Д-р Татяна Матева е завършила Английската гимназия в Русе и Медицинския университет в Плевен. Има две специалности - Обща медицина и Хранене и диететика. 
В момента е докторант в Медицинския университет във Варна.
Има богат 24-годишен лекарски стаж, в момента е общопрактикуващ лекар с кабинет на ул. „Чавдар войвода“ 5 в Русе. Разговаряме с нея по повод 4 март - Световния ден за борба със затлъстяването.

- Каква е разликата между наднорменото тегло и затлъстяването?
- Разликата е чисто количествена и тези категории се определят от един показател - индекс на телесна маса, който представлява съотношението килограми спрямо повърхността на човешкото тяло - кг/м2. Наднормено тегло имаме, когато съотношението ръст/тегло или индексът на телесна маса е между 25 и 30. Когато този индекс е над 30, вече говорим за затлъстяване съответно I-ва, II-ра или III-та степен, в зависимост от стойността на този индекс. Разбира се, лекарите имат и други допълнителни показатели, които измерват състоянието на затлъстяване - най-вече това е обиколката на талия и ханш и съотношението между тях. Едно здравословното съотношение е до 0.7, над тази стойност вече е проблем.
Има световни критерии за нормална обиколка на талията за мъже и жени
- за жени тя е до 80 см, от 80 до 88 см е рисковата сива зона, над 88 см е наднормена. По отношение на мъжете - нормалната обиколка на талията е до 94 см, от 94 см до 102 см е рисковата сива зона и над 102 см вече се води като проблемна обиколка на талията.
- Има ли регионални проучвания и къде стои Русе в национален план по брой или процент хора със затлъстяване или заплашени от това?
- Аз не мога да кажа дали има проведено такова проучване в национален план и нямам данни къде стои конкретно Русе като позиция по този показател, но успях да получа със съдействието на отдел „Медицински надзор“ в РЗИ едни данни, които лично мен леко ме притесниха. Тези данни са по отношение на регистрирани през 2021 г. в рамките на профилактични прегледи нови случаи на затлъстяване - 98 случая при деца и 780 при възрастни.
Това за мен е един тревожен сигнал
тъй като първо - знаем каква част от хората ходят на профилактичен преглед и, второ, пак казвам, това са новорегистрирани. Самият факт, че има новорегистрирани 100 деца със затлъстяване в Русенска област и почти 800 възрастни, мисля, че е достатъчно тревожен. 
- Какви са рисковете при затлъстяване?
- Рисковете при затлъстяване, за съжаление, са многобройни. Наскоро прочетох едно проучване, че 
над 240 заболявания са свързани със затлъстяването
- т.е. те се влошават или са причинно-следствено свързани с процеса на затлъстяване. Като се започне от най-популярните - захарен диабет, хипертония, исхемична болест на сърцето, както и някои онкологични заболявания и преминем през заболявания на опорно-двигателния апарат - всички артрозни състояния, до много психични състояния - депресия и тревожност, тъй като, за съжаление, част от хранителните проблеми са и на емоционална основа. Така че затлъстяването води след себе си много рискове както за влошаване на налични заболявания, така и за отключване на генетично заложени заболявания. 
- Какви са причините за затлъстяването - повече генетични, наследствени или повече поведенчески - начин на хранене, застоял живот и т.н. Кое от двете има превес?
- Затлъстяването е многофакторен процес. Не можем да кажем, че само наследствеността е отговорна, или само застоялият живот, или някой друг поведенчески момент. Нещата са много обвързани помежду си. Да, има генетични фактори, има хора, които повече са склонни към затлъстяване в сравнени с други хора - крушата сливи не ражда, най-грубо казано. Но това не може да ни е оправдание - понеже баба ми или майка ми е била дебела и аз ще съм дебела, няма какво да се направи. Това категорично не може да е оправдание и човек, познавайки своите генетични заложби, може да предприеме мерки.
- Кога детето е изложено на риск от затлъстяване и какво трябва да се направи, за да се предотврати това? Какво бихте препоръчали на родителите, как самото дете може да бъде убедено, че трябва да спазва определени ограничения?
