Клиър Лейк, окръг Серо Гордо в американския щат Айова. Тихо и спокойно градче със 7-8 хиляди жители, което никога не е очаквало да влезе в световните новини. Но точно това се случва на 3 февруари 1959 година, когато в самолетна катастрофа близо до едноименното езеро загиват Бъди Холи, Ричи Валънс и Биг Бупър. И датата става известна като Денят, в който музиката умря. Да го кажем по друг начин - това е денят, в който музиката застива на нотното петолиние, потъва в скръб и дълго не може да се отърси от шока.
Тримата са на триседмично турне в Средния Запад, което започва на 23 януари 1959 г. Но на злокобния 3 февруари, малко след излитането, малкият им самолет се разбива край Клиър Лейк.
Ричард Стивън Валенсуела, известен като Ричи Валънс, е американски певец и текстописец от мексикански произход. Той е един от пионерите на рокендрола, първата мексикано-американска рокендрол звезда. Роден е в Пакойма, район на град Лос Анжелис, на 13 май 1941 година.
Кариерата му продължава само осем месеца, но за това време той успява да създаде няколко хита, между които „Ла Бамба“ и „Дона“
Ричи прави фурор на сцената.
Джайлс Пери Ричардсън, известен като Биг Бопър, също е окъпан в слава. 
Но най-известен от тримата е Бъди Холи. Не, родителите му не са го кръстили така, рожденото му име е Чарлз Хардин Холи, но шоубизнесът обича кратките, открояващи се и запомнящи се имена.
Макар да умира само на 22 години, той оказва силно и дълготрайно влияние върху популярната музика и е един от първите, включени в залата на рокендрол славата. Бъди Холи е вдъхновение за групи и певци като „Бийтълс“, „Ролинг Стоунс“, „Бийч Бойс“, Боб Дилън, Ерик Клептън и много други артисти със статут на световни звезди. През 2004 година списанието „Ролинг Стоун“ го поставя на 13-о място сред Петдесетте най-велики артисти на всички времена.
Бъди Холи се запалва по рокендрола, след като вижда изпълнение на Елвис Пресли
през 1955 година. Малко след това създава музикалната група „Крикетс“, чийто първи запис „That‘ll Be the Day“ излиза през 1957 година. На 15 август 1958 година в родния си град сключва брак с рецепционистката в хотел Мария Елена Сантяго Холи, на която посвещава песента „True Love Ways“. Венчилото идва само два месеца след запознанството им - толкова много Бъди е увлечен и впечатлен от жената на живота си. Много от неговите почитатели научават за женитбата му едва след неговата смърт. Може би защото жълтата преса все още не е станала всевиждащ и всезнаещ октопод.
Бъди Холи е един от най-влиятелните изпълнители през 50-те години на ХХ век. Записите му предават усещане за „joie de vivre“ - „радостта от живота“ и пренасят в рока югозападните интонации. Става толкова известен, че дори надписаните черни рогови рамки на очилата му имат звездна слава. Но най-голямата му сила не е лайфстайлът, разбира се, а музиката, която изстрелва рокендрола в друга орбита. Музикантът е добре запознат с различни стилове и може би това го подтиква да прекрачва граници, да екпериментира и непрекъснато да търси нещо ново. 
Смелостта и талантът му вдъхновяват поколения изпълнители
Бъдещият идол е роден на 7 септември 1936 година в семейството на Лорънс Одел и Ела Полин в град Лъбък, Тексас.
Интересът му към музиката се заражда още в училище и в прогимназията създава дуета „Бъди и Боб“ с приятеля си и съученик Боб Монтгомъри. Годината е 1952-ра. Дуетът пее както на училищни танцови забави, така и в местните клубове. И става толкова популярен, че локалната радиостанция дава на двете момчета специална неделна рубрика - за да ги слушат не само шепа хора, а хиляди. Към тях се присъединява още един приятел - Лари Уелборн, и дуетът става трио. Забелязани са от дебнещи за таланти на фестивала в Нешвил продуценти и започват да записват под името „Бъди Холи и трите мелодии“.
Дори подписват първия си договор
с „Decca Records“. 
През 1957 година Бъди Холи създава групата си „Крикетс“, в която е водещ китарист и вокалист. 
През ноември същата година групата издава дебютния си албум „The Chirping? Crickets“ /“Чуруликането? Щурци“/. Междувременно Бъди Холи подписва личен договор с „Coral Records“ и започва да работи с две продуцентски къщи едновременно.
До 1958 година фронтменът и „Крикетс“ записват няколко сингъла, които веднага попадат в редица известни музикални класации. След това лидерът на групата се мести в Гринуич Вилидж, Ню Йорк.
През същата година издава самостоятелния си дебютен едноименен албум, носещ собственото му име - „Buddy Holly“. Един от синглите от албума, „Peggy Sue“ /“Пеги Сю“/, оглавява музикалните класации. Следва третият и, за жалост, последен албум - „ThatТs Be the Day“ /“Това е денят“/.
Списание „Ролинг Стоун“ класира „Buddy Holly“ като един от „500-те най-големи албума на всички времена“
А синглите „Oh Boy“ и „ThatТs Be the Day“ стават мигновени хитове, влизат в „Billboard Hot 100“ и покоряват Великобритания и Английска диаграма на Великобритания.
Но не всичко е цветя и рози. Разпадът на създадената от Бъди Холи група „Крикетс“ не минава мирно и тихо. Музикантите не се разделят като приятели, започват дела, търсят се обезщетения... Трябват пари. Именно затова Бъди Холи приема предложението да се включи в изтощителното турне „Зимно денс парти“ в Средния Запад. Изтощително и фатално турне... 
Памет за Бъди
Приживе Бъди Холи е звезда, която блести все по-силно.
След смъртта си става кумир.
През 1986 година е въведен посмъртно в Залата на славата на композиторите.
На 7 септември 2011 година, датата на раждането му, получава звезда на Холивудската алея на славата.
Почеркът му ясно личи в баладата на Дон Маклийн „Американски пай“, базирана на фаталната самолетна катастрофа. Целият албум „Американски пай“ е посветен на Бъди Холи.
През 1978 година животът му вдъхновява Холивуд за биографичния филм „Историята на Бъди Холи“. След това излизат още две ленти: „Ла Бамба“ и „Денят, в който музиката умря“.
Негов паметник е поставен в Алеята на славата в родния му град Лъбък, там има и улица на негово име.
По материали от интернет