Осигуряване на своевременност на обслужването при спешната помощ – до 30 минути на повече от 95% от пациентите, както и намаляване на детската смъртност до средните нива на страните от ЕС.

Това предвижда разглежданата, като продължение от миналото заседание, днес в здравната комисия на НС Национална здравна стратегия 2014-2020.

Целта на Националната здравна стратегия е подобряване на здравето, безопасността и благосъстоянието на населението до средните нива на ЕС. Също и увеличаване на броя на българите, които са здрави във всеки етап от живота. Както и преустановяване негативната тенденция на снижаване на раждаемостта. Предвижда се да се въведе здравна карта, електронното здравеопазване, увеличаване на очакваната продължителност на живота в добро здраве с 2 години, намаляване на детската смъртност с 30%, намаляване на неравенствата с 30%. И като цяло - повишаване на икономическото и социално благополучие на индивидите, семействата и общините.

Приоритетите на здравната стратегия на България 2014-2020 г. са ориентирани към гарантиране на всеки български гражданин на надеждна система на здравно осигуряване, достъп до качествена медицинска помощ и здравно обслужване. Въвеждане на единна интегрирана информационна система чрез развитие на електронното здравеопазване с цел пълна прозрачност и ефективно използване на наличните ресурси. Рационализиране на системите за финансово управление и контрол в здравеопазването. Укрепване и модернизиране на системата за спешна медицинска помощ. Регионална политика със специално внимание върху подкрепата на лечебните заведения в отдалечените и малки региони на страната.

Заложено е ефективно функциониране на майчиното, детското и училищно здравеопазване. Устойчиво развитие на човешките ресурси с акцент специализацията на медицинските кадри и продължителното обучение. Преориентиране на здравната система към профилактиката и предотвратяването на социално-значимите заболявания. Очертава лидерската роля на МЗ, но същевременно е адресирана към всички министри на правителствения кабинет, като ги ангажира: "Всеки министър да бъде здравен министър!". Общественото участие включва представители на НПО и на цялото гражданско общество.

В стратегията са констатирани и ред неблагоприятни тенденции: в държавите членки на ЕС здравето на хората като цяло се подобрява, но в България то остава на крайно незадоволително ниво. Все повече хора умират и все по-малко се раждат. Хората мигрират към големите градове и емигрират в чужбина. Все повече възрастни хора живеят в страната, а хроничните незаразни болести доминират в болестното бреме. Сърдечно-съдовите заболявания и депресията са водещи причини за загубените години в добър живот. Инфекциозните болести (HIV, TB) остават проблем, подлежащ на контрол. Възникват организми, резистентни на антибиотици. Разходите в здравната система постоянно нарастват.Нереформираният болничен сектор стимулира количеството, а не качеството на услугите.

В сферата на здравно-демографски показатели се констатира, че населението на България нараства до 8,8 милиона през 1990 г., след което преживява имплозия и намалява до 7 282 041 души през 2012 г. Коефициентът на раждаемост за България е 9.5‰, България е с най-високата обща смъртност (15.0‰) през 2012 г. в ЕС. На този фон очакваната продължителност на живота в България е 74.02 години, което е с около 6 години по-ниска от тази в Европейския съюз (79.86 години). Населението бързо застарява, като относителният дял на хората над 65 години е 19.1%. Населението в България представлява пирамида през 1950 г., сфера през 2010 г., а през 2050 г. се очаква да бъде обърната пирамида.

Националната здравна стратегия включва гарантиране къстомизацията на здравните услуги /определяне на лечението според индивидуалните биологични и личностни особености на пациента - бел.р./. Както и преминаване от сегашната традиционна медицинска практика на лечение на болестите към транслационна и персонализирана медицина. Предвижда се нарастване на публичните разходи за здравеопазване с разнообразни източници на финансиране. Заложена е и демонополизация на здравноосигурителния модел, на НЗОК за постигане на по-голям подбор и свободен достъп на гражданите до повече от една здравноосигурителна каса. Посочено е и увеличаване на трудовите възнаграждения на медицинския персонал до средноевропейски нива.