Винаги ще има необходимост от личности като Григор Попов, ако искаме да пребъдем като народ и държава. Това каза в интервю за БТА внучката на бележития разградски журналист и общественик Григор Попов, Теменуга Иванова. Григор Попов е роден на 12 октомври 1879 година в Разград, в семейството на Никола Икономов - Жеравненеца и Станка Николица Спасо – Еленина. Той е поет, актьор, режисьор, журналист, издател, поборник и участник в македонското революционно движение с Гоце Делчев и Пейо Яворов. Участва в двете войни – Балканската и Първата световна. От 11 години Центърът за ученическо техническо и научно творчество и Община Разград организират национален ученически журналистически конкурс, който носи името на Григор Попов. На 31 март на церемония в къща музей „Станка и Никола Икономови“ ще бъдат връчени наградите на победителите в тазгодишното издание на творческата надпревара. По думите на наследницата на видния разградчанин конкурсът прави дядо й – Григор Попов отново популярен толкова, колкото и през целия му живот. Теменуга Иванова сподели, че чувството да си потомка на рода Икономови не е само едно. Тя допълни, че това са чувства на възхищение, преклонение, а и на смирение, защото осъзнава колко много и колко стойностно е стореното от тях.    
Следва пълният текст на интервюто:
Г-жо Иванова, какво е чувството да сте потомка на такива бележити за Разград личности като Никола Икономов и Станка Николица Спасо-Еленина?
- Чувството не е само едно. Откакто осъзнато започвам да мисля за предците си, в мен първо се появяват въпросите, на които търсенето на отговор е дългогодишен процес. Той продължава и сега, и ще продължава. Има много чувства, съмнения, отговорности. Всички знаят, но аз да припомня, че Никола Икономов е роден в Жеравна, учи в местното килийно училище, а в Котел завършва училище с изучаване на гръцки език. Двадесетгодишен става учител в Шумен. Тук получава задача да отиде в Габрово и да научи за новия метод на преподаване - взаимоучителния, което означава всичко, като се започне от плана на училищното здание, учебната програма, учителите и се стигне до помагалата и методиката на преподаване. Тъй като владее отлично гръцки, превежда ръководството за този метод "Ермения" и участва в построяването и откриването на новото училище. След петгодишен престой в Шумен идва в Разград и придобил необходимия опит, започва работа от "нулата". Дотогава в града има само килийно училище. Икономов трябва да се пребори с всичко, което съпътства налагане на всяко ново и неизвестно - страх, недоверие, отричане, невежество. Основите на образованието в Разград, съответстващо на съвременните цивилизационни изисквания са поставени именно от него. Двигатели са волята, познанията, любовта му към хората и вярата, че само по пътя на просвещението българите ще заемат достойно място между народите в Европа и по света.
Няколко думи и за Станка - верен съратник на Икономов. Тя е родена в Разград и е между първите ученички в създаденото, също от Икономов, "момичешко" училище, а след завършването му, първата учителка в него. Но тя е и първата българка, написала и публикувала стихотворение, първа преводачка, и то превеждаща, спазвайки правилата, нещо, което дотогава не е правено точно така. А името й, което изглежда странно, е опит да се пребори с обезродяването на жената, превръщането й в придатък на съпруга, тъй като дотогава жените приемат само фамилиите на мъжете и стават Иваница, Стояница и др. Ние виждаме тази изключителна жена като носител на нещо ново, непознато. Към своето и на съпруга си имена тя прибавя имената на родителите си и се получава това оригинално, несрещано дотогава, а и сега име - Станка Николица Спасо-Еленина. Станка не се колебае по пътя на утвърждаването на личността си. Омъжва се за учителя си Икономов. Можем само да се досещаме каква е реакцията на тогавашното общество. В семейството се раждат девет деца, всички добре образовани за времето. Най-малкото дете е Григор - актьор, журналист, редактор на вестник "Разградско слово".
Не можех да отговоря на въпроса Ви, без да спомена съвсем накратко, разбира се, направеното от двамата разградски възрожденци. Защото, знаейки това, какви биха били чувствата, които години наред ме вълнуват, разбираемо е, това са чувства на възхищение, преклонение, а и на смирение, защото осъзнавам колко много и колко стойностно е стореното от тях.    
Има ли нужда не само Разград, но и съвремието ни от личности като тях сега?
- Отговорът на този въпрос е повече от ясен - има необходимост от такива личности и винаги ще има, ако искаме да пребъдем като народ и държава. Не мисля, че това е невъзможно, но не е и много лесно. Изисква се личностите да приемат и осъзнаят, че да вършиш дела в "ползу роду" е благородна и удовлетворяваща мисия. Но тя изисква и много отдаване, лишения, воля, борбеност, изисква да приемеш, че това е пътят, да не се отказваш, да не очакваш благодарности и награди, изисква обич и вяра. В нашата история има вдъхновяващи примери на хора, готови на всичко това.     
