (вж. също „вестник“, „вестител‘, „известие“; „невеста“, т.е. жена, която е неизвестна, непозната в рода на съпруга си). 
Коренът на глагола ВЛАДѪ „владея, властвам над някого или над нещо‘ е *văld; от него водят началото си думи като „владение“, „владетел“, „владалец“, „владика“ и др. От същия корен по посочения по-горе начин е образувано съществителното име ВЛАСТЬ (вж. и „властен“, „властелин“, „властолюбив“). Сродна с тези думи е и „област“. 
Следователно „Страстна седмица“ означава „Страдалческа (болезнена, мъчителна) седмица“. Тя е наречена така, защото през тези дни Господ Иисус Христос е бил съден, жестоко измъчван и екзекутиран чрез разпъване на кръст. Същото значение е налице и в съществителното име страстотерпец „мъченик“.
В съвременния български книжовен език съществителното име „страст“ означава силно чувство; дълбоко чувство и влечение, неподвластно на разума и на волята.

Иво БРАТАНОВ