Легендарен капитан на легендарен кораб. С изключителна кариера и драматичен край. Суров, хладнокръвен и решителен до последно. И останал завинаги в океана. Това е роденият на днешния 27 януари 1850 година Едуард Джон Смит, управлявал „Титаник“ по време на първото му и последно плаване. Всичко е можело да е по-различно, ако вахтеният беше видял навреме айсберга и беше сигнализирал капитана половин минута по-рано. Само 30 секунди! Но в живота, както и в историята, няма „ако“.
Бъдещият морски вълк идва на белия свят в малкото градче Ханли, Стафордшър, Англия. Баща му Едуард Смит е грънчар, а майка му Катрин Хенкок е добър банкер, която по-късно отваря свой магазин за хранителни стоки. 
Бащата обича глината и се опитва да вдъхне тази любов и на сина, но той не се интересува от грънчарското колело. Умът, сърцето и мечтите му са в едни други колелета - тези на параходите. Но двамата дори не успяват да поспорят за това - бащата си отива от туберкулоза, когато Едуард е едва на 12 години.
Всъщност в средата на 19 век това не е толкова крехка възраст. Много момчета на неговите години са принудени да работят, за да помагат за оцеляване на семействата си. 
По този път тръгва и Едуард и стига до фабриката  в близкия град Стоук он Трент, където става част от персонала, който управлява парен чук. Това е наистина чудовищна машина. Стоварва се с грохот, всичко около нея потръпва и това усещане не напуска никога работещите с нея, дори когато са далеч от фабриката и се опитват да поспят, за да имат сили за другия ден. 
Но не това е проблемът на младия работник, съвсем не. Той 
остава в Стоук цели пет години, ала гледа към морето
А когато сърцето определя посоката, нищо не може да го отклони. Така на 17-годишна възраст съдбата  отвежда индустриалния работник в Ливърпул, където той завинаги свързва живота си с корабите и моретата. Синът на грънчар, в буквалния смисъл отгледан от земята, от глината, завинаги свързва съдбата си с водата, с Голямата световна вода.
След две години обучение Едуард успява да намери първата си работа на кораба „Сенатор Вебер“, който превозва товари. След четири години плаване и упорит труд получава правото да заема длъжността помощник-капитан.
През 1876 година, 
едва 26-годишен, Едуард Смит става капитан на първия си кораб „Лизи Фенъл“
През следващите три години прекосява стотици хиляди морски мили, превозвайки стоки между САЩ, Канада и Обединеното кралство.
Макар че това не е универсален закон, обикновено най-добрите отиват при най-добрите.
Най-мощната британска корабна компания „White Star Line“ не само е забелязала Едуард Смит, а и иска да го привлече във флота си. Така през 1880 година капитанът става част от една от най-престижните марки в света на корабоплаването.
Но товарните и пътническите кораби са много различни, други са и изискванията, и правилата. 
Това налага Смит да започне изкачването на стълбицата от ниските стъпала.
На практика започва нова кариера
 Но младият моряк вече има силен попътен вятър. Това са упоритостта, жаждата за нови знания и умения и решимостта да докаже, че заслужава място в ложата на най-солидните професионалисти.  
Благодарение на постоянството и усърдието си, след 7 години младият мъж отново застава начело на главния мостик. През следващите години е капитан на много кораби - „Рипъблик“, „Балтик“, „Коптик“, „Адриатика“, „Германик“, „Руни“ и други.
Така се стига до 1892 година, когато на Смит е поверено управлението на най-големия параход на компанията - на флагмана „Маджестик“.
Това окончателно го поставя не просто в елита на професията, а на неговата най-горна палуба
Как се справя главният човек на мостика, личи по прозвището, което получава - Капитан на милионери. 
Но времената са бурни и са нетолкова за лукс, за блясък и за богатства, колкото за отстояването им. 
Британците, завладели земи и народи по целия свят и донесли на Короната признанието, че управлява империя, над която слънцето никога не залязва, трябва да се борят за завоеванията си. В Южна Африка назрява конфликт, който скоро прераства в Англо-бурската война.  
Така се стига да призоваването на Едуард Смет в резерва на Кралските военноморски сили.
И тук човекът, командвал екипажи с нужната твърдост и строгост, спасявал живот, но и губил хора в морето, доказва, че 
годините, разумът и опитът са превърнали младия мечтател Едуард в мъдрия мистър Смит
Той отказва да участва в активни бойни действия, но прави няколко курса за превоз на войска до Южна Африка. Заслугите му са оценени с присъждане на военното звание Комодор.
Междувременно на 12 юли 1887 година морският вълк пуска и една котва на сушата. Избира я сам, доброволно и с радост - жени се за Сара Елинор Пенингтън, която му ражда дъщеря Хелън. Двете стават фар, който винаги го води към дома. Фамилията живее в голяма червена къща в предградие на Саутхамптън - най-тихото и желано пристанище за капитана.
Сведенията за семейството му не са много.
Известно е, че съпругата му Сара загива в автомобилна катастрофа през 1931 година в Лондон, където се мести с дъщеря си Хелън след смъртта на съпруга си.
А щерката, сащо като баща си, следва свой път
Започва бизнес - може би повлияна от баба си по бащина линия - и руши табута. Един от примерите за това е увлечението по автомобилите, като дори става пилот на състезателна кола.
Стигаме до последното пътуване.
До „Титаник“.
Гордостта на „White Star Line“.
Водена от капитан Едуард Смит, чието заставане на мостика предизвиква възторг в пресата.
Корабът е завършен през 1911 година след три години усилена работа в корабостроителницата „Harland and Wolff“ в Белфаст. Знаете - това е най-модерният и луксозен пътнически кораб за времето си, който трябва да прекосява Атлантика между двата му бряга за 5 денонощия.
