Сред поддръжниците си е познат като Неподкупния и Сантименталния тигър. Но е наричан и „първият болшевик“. Юрист и политик, той е един от най-известните дейци на Френската революция. Участник в Генералните щати, Учредителното събрание и Конвента, аболиционист. С участието си в Комитета за обществено спасение оглавява репресиите, станали известни като „царство на терора“. Безспорно е една от най-противоречивите фигури не само във Франция. Името му е Максимилиан Робеспиер. На днешния 31 март 1790 година този потънал в кръв борец за възвишени идеали, преследвани с нечовешки зверства, е избран за президент на Якобинския клуб. Якобинците са радикално ляво политическо движение по време на Френската революция, представляващи интересите на революционно-демократичната буржоазия, действаща в съюз със селските и плебейски маси. Наричат се така от названието на Якобинския клуб, намиращ се в доминиканския манастир Св. Яков (на френски: Saint-Jacques). Членовете са предимно представители на средната класа, настроени антироялистки.
„Няма да слушаме недоволството на онези, които предпочитат спокойствието на робство пред свободата, постигната с цената на известни жертви“, казва Робеспиер. А политическото му верую е формулирано така: „Първо правило на политиката трябва да бъде: управление на народа с помощта на разума и на враговете на народа с помощта на терор“. И нещо лично: „В нашите сметки не влизаше предимството на дългия живот“.
Предлагаме ви очерка за Робеспиер от history.nakratko.bg. Заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.

Един от най-известните дейци във Великата френска революция Максимилиан Франсоа Мари Изидор дьо Робеспиер се ражда на 6 май 1785 година в Арас. Няколко поколения в рода Робеспиер са хора, занимавали се с юриспруденция, а бащата на Максимилиан, Франсоа Робеспиер, освен потомствен адвокат е и член на Висшия съвет на провинция Артоа. Въпреки това семейството живее бедно. В детските му години 
основно развлечение за бъдещия революционер е да опитомява гълъби и врабчета
които налитат да кълват изхвърленото зърно от пивоварната, собственост на дядото на Максимилиан по майчина линия.
Когато навършва 7 години, е приет в колежа на Арас, където веднага става ясно, че притежава големи заложби. След първите четири години от обучението си му отпускат специална стипендия, която се дава само на най-добрите ученици в провинцията, и е изпратен да продължи да се учи в лицея на Луи Велики в Париж. Крайната нищета, в която живее семейството му, не му позволява да разполага с прилични дрехи, но това не пречи на Максимилиан и в столицата да покаже на какво е способен.
Покровител на лицея, в който учи в Париж, е кралят на Франция Луи XVI. През 1775 година Робеспиер, като един от най-добрите ученици, е избран да рецитира пред краля похвални стихове. На 12 юни 1775 година
седемнадесетгодишният Максимилиан изнася поздравлението пред Луи XVI и съпругата му Мария Антоанета
На кралската фамилия едва ли й е хрумвало, че юношата, който рецитира стихове в тяхна прослава, след по-малко от 20 години ще направи всичко възможно, за да види главите им, паднали в коша под гилотината.
Максимилиан Робеспиер принадлежи към т.нар. трето съсловие, но той самият, както и дядо му и баща му, се подписва като „дьо Робеспиер“, с което се означава принадлежността към дворянството. Реално само братът на дядото на Робеспиер, който в края на XVII век изпълнява длъжността на данъчен, получава лична дворянска титла.
През 1782 година випусникът от юридическия факултет на Сорбоната Максимилиан Робеспиер е приет в адвокатската колегия към Съвета в провинция Артоа. Младежът доказва прекрасните си ораторски способности и това му отваря пътя към началото на политическа кариера в родния си град. През съдбоносната за Франция 1789 година е избран сред 12-те депутати от Арас, които се включват в работата на Генералните щати - съвещателен орган към кралския трон, който към онзи момент не е свикван да заседава нито веднъж през последните 175 години.
Само за няколко месеца Максимилиан Робеспиер 
от абсолютно неизвестен провинциалист се превръща в един от най-ярките оратори във Франция
Само през 1789 година той произнася 69 речи, на следващата година - 125, а през 1791 година - 328 речи. По време на Френската революция се оформят праобразите на съвременните партии. Тогава те се наричат политически клубове. Робеспиер се присъединява към клуба на якобинците, който се превръща в най-радикалното движение по време на революцията. До голяма степен благодарение на Робеспиер Франция е провъзгласена за република, а крал Луи XVI завършва дните си, екзекутиран на ешафода. Заради твърдата си убеденост и неотклонност в следването на принципите, които защитава, започват да наричат Робеспиер Неподкупния.
През месец юни 1793 година, след поредното изостряне на революционната обстановка, властта във Франция преминава в ръцете на Робеспиер и съратниците му. В историята този период е известен като 
Диктатурата на якобинците
или Революционното правителство на Комитета за обществено спасение.
„Целта на конституционно правителство е да се опази Републиката; целта на Комитета за обществено спасение - да бъде създадена. Революцията е война на свободата срещу враговете й. Конституцията е режим на победилата и мирна свобода“. Така Робеспиер формулира целите, които си поставя. Борбата с враговете, като се започне от роялистите и се стигне до „бесните“, чиито схващания са още по-радикални и от тези на якобинците, в крайна сметка вкарва Франция в период на революционен терор, а Робеспиер става негов вдъхновител и проводник в реалността. За времето от есента на 1793 година до края на месец юли 1794 година 
жертви на революционния терор стават - според различни оценки - между 15 000 и 40 000 французи
На практика революционният терор наистина помага Франция да се защити от реваншизма на роялистите, както и да се избегне завладяването на държавата от външни сили. Но кървавите методи на разправа, налагани от Робеспиер, който подхожда с еднаква жестокост както срещу монархистите, така и спрямо вчерашните си съюзници, лишават якобинците от подкрепата на народните маси.
Това довежда до формирането на заговор, в който се включват всички оцелели членове на Конвента - опоненти на якобинците. Заговорът влиза в историята като Преврата от 9 термидор. „Републиката загина - настана царството на разбойниците!“, това са последните думи на Робеспиер, произнесени в Конвента, когато опонентите му подкрепят решение, той да бъде арестуван.
Максимилиан Робеспиер е гилотиниран, без да се води следствие, съд и да бъде издадена присъда. По време на Френската революция честа практика е някой да бъде обявен за човек извън закона. Произнасянето на такова решение означава, че лицето, обявено извън закона, подлежи на незабавна екзекуция, без да се води съдебен процес срещу него.
 След преврата от 9 термидор Конвентът обявява Робеспиер и подкрепящите го за хора извън закона. На 10 термидор (28 юли) 1794 година, раненият 
Максимилиан Робеспиер е обезглавен на гилотината, издигната на Площада на революцията в центъра на Париж
Същата е съдбата и на по-малкия му брат Огюстен Бон Жозеф дьо Робеспиер, както и на още 20 якобинци. След тях на гилотината са пратени още около 80 дейци на Парижката комуна, които подкрепят якобинското движение. Мнозина историци и досега смятат този момент за повратен в събитията, случили се в хода на Френската революция.
 Във Франция и днес Максимилиан Робеспиер е определян като една от най-противоречивите фигури от революционната епоха. В много градове има улици, кръстени в негова чест, в това число и в предградия на Париж. Но в централната част на френската столица никога улица не е носила неговото име. Единствената статуя на Робеспиер в Париж се намира в Пантеона. Всички други опити да му бъде издигната статуя на друго място са завършвали неуспешно.

