Лекция за репродуктивната политика на социалистическа България ще се състои утре в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ-БАН). Това информират от научната организация в своята фейсбук страница.
Тя е поредното събитие от семинарната поредица “Европейският Левиатан: медицинска антропология”. Темата е "Репродуктивната политика на социалистическа България: структури, личности, стратегии". Лектор е доц. Анелия Касабова - водещ изследовател по проекта “Европейският Левиатан”. Лекцията ще бъде на английски език. Тя ще е от 14:00 ч. в хибриден вариант - в Национален етнографски музей, и в онлайн среда.
В рамките на срещата ще бъдат представени противоречивите репродуктивни политики на социалистическа България, неравенствата (полови, етнически и религиозни, по отношение на работоспособността и производителността), които се крият зад рамката на здравната система, основана на потребностите. Тя се основава на примера на една ключова фигура от българския социалистически политически живот и здравна система - д-р Владимир Калайджиев (1921-2009). Богатата дейност на д-р Калайджиев на ръководни постове позволява да се вникне по-дълбоко в структурите и йерархиите в Българската комунистическа партия, за да се проследят променящите се процеси на правене на политика и вземане на решения, отбелязват изследователите. Като високопоставен партиен и държавен служител, заместник-председател на Съвета по възпроизводство на човешките ресурси към Държавния съвет на Народна република България (от 1971 г.), Калайджиев има тесни контакти в рамките на съветския блок и широко сътрудничество с международни организации, в които България е представена, като Световната здравна организация, Фонда на ООН за населението и различни институции от Западна Европа и тогавашния т. нар. трети свят, посочват организаторите. Това дава възможност да се обсъди българската репродуктивна политика като част от глобалните политики, допълват те.
Както БТА писа, “Европейският Левиатан” е първият синергиен проект с участие на български учени, и е с период на изпълнение от шест години, работата на екипа продължава до 2026 г. Доц. д-р Анелия Касабова е в екип от четирима водещи изследователи заедно с проф. д-р Фолкeр Хес – Институт за история на медицината и медицинската етика към “Шарите” – Берлин; проф. д-р Юдит Шандор – Факултет за политология, правни изследвания и изследвания на пола към Централноевропейския университет – Будапеща/Виена и проф. д-р Улф Шмит – Хуманитарни науки, История на Германия към Университет Хамбург.
Проектът е посветен на историята на Европа след Втората световна война, разгледана през перспективата на медицината. Изследват се националните специфики – медицината и здравеопазването, здравното осигуряване, които се развиват в рамките на национални държави с различно национално законодателство, като акцентът е върху взаимовръзките между “Изтока” и “Запада”, върху обмена на знания, хора, технологии. /ИРС