Професорът инженер Никола Белопитов (1901-1972) е автор на първия български патент, регистриран в чужбина, както е и създател на много заводи в България. Сред тях са заводите "Елпром", Слаботоков, Силнотоков, съобщиха за БТА от Патентното ведомство в България. От Патентното ведомство отбелязват, че "Методът Белопитов", както много учени наричат електроискровото напластяване, е евтин, достъпен и ефикасен начин за полагане на благородни метали върху метални повърхности. Измислен за телефонните централи, той се оказва приложим при много други електрически уреди. Благодарение на това изобретение изчезват неприятните паразитни шумове в слушалките на милиони хора по света. Никола Белопитов започва да работи по идеята си още през 1951 г., а през 1957 г. за първи път българско изобретение е патентовано в Германия. През 1958 г., с указ на министъра на съобщенията, методът се въвежда в СССР. Следват ГДР, САЩ, Великобритания, Аржентина, Норвегия и други страни. Инж. Никола Белопитов е носител на почетния знак на Института за изобретения и рационализации (ИНРА). Вписан е на 31 май 1988 г. в "Златната книга на Патентно ведомство на Република България". 
 Никола Белопитов завършва електроинженерство в Германия, електрифицира родното си Панагюрище, а в София разработва концепция за развитието на електрическата промишленост  Учен, изобретател и общественик, Никола Белопитов е сред водещите представители на българската техническа интелигенция. Той е роден в град Панагюрище на 15 август 1901 г. По време на Първата световна война учи в гимназията в родния си град. След като завършва електроинженерство в Германия, се завръща в родния си град и започва работа във водния синдикат "Въча", като основната му дейност е свързана с електрификацията на Панагюрище. През 1929-1930 г. ръководи завършването на електропровода Пазарджик - Панагюрище, показва справка на отдела "Справочна информация" на Българската телеграфна агенция (БТА). 
През 1931 г. Никола Белопитов се премества в София, където започва работа в "Софийската телефонна работилница" като механик, а впоследствие става завеждащ проучванията в ръководството на Главна дирекция на пощите, телеграфите и телефоните. През 1938 г., заедно с Георги Ковачев и Тодор Прахов, основава фирма БЕКОП, която се занимава с производството и продажбата на радиоприемници, слаботокови и силнотокови апарати, и съоръжения. Фирмата работи и за армията, като конструира първите български металотърсачи и устройства за възпламеняване на мини чрез радиосигнал. След 1945 г. Никола Белопитов е назначен за технически директор на Главна дирекция на пощите, телеграфите и телефоните, и като такъв започва работа по цялостна концепция за развитието на електрическата промишленост чрез изграждане и развитие на собствена българска производствена база, собствени изследователски и развойни институции, и подготовка на кадри за тях. През 1946 г. под негово ръководство започва изграждането на Слаботоковия завод в София, който започва работа през 1949 г. Заводът е в основата за създаването на нови специализирани индустриални производства, като "Респром", "Автоматика и приборостроене", "Организационна и изчислителна техника", които позволяват изграждането на бърза и надеждна съобщителна мрежа.   Инж. Никола Белопитов създава "Елпром", както и много фабрики към него    По предложение на инж. Никола Белопитов Шестото Велико народно събрание одобрява указ 12 от 4 юли 1947 г., с който се създава "Синдикат за електротехническа промишленост" (ЕЛПРОМ), полагащ началото на централизираното управление на електрическата промишленост в България. За негов първи директор е назначен Никола Белопитов. В средата на 1948 г. към "Елпром" в София са създадени Електромоторната фабрика, Трансформаторната фабрика, Телефонната и телеграфна фабрика, Фабриката за индустриални материали, Моторно-ремонтната фабрика, Арматурната фабрика, Фабриката за бергманови тръби, Енергийната фабрика, Батерийната фабрика, Електронагревателната фабрика. През 1949 г. Никола Белопитов е делегат на учредителния конгрес на Научно-техническите съюзи в България и много пъти е бил избиран за председател на Секцията по електротехника към организацията. През 2001 г. Съюзът по електроника, електротехника и съобщения удостоява посмъртно проф. инж. Никола Белопитов със званието "почетен член".
