Регионалната организация на евреите „Шалом“ в Шумен ще постави в Градската градина почетен знак за благодарност към шуменската общественост, участвала в спасението на евреите през Втората световна война. Поводът е 80-годишнината от спасяването на българските евреи. Това съобщи на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в Шумен историкът и председател на организацията Бета Хараланова. 
Почетният знак ще бъде с неправилна правоъгълна форма, с тегло около 350 килограма, с размери 110 на 90 см. и височина около 160 см. Той ще бъде изработен от скулптура Бехчет Данаджъ, от червеникаво-кафеникав гранит. На него ще бъде поставена пластика с традиционния еврейски седемсвещник - менора, а на три реда ще бъде изписано: „Ние помним! С благодарност към шуменци! 10 март 2023 година“. За съжаление няма да успеем да го открием на 10 март, но се надявам до края на годината да бъде готов и да използваме удобен случай за официалното му откриване, отбеляза Хараланова. Художественият съвет към Община Шумен е определил място за поставянето му - на централната алея в Градската градина. Общинският съвет в града, който ще заседава утре, също трябва да одобри мястото. Министерството на културата също ще трябва да се произнесе за поставянето на почетния знак, каза Хараланова.   
По думите ѝ след Освобождението, през 1878 година, в Шумен са живели около 750 евреи. През Втората световна война в града са преселени около 2000 евреи от София, „настанени“ в сегашното Духовно училище „Нювваб“. По-голямата час от мъжете са били пратени в трудови лагери. Много жени и деца са изпаднали в трудност, още повече, че се намирали в непознат град, без мъжка подкрепа. Сред тях била майката на Хараланова. Тогава, едва 12-годишно момиче, тя се е наложило да започне работа и да се грижи за по-малките си братя и сестри, в условията на репресии. На евреите е било забранено да се движат по главните улици, да посещават училище, библиотека, трябвало е да спазват вечерен час и задължително да носят отличителен знак, че са евреи. В тези тежки моменти много шуменци са им помогнали. Шуменските евреи и други граждани са приели в домовете си множество изселени семейства. Голямата утеха за шуменските граждани и еврейската общност идва когато цар Борис Трети се застъпва за българските евреи и заявява, че има нужда те да работят на обществени строежи и затова не може да ги депортира. Така през 1943 г. той отлага депортацията на множество евреи, сред които жени и деца, голяма част от които са били арестувани и подготвени за качване в товарни вагони, отбеляза в емоционален разказ за спасяването на евреите в Шумен Хараланова. Тя уточни, че заслуга за спасението на евреите в Шумен, с изказвания и действия, имат тогавашните местни депутати Васил Велчев, Марин Тютюнджиев и д-р Николай Николов, които по-късно са осъдени от „Народен съд“, както и много други граждани.   
По думите на Хараланова еврейската общност в Шумен днес наброява по-малко от 30 души. Повечето от преселените в Шумен евреи от София са се завърнали в столицата след края на Втората световна война, а друга голяма част са избрали да живеят след 1949 г. в Израел. Следващият голям миграционен процес на евреи от Шумен към Израел се наблюдава след 1989 година, особено сред младите хора. Повечето от тях по-късно през годините се преселват в по-големи градове на България, като София и Варна, по икономически причини, каза Хараланова. 
Тя припомни, че в цялата страна се изготвят програми за отбелязване на годишнината от спасението на българските евреи. На 10 март българската общественост ще отбележи 80 години от спасението им. „В тази връзка организацията на евреите в България излезе с позиция, в която се споменава, че преди всичко българските евреи по време на Втората световна война са били подложени на страдания и преследвания, във връзка с приетия в началото на 1941 г. Закон за защита на нацията. Второто, което се отбелязва е, че българските евреи са спасени, на 10 март 1943 година, благодарение на цялата българска общественост, преди всичко от действията на Българската православна църква, на митрополитите Стефан и Кирил и на българската нефашистка общественост. При отбелязването на годишнината, при всички случаи, трябва да отчетем, че са загинали 11 343 евреи от Вардарска Македония, от Беломорска Тракия и от град Пирот, изпратени в концлагерите и убити, както с участието на фашисткото правителство на Германия, така и на профашисткото правителство на България, което по това време администрира посочените територии“, каза в началото на пресконференцията Хараланова.  
(Видеозапис на пресконференцията е поместен в „БТА – архив).