Авторът на първия български патент в чужбина - проф. инж. Никола Белопитов, е и създател на много заводи в България
Никола Белопитов завършва електроинженерство в Германия, електрифицира родното си Панагюрище, а в София разработва концепция за развитието на електрическата промишленост Учен, изобретател и общественик, Никола Белопитов е сред водещите представители на българската техническа интелигенция. Той е роден в град Панагюрище на 15 август 1901 г. По време на Първата световна война учи в гимназията в родния си град. След като завършва електроинженерство в Германия, се завръща в родния си град и започва работа във водния синдикат "Въча", като основната му дейност е свързана с електрификацията на Панагюрище. През 1929-1930 г. ръководи завършването на електропровода Пазарджик - Панагюрище, показва справка на отдела "Справочна информация" на Българската телеграфна агенция (БТА).
През 1931 г. Никола Белопитов се премества в София, където започва работа в "Софийската телефонна работилница" като механик, а впоследствие става завеждащ проучванията в ръководството на Главна дирекция на пощите, телеграфите и телефоните. През 1938 г., заедно с Георги Ковачев и Тодор Прахов, основава фирма БЕКОП, която се занимава с производството и продажбата на радиоприемници, слаботокови и силнотокови апарати, и съоръжения. Фирмата работи и за армията, като конструира първите български металотърсачи и устройства за възпламеняване на мини чрез радиосигнал. След 1945 г. Никола Белопитов е назначен за технически директор на Главна дирекция на пощите, телеграфите и телефоните, и като такъв започва работа по цялостна концепция за развитието на електрическата промишленост чрез изграждане и развитие на собствена българска производствена база, собствени изследователски и развойни институции, и подготовка на кадри за тях. През 1946 г. под негово ръководство започва изграждането на Слаботоковия завод в София, който започва работа през 1949 г. Заводът е в основата за създаването на нови специализирани индустриални производства, като "Респром", "Автоматика и приборостроене", "Организационна и изчислителна техника", които позволяват изграждането на бърза и надеждна съобщителна мрежа. Инж. Никола Белопитов създава "Елпром", както и много фабрики към него По предложение на инж. Никола Белопитов Шестото Велико народно събрание одобрява указ 12 от 4 юли 1947 г., с който се създава "Синдикат за електротехническа промишленост" (ЕЛПРОМ), полагащ началото на централизираното управление на електрическата промишленост в България. За негов първи директор е назначен Никола Белопитов. В средата на 1948 г. към "Елпром" в София са създадени Електромоторната фабрика, Трансформаторната фабрика, Телефонната и телеграфна фабрика, Фабриката за индустриални материали, Моторно-ремонтната фабрика, Арматурната фабрика, Фабриката за бергманови тръби, Енергийната фабрика, Батерийната фабрика, Електронагревателната фабрика. През 1949 г. Никола Белопитов е делегат на учредителния конгрес на Научно-техническите съюзи в България и много пъти е бил избиран за председател на Секцията по електротехника към организацията. През 2001 г. Съюзът по електроника, електротехника и съобщения удостоява посмъртно проф. инж. Никола Белопитов със званието "почетен член".
През 1952 г., като ръководител на Научно-изследователския институт по съобщенията, Никола Белопитов започва работа по създадения от него оригинален метод за електроискрово напластяване на благородни метали върху контактни повърхности, по-късно получил международното наименование "Методът на Белопитов". На 10 януари 1957 г. е регистрирано първото негово изобретение, което третира електроискрово напластяване с помощта на вибратор. Методът е признат от Института за изобретения и рационализации, и е издадено авторско свидетелство. Няколко месеца по-късно Министерският съвет разрешава патентоването му в чужбина и на 17 септември 1959 г. Германия патентова метода на Белопитов, който става първият признат патент на български гражданин в страната и цяла Западна Европа. След това откритието е патентовано в още 11 държави, сред които Швейцария, САЩ, Канада, Австрия, Франция, Белгия.