- Eдно дете е изложено на риск от затлъстяване по два основни механизма, като изключим генетичния. Първият механизъм е прехранването, увеличената консумация както на количество храна, така и на некачествена суперкалорична и бърза храна. Вторият механизъм, по който детето е изложено на риск от затлъстяване, това е ограничението в движението, т.е. обездвижването. 
Това са двете основни посоки в детска възраст, върху които трябва да се работи 
- първо: здравословно хранене и второ: увеличаване на физическата активност, най-вече с престой на открито. Така че тази комбинация от фактори - контрол върху храненето и контрол върху движението са особено важни в детска възраст, за да се профилактира процесът на затлъстяване. Какво да препоръчам на родителите - първо, хранете се здравословно семейно, създайте един режим на хранене на цялото семейство, защото детето се храни така, както вижда. Затова най-важен е родителският модел - какво вижда детето да се прави в семейството. Тук са първите заложби на затлъстяване - погрешният семеен модел. 
- Как стоят нещата при възрастните?
- Нещата при възрастните са по същия начин - отново свръххранене и обездвижване. Ние 
казваме, че имаме много стресови ситуации - да, така е, но никой не ни кара по време на стрес да ядем
Да, това е емоционално състояние, но трябва да се опитваме да компенсираме стреса по други начини - с разходка на открито и срещи с приятели. Невинаги срещата с приятели трябва да бъде на отрупана маса. Българинът е свикнал да преяжда и в неговото мислене качеството на купона е свързано с количеството храна, което изобщо не е задължително. Аз си спомням, че моите родители се събираха буквално на кафе и лимонада, но пак се радваха на срещите си с приятели, без да има отрупани трапези. Така че възрастните отново трябва да наблегнат на тези два фактора: контрол върху храненето и контрол на физическата активност. При хората с хронични заболявания, където контролът върху храненето невинаги е възможен докрай, физическата активност е особено важна. Най-елементарното: ние забравихме да ходим пеша.
- Доколко е истина, че шоколадът влияе положително при умствено натоварване?
- Шоколадът, като „храна на боговете“, наистина има стимулиращо влияние върху мозъчната дейност. Но в случая, първо, говорим за черен шоколад, който е с висок процент какао и, второ, говорим за мярка - не е нужно да изяждаме наведнъж 200 грама шоколад, за да тонизираме мозъчната си активност - и 30 грама шоколад са повече от достатъчни за тази цел. Така че да, вярно е, но отново внимаваме в качеството и в количеството му.
- Възможно ли е веднъж допуснал затлъстяване човек да се избави от това бреме?
- Разбира се, възможно е, затлъстяването е обратимо състояние и именно тук е вече активността на медицинските специалисти, на треньорите във фитнеса и т.н. - хората, които разбират от тази дейност. 
Не бива пациентът сам да се люшка от едната крайност в другата
Аз като диетолог много често консултирам пациенти, които казват: „Аз съм правил хиляди диети, без никакъв ефект“. За лечение на затлъстяването трябва да се приложи мултидисциплинарен подход, т.е. много различни хора с различни специалности трябва да се намесят при лечението му - както лекарят диетолог, така и фитнес инструкторът, налага се и работа с психолог. Някъде се налага работа и със социален работник. Хубаво е да има клуб по интереси - в момента са толкова актуални клубовете по латино- и народни танци. Въобще нужни са усилия във всички посоки и най-важно: пациентът трябва да приеме идеята, че прави нещо за себе си и ще го прави в дългосрочен план. Не можем да искаме за три месеца да свалим килограми и после, връщайки се към стария си начин на живот, да очакваме да ги запазим. Точно старият начин на живот ни е довел до тези килограми и, връщайки се към него, не само ще си ги върнем, но и ще ги увеличим - т.нар. йо-йо ефект. Така че по отношение на затлъстяването подходът трябва да е многостранен, и то в един дългосрочен процес.
- Може ли човек сам да се справи с проблема, или е нужна квалифицирана медицинска помощ?
