Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

На три места в синоптичните Евангелия е засвидетелствана реплика на Господ Иисус Христос, според която за оня, който скандализира вярващите, е по-добре да му надянат голям мелничен камък (грц. μύλος ὀνικὸς и λύθος μυλικὸς) и да бъде хвърлен в морето. За съвременния читател на Свещ. Писание смисълът на това словосъчетание се нуждае от обяснение, защото е свързан с една особеност от бита на древните евреи. 
В Древността евреите използват различни видове мелници за смилане на житото. Ръчната мелница (евр. רֵחַים [reháim]) в по-старо време се състои от два нееднакво големи камъка. Долният камък е по-голям и в него има вдлъбнатина, в която влиза издадената част на горния камък. По-късните ръчни мелници се състоят от два камъка, долният от които е изпъкнал, а горният – вдлъбнат, с отвърстие за сипване на зърното. Този вид ръчни мелници имат и дръжка за въртене на горния камък. 
Смилането на жито при древните евреи се извършва обикновено от две жени, едната от които върти горния камък, а другата сипва зърното (срв. Мт 24: 41). Тъй като меленето е тежка работа, тя може да се възложи на роби или на затворници (срв. Изх 11: 5; Ис 47: 2). Така например плененият Самсон в затвора е заставен да мели брашно – занимание, което е недостойно за един мъж (срв. Сд 16: 21).
Производителността на ръчната мелница е сравнително ниска. 
По-късно започва да се употребява и по-голяма мелница, в която горният камък се задвижва от магаре. Тя е изобретена от римляните и за нея споменава Катон в «De re rustica”, Названието μύλος ὀνικὸς в разглежданите евангелски стихове е превод на лат. mola asinaria. Именно за такъв горен мелничен камък, въртян от магаре, говори Господ Иисус Христос.

Иво Братанов