Смятаният за непотопяем „Титаник“ се отправя на първия си трансокеански рейс на 10 април 1912 година от пристанището на Саутхамптън. Командите на борда дава  капитанът с 38 години опит Едуард Смит. На него са поверени корабът с водоизместимост 52,310 тона, развиващ скорост до двадесет и три възела, с мощност на двигателя 55 хиляди конски сили. И с хиляда триста и седемнадесет пътници на борда!
Това плаване е неговата „лебедовата песен“, без никой да предполага, че ще е точно такова. В пълния смисъл
Курсът е и награда от страна на компанията „White Star Line“ преди планираното му пенсиониране.
Какъв подарък само...
Историята е известна. В 23:40 часа на 14 април 1912 година, неделя, в северната част на Атлантическия океан „Титаник“ се сблъсква с айсберг и потъва два часа и четиридесет минути по-късно - в 2:20 часа сутринта на 15 април 1912 година, след като се разцепва на две. Загиват 1496 души, 712 се спасяват.
Помните знаменития филм на Джеймс Камерън. И няма как да сте забравили една от ключовите сцени - корабът вече е получил фаталната пробойна. Кренът се движи неумолимо по скалата на тревогата от повишено безпокойство към неконтролируема паника. 
Само капитанът стои с каменна физиономия на мостика и гледа оркестъра в салона, който не спира да свири... Каква метафора! Само че е самата действителност
 Основната версия за съдбата на капитан Смит е, че е пред позора да оцелее и до края на дните си да носи вината за изгубването на най-модерния кораб и почти 1500 живота е избрал смъртта. Доброволно. От собствената си ръка. С личния си пистолет.
Но истината е, че краят на последното плаване на капитана не е докрай изяснен.
Някои от оцелелите са сигурни, че за последен път са го видели на мостика.
Други твърдят, че е бил сред търсещите помощ и избавление хора във водата и дори е имало опити да му се помогне да се качи в една от лодките, но без успех.
Истината е обвита с океанска мъгла и потънала в дълбините на Атлантика преди повече от век. Може би така и трябва - така се раждат легендите. 
Впрочем да се върнем за малко към филма. Известно е, че Хелън, дъщерята на капитан Смит, следи с интерес всички новини, свързани с „Титаник“. А когато Камерън започва снимките на епичната си лента, многократно посещава снимачната площадка и много внимателно следи Бернард Хил - актьорът, който играе баща й.
По материали от интернет

Четиринайсет факта. И две истински лъжи

Това, което днес знаем за „Титаник“ и неговото първо и последно плаване - и с българи на борда, донякъде сме го научили от филма от 1998 година с участието на Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет. Няма човек, който да не е пуснал поне една сълза или да е съпреживял историята на британския лайнер, потънал на 15 април 1912 г.
Филмът определено беше въздействащ и всеки го помни, но има много факти около историята, за които вероятно не сте и подозирали. Ще ви запознаем с 14 от тях. Както и с две истински лъжи.  
Фактите
1. Японец, който успява да се измъкне навреме от потъващия кораб, се завръща в родината си, но по-късно осъзнава, че се срамува, задето се е спасил, и през цялото време твърдял, че е трябвало да потъне заедно с кораба.
2. Един от най-емоционалните моменти от филма „Титаник“ е, когато оркестърът продължава да свири, за да се успокоят пътниците. И това наистина се е случило. Те са свирили в продължение на часове до самия край.
3. Нито един от инженерите (общо 30) не напуска работното си място. Всички остават, за да поддържат мощностите на кораба, докато останалите се спасят.
4. Най-скъпата каюта на кораба струвала 870 паунда, което се равнява на 75 156 паунда днес. Богатите също плачат.
5. Ако айсбергът е бил видян 30 секунди преди сблъсъка и капитанът е бил информиран, инцидентът е можело да се избегне.
6. Милтън Хърши, един от най-големите производители на шоколад в света, е имал билети за „Титаник“, но в последния момент плановете му се променили.
7. Повече от половината от спасителните лодки на борда на кораба не са били напълнени и е можело още хора да се качат.
8. Само един океански лайнер в историята е бил потопен от айсберг: „Титаник“.
9. През същия ден е било планирано спасително обучение. Това щеше да бъде от помощ на хората и действително да приложат това, което са практикували, но въпросното тренировъчно упражнение е било отменено.
10. Въпросният айсберг, виновен за потъването на „Титаник“, е плавал наоколо от 1000 г. пр.н.е.
11. Бюджетът на филма на Джеймс Камерън за „Титаник“ всъщност е бил по-висок от бюджета, изразходван за построяването на кораба в реалния живот.
12. Главният готвач е един от оцелелите от готвачите и оцеляването му се дължи на количеството алкохол, което е изпил точно преди да падне във водата. Това държало тялото му затоплено.
13. Корабът „Калифорния“ не е бил далеч от „Титаник“ в съдбоносната нощ, но комуникацията с тях била бавна и не успели да се свържат навреме.
14. По-малко от месец - 29 дни след потъването на кораба, се появява филм за корабокрушението. В него участвала жена, която преживяла трагедията на „Титаник“.
Лъжите
1. Помните ли четирите известни комина на кораба? Четвъртият не е работил ниго миг. Защото е бил фалшив, само за украса, по-скоро за симетрия.
2. Има една теория, която гласи, че „Титаник“ никога не е потънал. Корабокрушение имало, но то било на „сестринския“ кораб „Олимпик“, който бил изпратен като проба. Фалшивите новини и конспирациите не са от вчера. Не са дори от този век, сега просто избуяха като отровна джунгла.