В института инж. Белопитов се занимава с изследването и внедряването на решенията на основни проблеми в развитието на съобщителната техника в страната, включително производството на радиопредаватели, антени, телевизионни уредби и студиа, гръмозащитни уреди, контролни приемници, изследвания на взаимното влияние между въздушните телеграфни и телефонни линии, и др.
Под ръководството на инж. Никола Белопитов са създадени асинхронни двигатели, трансформатори, нагреватели за течаща вода, акумулиращи печки, бойлери
През 1960 г. инж. Никола Белопитов се заема с необходимостта да се обединят развойните и инженерни кадри в електропромишлеността в една научноизследователска, иновационна организация със собствен кадрови потенциал и производствена база на пряко разпореждане на Стопанското обединение "Елпром". Под негово ръководство е разработена програма за изграждане на специалисти, които се занимават с конструкторска и технологична дейност. През 1962 г. се създава Научноизследователски проектно-конструкторски институт електронна промишленост, на който Никола Белопитов е ръководител в продължение на три години. Той успява да превърне института в развойно-изследователски център на електротехническата промишленост в страната. Сред най-успешните продукти на института са серии асинхронни двигатели с общо предназначение, електротелфери, електрозадвижвания за електрокари, вертикални хидрогенератори, силови трансформатори и др.
За бита са създадени нагреватели за течаща вода, акумулиращи печки, бойлери и известният "чушкопек". През 1980 г. с решение на Държавния съвет Институтът по електротехническа промишленост е наречен на негово име. Професионалната техническа гимназия в Панагюрище също носи неговото име. Инж. Никола Белопитов е починал на 24 март 1972 г. в София.
В музейния комплекс при Историческия музей в Панагюрище е изградена стена, на която има портрети на бележити личности, сред тях е и ликът на инж. Белопитов
"В музейния комплекс при Историческия музей в град Панагюрище през 2006 г. е изградена стена, на която има портрети на бележити личности. Тази стена е изградена с преклонение и признателност към тези, които, прославяйки, съзиждаха Панагюрище и България. На тази стена е поставен и ликът на инж. Никола Белопитов - той е изобретател със световна слава, създател е на електротехническата промишленост в България и на научни институти", каза за БТА директорът на Историческия музей в Панагюрище доц. д-р Атанас Шопов.
Той припомни, че името на инж. Белопитов е носело едно от училищата в града - Техникумът по машиностроене, който после е бил Техникум по механотехника, а след това е станал професионална гимназия. Панагюрци продължават да почитат инж. Белопитов, като подобаващо му е отредено място на стената на признателността в музейния комплекс в града.
Директорът на музея разказа пред БТА и за книгата "Никола Белопитов и приятели", като подчерта, че авторите на книгата също са панагюрци - Панчо Дундаров и Георги Гемиджиев. В тази книга оценка на Белопитов дават негови колеги и приятели, каза доц. Шопов и цитира мнение от книгата на акад. Ангел Ангелов, който казва за инж. Никола Белопитов: "Той беше светла, велика личност в българската инженерна мисъл. Човек - новатор, човек, който гореше да помага на другите в научните им изследвания, в работата им и в личните им семейни проблеми".
Друг негов приятел, също от Панагюрище, старши научен сътрудник д-р инж. Иван Манев, казва в книгата за инж. Белопитов: "Беше едно чудесно и изключително добро съчетание на човешки качества и възможности на техник, на инженер, на научен работник", разказа доц. Атанас Шопов.
Той цитира и изказване от инж. Райко Белопитов, който е син на инж. Никола Белопитов. "Аз мисля, че науката в България много дължи на баща ми. Горд съм, че съм негов син. Въпреки че бях много млад, когато той почина и не успях в съзнателния си живот, като инженер, да науча повече от него в областта на науката и техниката. Но съм му благодарен, че подражавайки му, успях да се науча да работя".
Материалът е направен в рамките на партньорската инициатива между БТА и националното ни патентно ведомство, която предвижда в съвместната рубрика "Създадено в България" всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в "Златната книга на Патентното ведомство" българи, така и дейността на Патентното ведомство.