Нова версия на „Три сестри“ по Чехов ще има премиера на 17 март в тетър „Възраждане". Постановката е на  Стилиян Петров, а драматург е Людмил Димитров, негов е и специално направения за случая превод, съобщават от театъра.
„Предстоящият спектакъл е първото обръщане към творбата на столична сцена след петнайсет години. Оправданието тя да бъде поставена в настоящия момент (тук и сега) е не толкова обезпокояващата тема за войната, избухнала недалеч от нас само преди година и предизвикала естественото ни напрежение и загриженост за бъдещето ни. Далеч по-тревожният проблем, трайно превърнал се в психологически, личностен, прераствайки от (уж) временен в постоянен и, уви, вече почти неотменим, е този за инерцията на съществуването ни, за апатията, безволието и невъзможността желанията – осъзнати или интуитивни - да провокират не просто инстинкта за оцеляването ни, но и импулсите за постигане на духовното ни равновесие, в основата на което са вдъхновението и любовта", коментират от театъра.
 „Три сестри“ е спектакъл за етоса на живеенето, дори когато животът не ни гарантира нищо друго, освен да ни има до време. За инерциите на застиналото всекидневие, окуражаващи ни утешително да разговаряме с този, който не може да ни чуе. За себенамирането в хаоса: можем ли да сме първи, или всички сме в позата на обречения четвърти, отпаднал от челната тройка? За прекрасния свят, наречен „Москва“, към който се стремим и където не е предвидено да се озовем. Кога, защо и как мечтите ни, градени усърдно, се изпепеляват като вещи в пожара на илюзиите и самозаблудите? Какво се случва в дом, обезглавен след смъртта на Бащата? Последен има думата Чехов", казва проф. Людмил Димитров.
Сценографията и костюмите са на Никола Тороманов, музиката - на Милен Кукошаров. 
Участва голяма част от трупата на театъра - Мариана Жикич, Донка Аврамова-Бочева, Виттория Николова, Лили Шомова, Жана Рашева, Георги Златарев, Йордан Ръсин, Анатоли Лазаров, Свежен Младенов, Георги Няголов, Боян Фераджиев.
„Трудно може да се каже, че Чеховите „Три сестри“ имат утвърдена традиция в поставянето на българска сцена. Навярно от всички пиеси на знаменития драматург тази присъства у нас най-рядко и най-разнопосочно. Ако приемем Народния театър за еталон при избора и налагането на определени текстове от световната класика в родния канон, „Три сестри“ остава някак в периферията - за близо 120-годишното съществуване на институцията тя е намерила място в репертоара ѝ едва три пъти и забелязващата се тенденция е, че към нея са се обръщали режисьори, представители на установилата се в България след 1918 г. руска емиграция", разказват от театъра.
НОВИЯТ ПРЕВОД
От сцената Чеховият текст звучи в нов превод, направен специално за постановката от проф. Людмил Димитров. От театъра изреждат причините. Една от тях е неудовлетворението от начина, по който до този момент е интерпетирана пиесата на български език, както и поради недоумението, че у нас тя е позната основно във варианта, одобрен от цензурата преди първата ѝ премиера в Москва на 31 януари 1901 г., тоест със съкращения, поправки и промени в посока, отдалечаваща диалога от авторовия замисъл.
Настоящият превод възстановява оригиналния текст по ръкописа, включително отпадналите реплики, съдържащи самостоятелни теми, които допълват характеристиките и менталния профил на част от главните персонажи. Съобразява се със и собствените редакции на Чехов, отстранявайки грубите намеси на цензорите. 
„ТРИ СЕСТРИ“ В БЪЛГАРИЯ
За първи път творбата е осъществена през 1920 година от Исак Езрович Дуван-Торцов, премиерата е на 5 юни. Преводът е на Иван Д. Иванов, по който пет години по-късно е и втората постановка. Тя е на Йосиф Осипов, а премиерата е на 5 април 1925 г. За трети и последен път там я прави Николай Масалитинов (премиера - 14 октомври 1953 г.) в превод на Атанас Далчев. За три сезона тя има 57 показвания, а общо с предишните две интерпретации е играна 72 пъти (първата издържа 10, а втората - едва 5 представления).
В по-ново време Маргарита Младенова поставя пиесата „Три сестри“ в „Сфумато“ (1991) и Стоян Камбарев в театър „София“ (1998). Десет години по-късно, през 2008 г., пиесата се появи в Младежкия театър под режисурата на Крикор Азарян. Междувременно в провинцията, както и в НАТФИЗ, е реализирана още няколко пъти.
/ДД