- Има случаи, когато човек се справя сам с този проблем, особено като говорим за немного високи наднормени килограми и когато човек анализира и успее да види къде са пробойните в неговото ежедневие, какво провокира свръххраненето му. Много често обаче се налага да има допълнителна медицинска помощ, тъй като когато човек започне да обръща внимание на процеса на затлъстяване, за съжаление, вече са настъпили и много усложнения. Затова е нужна квалифицирана медицинска помощ както от лекар диетолог, така и лекар от съответните специалности, където е възникнало това заболяване. За съжаление, менажирането на този процес на затлъстяване е много лошо. Първо 
ние като нация имаме малко погрешна представа за това кое е нормалното за нас тегло
Когато човек е по-пухкав, ние казваме - той е добре гледан, добре се храни, но не оценяваме здравословните рискове от наднорменото тегло, а за съжаление, от наднорменото тегло до затлъстяването стъпката е много малка. Когато вече се е „обърнала каруцата“, се оправдаваме, че това затлъстяване е на нервна основа и много дълго отлагаме момента, в който да се заемем наистина със себе си. Всъщност всячески се опитваме да отдалечим това във времето и го правим, когато вече нещата са извън контрол. Когато започнат ставните проблеми, първите признаци на диабета, хипертонията или се появи онкологично заболяване. При затлъстяване например се увеличава над 60% риска от развитие на рак на дебелото черво, с 50% се увеличава риска от развитие на рак на млечната жлеза.
- Само в количеството и качеството на храната ли е проблемът с „изпускането“ на килограмите?
- Това е едната страна на проблема, другата е намалената физическа активност. Пациенти ме питат - добре, нашите баби навремето са яли свинско, пържено и мазно. Да но те са цепили дърва, прали са на ръка, ходили са за вода до реката или до чешмата, всичката къщна работа са вършели на ръка, т.е. те са имали много по-висока физическа активност от нашата в момента.
Те са имали 4000-5000 калории разход на енергия дневно
и е нормално да могат да поемат толкова голямо количество калории. Факт е например, че в нашите народни приказки не се гледа с добро око на дебелия човек - там той е шишкото, чревоугодникът и като цяло по онова време не се е гледало с добро око на пълните хора. Така че едната част от проблема е храненето, но другата е физическата активност. Да, може да има генетично предразположение, но ако му дадем шанс чрез обездвижване и чрез прехранване - то ще се случи. Ако обаче не му дадем шанс, ако положим съответните усилия чрез водене на здравословен начин на живот - няма да му позволим.
- Може ли да се систематизират някои прости правила, чрез които човек да поддържа теглото си в нормални граници, без това да променя коренно начина му на живот? Възможен ли е подобен баланс?
- Знаете ли, аз скоро прочетох в една книга от XIX век, тип учебник: „Ставай от масата с пощение“, т.е. ставайте от масата леко гладни. Ние ядем, докато кажем „Ох, не мога повече“. Стигнем ли до този момент, ние вече сме преяли. 
Трябва да се храним бавно, защото чувството за ситост настъпва 20 минути, след като сме приключили храненето
Какво да правим - можем да си сипваме определено количество храна, без да си позволяваме да си досипваме. Да се храним бавно, да се опитаме да се храним цветно - с много зеленчуци, да наблягаме на тези естествени източници на фибри и витамини. Храната трябва да бъде радост за окото и удоволствие, но трябва да е качествено удоволствие, а не количествено. Трябва да приемаме достатъчно вода, тъй като много често сигналите на тялото за нужда от вода възприемаме като сигнали за нужда от храна. Казваме „Ох, трябва ми сладко, пада ми захарта“. 
Не, не ви пада захарта, просто недостигът на течности в тялото предизвиква точно такива симптоми
и преди да посегнем към бонбона, нека посегнем първо към чашата с вода. Важно е и да дъвчем бавно храната, което осигурява добро храносмилане и усвояване на всички хранителни вещества от нея. Да избягваме прекомерната употреба на белите отрови на съвременното ни общество - бялата захар, бялото брашно и бялата сол. Не е проблем, че сме си направили питка за празника - въпросът е колко често го правим и в какви количества употребяваме - въпросът е в баланса на храненето. Правилата са - яжте бавно, ставайте от масата леко гладни, пийте достатъчно вода, яжте достатъчно зеленчуци и избягвайте бяла захар, бяло брашно и бяла сол.