Народното събрание прие на второ четене измененията в Закона за пазарите на финансови инструменти, с които се въвеждат мерки по прилагане на европейски регламент относно рамка за възстановяване и преструктуриране на централни контрагенти.
Централните контрагенти са следпазарни инфраструктури на финансовите пазари, които играят ключова роля в клиринга на деривати (финансови инструменти), като застават между купувача и продавача (обикновено банки или други финансови институции) и действат като купувач за всеки продавач и продавач за всеки купувач, се посочва в приетите разпоредби.
В мотивите към законопроекта се изтъква, че той е част от мерките за изпълнение на Плана за действие за 2022 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз. Към момента в България няма установен лицензиран централен контрагент, както и местни лица, които да са клирингови членове в централен контрагент. Въпреки това се налага да се приемат целеви мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2021/23 чрез настоящия законопроект, се посочва в мотивите.
Комисията за финансов надзор (КФН) се определя за компетентен орган за преструктуриране на централните контрагенти.
В хода на дискусията Димо Дренчев, народен представител от "Възраждане", призова текстовете да не бъдат приемани. Той коментира, че с промените се дава възможност на КФН да лицензира, да регулира, да глобява, да стабилизира и контролира бъдещите централни контрагенти, които ще действат на територията на страната, както и да открива процедури по несъстоятелност и да прилага принудителни административни мерки спрямо тях, техните служители и членове. Като особено притеснителни той определи свободата на глобите, които КФН може да налага - от пет хиляди до пет милиона и от десет хиляди до десет милиона лева. Още по-интересно е, че ние им даваме правото да налагат санкции в размер от пет до десет процента от годишния оборот на компаниите, посочи той.
Според Дренчев на КФН се дава възможност да стабилизира централен контрагент в случаи на системен риск.  Депутатът бе категоричен, че така банките ще могат да търгуват съвсем безрисково лихвени деривати. "В случай на криза данъкоплатците ще покрият щетите", коментира той.
Директивите, които се цитират във въпросния законопроект, третират основно спасяването на акционерите на банките да не понесат никакви щети. Сякаш не сме си направили никакви изводи от финансовата криза 2008 година и ние отново правим следното нещо - даваме възможност да се приватизират печалбите и да се национализират загубите, смята депутатът.  
Според приетите на второ четене текстове, регламентиращи отговорността за нарушенията на Регламент (ЕС) 2021/23, лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по въпросния регламент, се наказва с глоба в размер от 5000 до 5 000 000 лева, а в случай на повторно нарушение виновното лице се наказва с глоба в размер от 10 000 до 10 000 000 лева.
С приетите разпоредби в заключителните разпоредби от Закона за пазарите на финансови инструменти,  се изменят и текстове от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за договорите за финансово обезпечение,  Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.