Ромските деца, като всички деца, имат необходимост от малки да припознаят потенциала си в значим възрастен, който да им служи като ролеви модел. Те искат да бъдат приети каквито са, както и да видят примери от собствената общност, че могат да станат значими и икономически независими хора в мястото, в което живеят. Ние вярваме, че учителите, които произхождат от местната общност, са част от средата, която може да приобщи децата към ученето, каза за БТА Евгения Волен, програмен директор на програма „Учене и грижи в ранна възраст“във Фондация „Тръст за социална алтернатива“. Фондацията финансира програмата „Млади ромски педагози“.
„Млади ромски педагози“ предлага възможност за финансова и менторска подкрепа на млади хора от ромски произход, желаещи да продължат образованието си във ВУЗ по специалностите „Предучилищна педагогика“, „Начална и предучилищна педагогика“, както и свързаните с тях „Логопедия“ - четирима от младежите,  „Социална педагогика“ - един. Има и осем студенти, които изучават предучилищна педагогика с чужд език.  Общо 43-ма са участниците в проекта към настоящия момент. Началото на програмата е от 2018 година.
Целта е приобщаване на ромските деца чрез детската градина, посочи Евгения Волен. Чрез проекта се подпомагат детски градини в населени места с деца, преобладаващо от уязвими общности, да наемат квалифицирани кадри, които са от същите уязвими общности.
Работим чрез регионални организации и всяка година те намират детски градини, които откриват ползите да наемат учител от същата общност. В голяма част от селските детски градини учителите са пътуващи, а ние проучваме потенциала на общността да произведе квалифицирани кадри от същото населено място, допълни експертът.
Обявява се конкурс и заедно с детската градина регионалният партньор на Фондация "Тръст за социална алтернатива" избира победители, като те преминават през подготовка за прием в университет .
Общо 77 млади роми сме подкрепили да кандидатстват в университет от 2018 година насам, от тях 77 процента са приети да следват. Някои отпадат преди да почнат подготовка за университет. След като започнат своето обучение във висшето училище, има също естествен процес на отпадане, което е характерно за цялата страна. В момента има общо 43-ма участници в програмата. От тези 43-ма, имаме един дипломирал се, а от останалите 25 работят в социалнозначими роли – 13 в детски градини като помощник-учители, възпитатели, а 12 като медиатори, социални работници и в Бюра по труда. Това показва, че те имат желание да останат и да работят в собствените си общности, разказа Евгения Волен.
По думите ѝ, за да участва в програмата, детската градина трябва да си е направила някакъв разчет на нуждите в следващите няколко години и да знае кога ще ѝ трябва персонал. „Понякога това е на втората, третата година от следването на младите хора, които подкрепяме. Има и ранни пенсионирания и се отварят възможности и по-рано, така че тези наши участници могат да започнат работа преди завършване на пълния курс от обучението“, каза Волен. Тя уточни, че в началото кандидатстват да работят като нередовни учители, помощник-учители, възпитатели, защото за тях е важно да трупат опит и се възползват от свободната позиция към момента.
Според проекта всяка година младите ромски педагози трябва да полагат доброволчески стаж от 100 часа, което са две седмици и половина в детската градина. Немалко от тях вече работят в детските градини на пълно работно време и от тях по скоро очакваме доброволчество в общността под менторството на местния партньор, отбеляза Евгения Волен.
Има доста участници във Врачанско, Варненско, Тунджа, Сливен. Всички млади ромски педагози остават в професията, защото уговорката с тях е, че като бъдат назначени, трябва да положат усилия поне пет години да работят в детска градина. „Това им е желанието на тях – да се развиват в собствените си среди, да бъдат приети като професионалисти в своята общност. Чакаме през октомври една по-сериозна група от студенти да се дипломира и да сключат трудови договори“, допълни Евгения Волен.
Според експерта учителите, които произхождат от местната общност, са част от средата, която може да приобщи децата към ученето. Такава среда им помага да се почувстват приети такива, каквито са, такава среда може точно да интерпретира поведението на децата, културните им навици, а и преводът от ромски на български е по-точен, посочи Евгения Волен.
Според нея много важен е и ролевият модел. Тези хора често са първите не само в собственото си семейство, но и в общността си с висше образование. И те са като един светъл лъч за семействата и за общностите си. Вдъхновяват и други младежи да тръгнат по пътеката на образоването, заяви Евгения Волен.
