Антиеврейското законодателство в България е създадено както чрез приемане на специални закони, с които се ограничава правото на собственост, на труд, на образование, участие в различни сдружения, правото на местожителство на лицата от еврейски произход, така и чрез допълване на отделни разпоредби и тяхното инкорпориране във вече съществуващи закони. Това каза доц. д-р Петя Неделева от Нов български университет. 
Тя участва в международната конференция „Ролята на юристите за спасяването на българските евреи“, организирана от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доц. Неделева представи темата за антиеврейското законодателство в България през Втората световна война.
През периода на войната са приети шест закона и над 30 подзаконови нормативни актове с антиеврейска насоченост, посочи доц. Неделева. Тя обясни, че целта им е да бъдат ограничени и отнети правата на еврейското население в различни сфери на живот, то да бъде изолирано от икономическия и социалния живот.
Доц. Недева посочи, че Законът за защита на нацията поставя началото на това законодателство в България. По думите ѝ в този закон има отличителна черта - за евреи се определят лицата в зависимост от тяхната религия, а не от техния произход. Законът налага сериозни ограничения на представителите на еврейската общност, поясни тя.
Експертът отбеляза и обществената реакция към антиеврейското законодателство. 
Съорганизатори на конференцията са Министерството на външните работи, Министерството на културата, посолството на Държавата Израел, Асоциацията на прокурорите в България, Камарата на следователите и Федерацията на ционистите в България.
Инициативата е част от Националната програма за отбелязване на 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война и е съфинансирана от Министерството на културата.