Завещавам ви страшната истина и смъртта!

Това е последната реч на Робеспиер в Конвента преди ареста и екзекуцията. Ето какво казва той пред депутатите.
Наричат ме тиранин. Ако бях такъв, щяха да пълзят в краката ми, щях да ги обсипя със злато, щях да им дам право да вършат престъпления и щяха да са ми благодарни! Ако бях тиранин, тогава монарсите, които победихме, не само нямаше да ме информират, но щяха да ми предложат престъпната си подкрепа; бих правил бизнес с тях... И каква жестока подигравка да представят като тирани граждани, които винаги са се опитвали да унищожат! Всички измамници ме обиждат; най-законните действия на другите се приписват като престъпление за мен; щом човек ме опознае, клеветят го... Развивайки обвинението в тирания, те започнаха да ме обвиняват във всички несправедливости, всякаква вина или всякаква строгост, необходими за спасението на родината. Казаха на благородниците: само той ви изгони; в същото време на патриотите се казваше: той иска да спаси благородниците; на свещениците беше казано: само той ви преследва, без него бихте живели спокойно; на фанатиците беше казано: той е този, който унищожава религията; на преследваните патриоти се казваше: той го нареди или не искаше да го предотврати. Всички оплакващи се изпращаха при мен с думите: съдбата ви зависи само от него. Хората, които се крият на обществени места, разпространяват тази клевета всеки ден; присъстваха на заседанията на революционния трибунал, казаха: ето осъдените, кой е виновен за това? Робеспиер... Някои клеветят, други търсят поводи за клевета. Но колко презрени са средствата им! Съдя по един факт. Бях временно упълномощен, в отсъствието на един от моите колеги, да ръководя Главното полицейско бюро, наскоро и зле организирано под ръководството на Комитета за обществена безопасност. Моето краткосрочно управление беше ограничено до тридесет декрета, които или освобождаваха преследваните патриоти, или ни защитаваха от няколко врагове на революцията. И какво! Моето управление на държавната полиция послужи като претекст да ме накарат да отговарям за всички действия на Комитета за обществена безопасност, за грешките на всички власти, за престъпленията на всичките ми врагове! Може би няма нито един арестуван, нито един обиден гражданин, на когото да не се каже за мен: ето ви виновникът за вашите нещастия, ще бъдете щастливи и свободни, ако той престане да съществува. Каквото и да е, минаха поне шест седмици от края на моята „диктатура“ и нямам никакво влияние върху правителството. Да не би патриотизмът вече да е по-добре защитен? Стана ли семейството по-щастливо? Пожелавам си го. Но моето влияние през цялото това време се ограничаваше само до защита на каузата на родината пред народното представителство и пред съда на обществения разум... В чии ръце са сега армията, финансите и вътрешното управление на републиката? В ръцете на преследващата ме коалиция... Но не им стига, че един неудобен или бдителен човек, отчаян от собствената си полезност, се пенсионира; самото му съществуване е обект на страх за тях и те планираха да го лишат от правото да защитава хората заедно с живота му ... О, ще напусна живота без съжаление! Имам опит от миналото и виждам бъдещето! Защо да продължаваме да живеем в този ред на нещата, когато интригата постоянно тържествува над истината, когато правдата е лъжа, когато най-долните страсти, най-абсурдните страхове заемат мястото на интересите в сърцето на човечеството? Как да издържам мъките пред вида на тези предатели, от които някои повече, други по-малко умело крият подлите си души под прикритието на доблест или приятелство - но всички те ще затруднят потомството да реши кой от моите врагове е бил по-подъл и по-жесток. Преди време обещах да оставя страшен завет на потисниците на народа. Завещавам им страшната истина и смъртта!