Няма разногласия между Дружеството по белодробни болести и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за осигуряването на кислородолечение в домашни условия. Това каза за БТА доц. Диана Петкова, председател на Българското дружество по белодробни болести. Доц. Петкова беше потърсена за коментар по повод появили се твърдения в медии, че дружеството и Националният експертен борд по „Пневмология и фтизиатрия“ са изпратили становище до НЗОК, чрез което са лишили пациенти от възможността за лечение с кислород в домашни условия. По думите ѝ медицинските специалисти, както и експертите от НЗОК поддържат единно становище, че това лечение трябва да се осигури, но е необходимо да се намери начин и механизъм, по който то да достигне до пациентите. 
През ноември 2022 г. проф. Петко Салчев, който тогава е управител на НЗОК, изпраща писмо до Дружеството по белодробни болести, в което изисква от лекарите да посочат критериите и видовете заболявания, при които се препоръчва кислородолечение в домашни условия, както и прогнозен брой пациенти през следващите три години. Във второ писмо през ноември проф. Салчев посочва, че във връзка с изготвянето на критериите и видовете заболявания, трябва да се има предвид, че се предлага те да бъдат включени в проект на спецификация с „помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, предназначени за хора с увреждания“. В писмото си проф. Салчев цитира текстовете от Закона за хората с увреждания, в които е указано кои са хората с увреждания и с трайни увреждания и какво представляват помощните средства, приспособленията и медицинските изделия.
Лечението с кислород в домашни условия е немедикаментозно средство за лечение и не може да бъде сравнявано с помощни средства, предоставяни на лица с физически или други увреждания, обясни доц. Петкова. Проследяването на пациента и ходът на лечението трябва да се извършват от компетентен медицински специалист, а при нужда да се извършват и определени изследвания, допълни тя. Пациентите, които се нуждаят от кислороделечение в домашни условия, са засегнатите от хронична обструктивна белодробна болест, от белодробни фибрози, от туберкулоза, от саркоидоза, идиопатична пулмонална хипертония и сърдечна недостатъчност, рак на белия дроб, от онкологично заболяване с белодробно ангажиране в напреднал стадий и др. Лечението с кислород в домашни условия не може да бъде отъждествено и не отговаря на правилата за предписване на помощни средства, каквито са бастуните, инвалидните колички, тоалетните столове, проходилките и др., допълни доц. Петкова.
В България изследването на кръвните газове може да се извърши само в лаборатории в големи университетски и областни болници. В страната ни няма структура в доболничната помощ, която да извършва контрол на лечението и да подпомага пациентите, които се нуждаят от домашно кислородолечение. По думите на доц. Петкова в страната ни няма течен кислород, както и необходимото оборудване и консумативи за него, предназначени за нуждаещите се пациенти.
Стационарен концентратор за домашно лечение с кислород струва около 2500 лв., а мобилният концентратор, който има и батерия, издържаща няколко часа, струва около 6-7 хил. лв., посочи още доц. Петкова. По думите ѝ в другите европейски държави пациентите получават течен кислород в домовете си.
Лекарите призовават институциите за спешни действия за намиране на решение на проблема с кислородолечението в домашни условия.
Проблемът за осигуряване на кислородолечение в домашни условия се поставя от няколко години, като за решаването му неколкократно бяха организирани дискусии, в които участваха представители на медицинското дружество, на пациентски организации и народни представители.