По думите ѝ е доказано, че децата на шестгодишна възраст вече имат изградени предразсъдъци, могат да разпознаят намеренията и нагласите на другите, което означава, че колкото по-рано децата от уязвими общности са в среда без предразсъдъци, толкова по-добре е както за тяхното развитие, така и за връстниците им от останалите общности.
Важно е да покажем, че хората от малките общности могат да водят икономически достоен живот в собствената си група, че тези общности не са загубени, защото в момента продължава да има засилен миграционен поток, допълни още Евгения Волен.
Работещите по програмата занапред ще анализират ефектите от проекта. Такива анализи са правени за подобни програми в САЩ, но предимно в начална училищна степен, трудно е да се съпоставя интеграцията на афроамериканските деца в САЩ с тази на ромските в България, каза Волен в отговор на въпрос дали има международни проучвания за ефекта от подобни практики.
Евгения Волен разказа, че след пандемичното време има исторически ниско ниво на посещаемост на детските градини на национално ниво – около 50 процента, което е сериозен проблем.
Според нея важно е детските градини да създадат приобщаваща среда, да надскочат сегашната структура на държавните образователни стандарти, тези 15-минутни педагогически ситуации, в които трябва да се предава учебно съдържание. Да създадат интересни преживявания на децата, което да ги стимулира непрекъснато да откриват неща, да си задават критични въпроси, да мислят логично, да се стимулира любопитството. Градините, които се справят с това предизвикателство, са успешните градини, заяви Евгения Волен.
Въпреки опитите в последните години за подобряване на условията за работещите в системата на образованието и повишаване на атрактивността на професията много детски градини, обслужващи непривилегировани общности в България, все още изпитват затруднения при привличането на нови педагози към екипите си. 
Наемането на квалифицирани детски учители в села и квартали с ромско население днес е по-лесно, но въпреки увеличеното заплащане задържането на кадри продължава да е предизвикателство. Възнаграждението се явява външен мотивиращ фактор, докато ключов фактор за задържането на кадрите в уязвими общности е всъщност вътрешната мотивация, смятат от Фондация „Тръст за социална алтернатива“. 
Често в малките и по-изолирани населени места младите хора нямат адекватна професионална квалификация или са дългосрочно незаети. В някои общности изцяло липсват представители на съответната общност – ромска, турска, което лишава децата от ролеви модели от техния етнос, културна или езикова група и затруднява интеграцията им. От Фондацията се надяват с проекта да да помогнат както на младите педагози да станат икономически независими, така и на децата от ромски произход да излязат от кръга на възпроизвеждащата се бедност.
Какво сочи статистиката
Според данни в резюмето на цялостен анализ на детската бедност и социалното изключване в България на УНИЦЕФ за 2022 г. „Не/равно детство“ нивата на бедност и социално изключване сред ромските деца са непропорционално високи на техния дял в съответната възрастова група на цялото население. Ромските деца са 46.5% от общият брой на бедните деца в България и 56.7% от броя на децата, които живеят в тежки материални лишения при дял 10.8% на ромското население във възрастовата група 0-19 години.
Рискът от бедност е значимо по-висок при деца от домакинства, в които родителите са с основно и по-ниско образование; безработни и икономически неактивни; при домакинства с три или повече деца; както и домакинства, които живеят в селските райони. Бедността е и фактор за социалното изключване на ромските деца, които в по-голяма степен са изключени от услуги, по-често отпадат рано от училище, живеят в пренаселени жилища при лоши битови условия и нямат ефективен достъп до здравна грижа. Липсата на систематични мерки за намаляване на антиромските настроения прави неефективни усилията на държавата в борбата с бедността и социалното изключване на ромите, сочи извод в анализа.
Единствената етническа група, в която делът на бедните превишава този на небедните, е ромската, при това разликата е два пъти (66.2% бедни към 33.8% небедни); а когато става дума за риск от бедност или социално изключване, разликата се увеличава до четири пъти. През 2020 г. са измерени съществени регионални разлики в риска от бедност или социално изключване при децата под 18 г. На практика всяко второ дете в Северозападен регион живее в риск от бедност или социално изключване. За сравнение, в Югозападен регион рискът от бедност или социално изключване е 26.6%, в Югоизточен този риск е 43.6%. Още по-големи са разликите на областно ниво – докато в Разград рискът от бедност или социално изключване е 2.8%, в София област и Габрово - около 8%, в областите Сливен и Видин той е съответно, 47.5% и 46.5%.