- Каква е вашата история, Събина?
- Омъжих се на 27 години по любов и предполагах, че няма да имаме никакви проблеми със създаването на деца - млада, здрава, влюбена. Минаха около две години без никакъв положителен резултат. Вече започнахме да се питаме дали всичко ни е наред на нас двамата и се оказа за голям късмет, че съпругът ми има роднини в Тутракан. Знаехме, че там работи д-р Любомир Бойчев, и си записахме час за преглед. Два-три месеца по-късно ни дойде редът. Докторът беше изключително внимателен и загрижен - назначи цветна снимка, защото беше ясно, че след като при първичния преглед няма нищо обезпокоително, а и резултат за бременност също липсва, явно проблемът се криеше другаде.
Когато написах в интернет думите „цветна снимка“, един от първите резултати от търсенето беше сайтът на сдружение „Зачатие“. Там, във форума, прочетох много какво представлява това, защо се прави и т.н. Когато направихме тази цветна снимка, резултатите не бяха много цветущи. Наложи се лапароскопия и ми отстраниха едната маточна тръба, която беше твърде увредена. Три месеца по-късно забременях, за съжаление извънматочно, и бях отново в операционната за отстраняване и на втората маточна тръба.
- Това не е ли твърде обезкуражаващо?
- Тежко е, но още в ушите ми кънтят думите на д-р Бойчев, който каза „Когато сте двама, всичко е наред“. Записахме се във фонда за ин витро в София. В Русе не сме кандидатствали, тъй като разбрахме, че не се поемат всички разходи. Процедурата е твърде скъпа, ако тръгнеш сам да я правиш. От националния фонд покриха всичко - не съм платила и лев допълнително. Имахме право на три опита и за наше голямо щастие не се наложи да ползваме всичките.
- Всъщност как научихте подробностите по кандидатстването към фонда?
- Пак от „Зачатие“. Там момичетата са описали всички подробности и всички подводни камъни, които можеш да срещнеш. Аз също споделях опита си там, тъй като съм убедена, че с моята информация мога да помогна на други двойки. Д-р Бойчев ме насочи към клиника „Надежда“ при д-р Георги Стаменов и д-р Събина Персенска. Подадохме си документите през 2010 г. и тъй като отговарях на всички условия, след четири месеца ни се обадиха и започнахме опитите.
- През какво преминахте?
- През всички процедури. Няма нищо страшно в цялата работа и няма да спра да повтарям, че двойките с проблеми трябва да опитат. Много хора, които нямат и понятие от ин витро метода, са ме питали дали тези деца всъщност са мои. Е на кого да бъдат - погледнете ги - единият прилича на мен, другият на баща си. Обяснявам, че яйцеклетките са мои, а сперматозоидите на съпруга ми и сме предали всичкия си набор от собствени гени.
В началото се прави стимулация на жената, която протича по къс или дълъг протокол, който се определя от лекаря. Аз преминах по дългия - 14 дни процедури, които изобщо не са нещо страшно. Отиваш сутрин в клиниката /поне в „Надежда“ е така/, правят изследвания на кръвта, изчакваш резултатите, докторът назначава каква инжекция точно да ти бъде поставена, вечерта ти я поставят и приключваш. Нямаш ангажимент да стоиш в болницата или да правиш нещо изключително. Когато яйцеклетките са готови да бъдат извадени и оплодени, ти поставят стоп-инжекция и с нея приключва всякакво действие на предишните стимулации.
Ден след тази последна инжекция е пункцията, която се прави под пълна упойка за около десетина минути. Важно е съпругът да е там в деня на пункцията, за да осигури сперматозоиди. В лабораторни условия се прави оплождането. След около 2-3 дни ембриолозите преценяват дали да се върнат ембрионите. Може да са два или три по преценка на лекаря и това са най-добрите. При много момичета стимулацията е била придружена с болки и дискомфорт, но при мен нямаше проблеми. Нищо не усещах и много добре се чувствах. На 2 ноември 2010 г. беше трансферът на ембриони. Това е най-ценният трансфер в живота ми. Милиони да ми бяха трансферирали в банковата карта, нямаше да съм толкова щастлива. На 18 ноември си направих първия тест за бременност и той беше положителен.
- Как отпразнувахте това?
- Никак. Аз много се притеснявах, тъй като имах вече една неуспешна бременност. В първия момент толкова много се радвах, а не смеех да се зарадвам истински. Последваха няколко допълнителни теста, за да е сигурно, че бебетата са живи и растат. Няма да забравя как д-р Персенска в клиниката ми направи ехография и ми каза, че тупкат две сърчица.
Тъй като бяха две бебета, се водех рискова и бях постоянно под наблюдение. В първите шест месеца ме следиха в София, а след това наддадох 30 кг и лекарите там препоръчаха да се обърна отново към д-р Бойчев в Тутракан. Там и родих съвсем доносени бебета, в 38 седмица от бременността, на 1 юли.
- Кой избра имената на юначетата?
- Съпругът ми. Той е човекът, който беше до мен през цялото време и дори не намекна, че аз имам вина за проблема. Аз нямах никакви претенции за имената - Петкан, Драган, Стоян - чудесно! само да са живи и здрави. Съпругът ми обаче си харесал Кристиян и Мартин. Двамата сам самички си ги гледаме, като той ходи на работа, а аз стоя вкъщи с тях. Ще им дадем всичко от себе си, за да растат здрави и щастливи.
- Как се гледат близнаци?
- Трудно е. Гледах едно предаване, в което съпругата на журналиста Крум Савов обясняваше, че човек сам не можел да гледа близнаци повече от 20 минути. Не е вярно! Да дойде у дома да види как става тая работа 24 часа в денонощието! Това обаче не тежи - щастието е по-голямо от грижите.
Всички деца са най-голямото богатство за родителите си, но е факт, че нашите са много дълго чакани, искани, изстрадани. Можеше и да ги няма, затова съм толкова щастлива, когато ги целувам и гушкам.

На 8 юни сдружение „Зачатие“ организира за осми пореден път най-мащабното събитие за двойките, чиято най-голяма мечта е да си родят дете - Деня на репродуктивното здраве. Мотото на тазгодишното събитие e „Да дариш живот“, а основна тема ще е „Донорството при лечението на стерилитет - поглед от всички страни“. Във фокуса на събитието отново ще бъдат взаимопомощта и споделянето на опит. В хотел „Рига“ от 11 ч безплатни индивидуални консултации ще дават специалисти в областта на репродуктивното здраве, предвидени са и групови беседи, на които ще бъдат представени новости в лечението на безплодието. На финала на деня чрез жребий ще бъдат изтеглени трима късметлии, които ще получат ваучери за финансово подпомагане за диагностика и лечение на стерилитет.
Събина и Калоян Кюранови са едно от семействата, за които именно методът „ин витро“ е бил единствената възможност за рожба. Днес те вече са родители на Кристиян и Мартин. Какво е да живеещ във водовъртеж от надежда, отчаяние, страх и пак надежда, разказва една вече щастлива майка.