Необходима е програма „Достъп до култура“ в програмния бюджет на Министерството на културата (МК). Такава препоръка дадоха от Обсерваторията по икономика на културата, в рамките на дискусия в SofiaLab по темата за участието на българските граждани в културни дейности в страната. Събитието се състоя в SofiaLab с участието още на „Фабрика за идеи"  и „Асоциация за развитие на София“.
„Тази програма е на няколко нива. На първо място, тук, в рамките на вертикални и хоризонтални партньорства, разбира се, са общините в Република България, които са най-близката власт до българските граждани и знаят в най-голяма степен какви са нуждите на конкретното населено място“, коментира д-р Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата.
По думите й, трябва да бъде създадена национална карта „Достъп до култура“, която да е съобразена със шестте статистически района на планиране, областите и общините в страната. „Задачата е да се очертаят проблематичните зони“, допълни Андреева.
Сред препоръките, които тя представи по време на събитието, е още въвеждане на диференцирана ценова политика във всички държавни и общински културни институции. „Като диференцирана ценова политика не означава единствено и само билети за учащи и билети за пенсионери, но и за маргинализирани групи, трайно безработни, семейни билети, въвеждането на ваучерна система, позната ни от страни-членки на Европейския съюз за живеещи в периферните зони, за живеещи в селата, труднодостъпни места, в това число и ваучери за транспорт“, каза още д-р Андреева.
Развитието и насърчаването на аудиторията се предлага да се осъществява чрез създаване на специализирани програми по отделни изкуства и културни дейности в училищата и университетите, както и въвеждане на „Културен паспорт“ за ученици и студенти на възраст от шест до 26 години.
Според Янина Танева от „Фабрика за идеи“, темата за достъп до култура в момента е приоритет не само на българско, но и на европейско ниво. По думите й, читалищата са най-органичният партньор на една такава програма за достъп до култура. „Абсолютно задължително е да се преосмисли тази най-стара, най-демократична културна институция в България. Да се преосмисли изключително важната й роля на местно ниво и че читалищата имат нужда от капацитет“, коментира тя пред БТА.
Танева представи като препоръка стимулирането на създаване на нови интерпретации на локалната култура с ясна подкрепа за междупоколенческото измерение, анализ и подкрепа за възстановяване на инфраструктура като зали, сцени и условия за кинопрожекции в читалищата и др.
В рамките на събитието ще бъдат представени данни от национално представително изследване, свързано с темата за участието на българите в културни дейности. То е проведено от социологическа агенция „Маркет Линкс“ през януари 2023 г. по поръчка на „Фабрика за идеи“ в рамките на проекта „Право на култура“, финансиран от национален фонд „Култура“ по програма „Възстановяване и развитие на частни културни организации“.
Според проучването, 52 процента от пълнолетното население на страната не са посещавали нито едно културно събитие през 2022 г. Едва 38 на сто са посетили кино, концерт или изложба, а гледането на специално подбран филм по интернет е по-разпространено от ходенето на кино. 88 процента от респондентите в изследването са казали, че през миналата година не са ходили нито веднъж на цирк, а 84 процента – на концерт за класическа музика, опера или балет. 
Янина Танева коментира, че изследването показва, че има голямо несъответствие между секторите, които са субсидирани и това колко хора къде ги посещават. „Ние трябва да знаем какво става с нашите пари. Това са един вид нашите инвестиции, нашите данъци и те отиват в ръцете на министерството, което все още няма одобрена стратегия за култура“, каза тя.
„Ние се отчитаме, когато имаме проект по национален фонд „Култура“, по който е направено и това изследване. Ние сме длъжни да отчетем на всяка една стъпка какво точно е социалното въздействие, докато нашите пари се хвърлят без ние изобщо да получим отчет от нито една институция какво точно е въздействието на тези публични инвестиции“, допълни още Танева.
По думите й, брутният вътрешен продукт, генериран от културната индустрия, е над шест процента, а това, което се връща, е 0,5 процента. „Трябва да се преборим за постъпателно увеличение“, каза тя.