През 1952 г., като ръководител на Научно-изследователския институт по съобщенията, Никола Белопитов започва работа по създадения от него оригинален метод за електроискрово напластяване на благородни метали върху контактни повърхности, по-късно получил международното наименование "Методът на Белопитов". На 10 януари 1957 г. е регистрирано първото негово изобретение, което третира електроискрово напластяване с помощта на вибратор. Методът е признат от Института за изобретения и рационализации, и е издадено авторско свидетелство. Няколко месеца по-късно Министерският съвет разрешава патентоването му в чужбина и на 17 септември 1959 г. Германия патентова метода на Белопитов, който става първият признат патент на български гражданин в страната и цяла Западна Европа. След това откритието е патентовано в още 11 държави, сред които Швейцария, САЩ, Канада, Австрия, Франция, Белгия.
В института инж. Белопитов се занимава с изследването и внедряването на решенията на основни проблеми в развитието на съобщителната техника в страната, включително производството на радиопредаватели, антени, телевизионни уредби и студиа, гръмозащитни уреди, контролни приемници, изследвания на взаимното влияние между въздушните телеграфни и телефонни линии, и др.
 
Под ръководството на инж. Никола Белопитов са създадени асинхронни двигатели, трансформатори, нагреватели за течаща вода, акумулиращи печки, бойлери
През 1960 г. инж. Никола Белопитов се заема с необходимостта да се обединят развойните и инженерни кадри в електропромишлеността в една научноизследователска, иновационна организация със собствен кадрови потенциал и производствена база на пряко разпореждане на Стопанското обединение "Елпром". Под негово ръководство е разработена програма за изграждане на специалисти, които се занимават с конструкторска и технологична дейност. През 1962 г. се създава Научноизследователски проектно-конструкторски институт електронна промишленост, на който Никола Белопитов е ръководител в продължение на три години. Той успява да превърне института в развойно-изследователски център на електротехническата промишленост в страната. Сред най-успешните продукти на института са серии асинхронни двигатели с общо предназначение, електротелфери, електрозадвижвания за електрокари, вертикални хидрогенератори, силови трансформатори и др. 
За бита са създадени нагреватели за течаща вода, акумулиращи печки, бойлери и известният "чушкопек". През 1980 г. с решение на Държавния съвет Институтът по електротехническа промишленост е наречен на негово име. Професионалната техническа гимназия в Панагюрище също носи неговото име. Инж. Никола Белопитов е починал на 24 март 1972 г. в София.
 
В музейния комплекс при Историческия музей в Панагюрище е изградена стена, на която има портрети на бележити личности, сред тях е и ликът на инж. Белопитов
"В музейния комплекс при Историческия музей в град Панагюрище през 2006 г. е изградена стена, на която има портрети на бележити личности. Тази стена е изградена с преклонение и признателност към тези, които, прославяйки, съзиждаха Панагюрище и България. На тази стена е поставен и ликът на инж. Никола Белопитов - той е изобретател със световна слава, създател е на електротехническата промишленост в България и на научни институти", каза за БТА директорът на Историческия музей в Панагюрище доц. д-р Атанас Шопов. 
Той припомни, че името на инж. Белопитов е носело едно от училищата в града - Техникумът по машиностроене, който после е бил Техникум по механотехника, а след това е станал професионална гимназия. Панагюрци продължават да почитат инж. Белопитов, като подобаващо му е отредено място на стената на признателността в музейния комплекс в града.
Директорът на музея разказа пред БТА и за книгата "Никола Белопитов и приятели", като подчерта, че авторите на книгата също са панагюрци - Панчо Дундаров и Георги Гемиджиев. В тази книга оценка на Белопитов дават негови колеги и приятели, каза доц. Шопов и цитира мнение от книгата на акад. Ангел Ангелов, който казва за инж. Никола Белопитов: "Той беше светла, велика личност в българската инженерна мисъл. Човек - новатор, човек, който гореше да помага на другите в научните им изследвания, в работата им и в личните им семейни проблеми".
Друг негов приятел, също от Панагюрище, старши научен сътрудник д-р инж. Иван Манев, казва в книгата за инж. Белопитов: "Беше едно чудесно и изключително добро съчетание на човешки качества и възможности на техник, на инженер, на научен работник", разказа доц. Атанас Шопов. 
Той цитира и изказване от инж. Райко Белопитов, който е син на инж. Никола Белопитов. "Аз мисля, че науката в България много дължи на баща ми. Горд съм, че съм негов син. Въпреки че бях много млад, когато той почина и не успях в съзнателния си живот, като инженер, да науча повече от него в областта на науката и техниката. Но съм му благодарен, че подражавайки му, успях да се науча да работя".   
Материалът е направен в рамките на партньорската инициатива между БТА и националното ни патентно ведомство, която предвижда в съвместната рубрика "Създадено в България" всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в "Златната книга на Патентното ведомство" българи, така и дейността на Патентното ведомство.