Вашите деца и внуци живеят ли със самочувствието на наследници на духовни великани?
- Трудно е да отговоря от името на двете ми дъщери, внук и две внучки. Те са различни характери. Чувството за родова принадлежност е процес, протичащ във времето, зависи от много фактори и примерът на предците ненатрапчиво ни дава възможност да се замислим и да осъзнаем отговорностите си. В моето семейство примерът беше най-важното нещо. Баща ми Ангел Григоров Попов, син на Григор Попов, посвети целия си живот, за да проучи рода на Икономов и ни направи съпричастни на живота и делата им. Става дума и за бащата и дядото на Икономов, за неговите братя и сестра, и за потомците им. Това е колосален труд, извършен с воля, постоянство и с обич, и към вече отишлите си, и към нас, които сме в настоящето, и с послание за бъдещето. А самочувствието може да го има само ако ти си направил нещо, с което да постигнеш поне малко от стореното и всеки сам трябва да намери своя отговор.  
За 11-и пореден път се провежда националният ученически журналистически конкурс „Григор Попов“ в Разград. Какво според Вас подпомага продължителното му съществуване? С какво той е уникален и запомнящ се?
- Причините за съществуването на конкурса вече единадесет години са няколко. Най-важното е, че организаторите не се отказват и все така настойчиво и уверено продължават. Това означава, че вярват в необходимостта на културното събитие и са удовлетворени. Още в началото пролича и желанието за изява на младите, на децата, които са бъдещето. Не трябва да пропуснем и г-жа Веселина Йотова, за съжаление вече покойница. Тя среща името на Григор Попов и заинтригувана от живота му, решава и предлага на колегите си в Центъра за ученическо техническо и научно творчество осъществяването на такъв конкурс. Началото не е леко, но резултатът е видим.
Темата „Светът под лупа" също е интригуваща и дава големи възможности. Може да се мисли, да се разсъждава и обобщава по почти всички въпроси в живота. Това е свобода, а свободата разгръща пред твореца това, от което се нуждае – изява на собствените възможности и постигане на собствено израстване. А младите участници безусловно са творци, може би животът им също ще бъде отдаден на творчество.
Не на последно място е личността на Григор Попов. Роден в семейство с високи стремежи, свидетел е на действията на родители, а и на по-големите си сестри, свободолюбив и с разностранни интереси, самият той колоритна личност, предизвиква любопитство и животът му може също да бъде разгледан „под лупа". На пръв поглед изглежда трудно да бъде обозрим. Попов не се спира да „опитва“ различни поприща - той е любознателен, познава интересни и значими личности, дружи с тях и е предан приятел и съратник. Като младеж живее в София. Там се увлича по артистични изяви. Участва в пътуващите трупи на Матей и Маня Икономови и Стоян и Роза Попови. Влечението му към театъра не прекъсва и през целият си живот той е отдаден на това изкуство. В София се запознава с Подвързачов и сътрудничи в издавания от него вестник „Червен смях", изпраща Димчо Дебелянов към неговата Голгота, а запознанството му с Гоце Делчев и Пейо Яворов разкрива неудържим дух на човек, готов да направи необходимото и за свободата на българите в Македония. Попов се завръща в Разград и става редактор и стопанин на вестник „Разградско слово". Това означава, че вестникът е частен и издаването му зависи изцяло от волята и упорития труд на стопанина. Вестникът излиза всяка седмица от 1922 г. до 1947 г., независимо от финансовите трудности.
Видимо е, че конкурсът е общо дело, зависещо от организатори, участници и техните ментори, от оценяващите комисии и от тези, които дават финансовата, а и морална подкрепа – верига, която не може без нито една от брънките си. Конкурсът прави Григор Попов отново популярен толкова, колкото и през целия му живот. Той има сърдечни приятели из цялата страна, дружелюбен е, отзивчив, весел, винаги усмихнат, готов всекиму да помогне, така е описан от тези, които го познават.   
Какво е посланието Ви към организаторите на тази творческа проява и младите журналисти?
- Посланието ми към всички е никога да не се отказват. Впечатление прави усърдието на участниците и голямото желание и надеждата за успех. Те имат много примери на личности, които с упорит труд вършат красиви дела. В основите на красотата и величието на стореното е безвъзмездният, упорит труд. Вярвайте ми, това не са само думи. Нищо в живота не се случва без труд, отдаденост, дори и себеотрицание. Възможно е някои от участниците в конкурса да станат журналисти, въпреки че според мен това не е лека професия. Тя изисква много труд, доблест, всеобхватно мислене, познание за миналото и отражението му в настоящето и много, много честност. Пожелавам на организатори, участници и преподаватели много здраве и успехи. Успехите се постигат трудно, но само тогава идва удовлетворението и само тогава човек се чувства силен и свободен. Свободен от угризения, а и от съмнения, че нещо пропускаш, че нещо не си свършил както трябва. А свободата окрилява и те кара отново и отново да се впускаш в прекрасното приключение, какъвто е всеки труд.