„Да сме уважителни към всички. Независимо от статуса на хората в обществото, всички заслужават уважение.“ Така описа най-ценния съвет, който роденият в Горно Абланово и преуспял в Канада предприемач и филантроп Игнат Канев е дал на семейството си, съпругата му Димитрина Канев, наричана от него Диди. Име, с което да нея говорят познати и непознати заради човечността й земното й поведение. Заедно с двете им дъщери Кристина и Ана-Мария тя гостува вчера в рубриката на Петя Дикова в сутрешния блок на бТВ.
Когато ни попитат откъде сме, обясняваме, че сме българки, защото сме родени в Канада, но сърцето се чувстваме като българки. Нашите деца говорят и разбират български. Дано, дай боже, скоро да можем да пътуваме до България и да им покажем тази красива страна, пожела си Кристина.
Двете със сестра си са идвали 4-5 пъти в България, първия път - след коледните празници през 1989 година.
Пред камерата Диди Канев разказа как се е запознала със съпруга си.
„Аз съм от Русе, той е от русенското село Горно Абланово. През 1977 година ми беше разрешено да пътувам до Канада, да посетя моя дядо по майчина линия. На моя /бъдещ/ съпруг брат му живееш в Русе и ми даде писмо за брат си. Това писмо беше взето от мен на летището в София, нямах право да изнасям никакви документи. Той /Игнат Канев/ дойде при дядо ми и така се запознахме. След това се видяхме един-два пъти на кафе. Аз стоях три месеца и след това си тръгнах. При тръгването се видяхме на летището и след това той ми се обади в България по телефона. Започна една телефонна връзка, която след това стана повече от любопитна телефонна връзка и той през 1978 година, януари месец, дойде с няколко негови приятели, да купуват български мрамор. Дойде в Русе на разговор с моите родители - да им разкаже за себе си и да поиска от тях ръката ми. И в края на май месец 1978 година дойдох и... това е.“ 
„Не знам как е ежедневието на кралските особи“ - така Диди Канев отговори на въпроса има ли дни, в които животът й прилича на този на кралска особа.
„Аз съм била 36 години работеща принцеса - продължи съпругата на Игнат Канев. - Никога не сме имали шофьори, готвачи, камериерки. Да, имам привилегията да имам веднъж или два пъти в седмицата помощ за чистене на къщата, но иначе винаги съм се старала да бъда рамо до рамо с него на работа, а той беше изключително дисциплиниран и трудолюбив. Трябва да ви кажа, че Ана-Мария, Кристина и аз завършихме бизнес училището на Игнат Канев и аз съм много доволна, че имахме възможност последните 10 години да работим заедно с децата. Не е никак лесно да влезем в неговите обувки. Стараем се от всичко, което сме научили от него и полагаме изключително много труд.“
За дарителството семейството, чието име в Русе носят най-голямата болница в региона и чудесно допълващият университетския комплекс Канев център, казва, че това е нещо, което не бива да спира.
„Баща ми казваше, че докато има, ще дава, ще помага на обществото. Защото хората, които имат, имат моралното задължение да помагат на хората, които нямат или имат по-малко“, обясни Кристина.
Новината в аванс е, че на 6 октомври, когато се навършват 95 години от рождението на Игнат Канев, семейството ще почете паметта му с голямо дарение на болницата в Мисисауга /град на езерото Онтарио/, идна от най-големите в Северна Америка. Това е същата тази болница, за чието строителство през 1955 година Игнат Канев е помолен да направи дарение и дава 2000 долара - огромна за времето си сума. И сума, с която не разполага, а я взема назаем. Фактът удивлява канадците, особено на фона на другите дарения, които масово са по 5-10 долара, а най-щедрите рядко надвишават 100.
На финала научилите български в чужбина деца на семейство Канев разказаха, че също учат децата си на български език и затова помага й българското училище „Канев“ към храма „Св. Димитър“ в предградието на Торонто Брамптън. И по всичко личи, че за фамилията Канев ще чуваме още дълго, макар че основателят й вече не е сред нас.                                                   У