Най-новите данни за демографската картина в Китай, оповестени вчера от Националната статистическа служба на страната, се оказаха тревожни за втората по големина световна икономика: за пръв от повече от 60 години се отчита отрицателен прираст на населението на страната. За последната година то е намаляло с близо 850 000 души и сега е 1,411 милиарда души при 1,412 млрд. в края на миналата година. Какви са мерките, които прилагаше досега правителството в Пекин, за да се бори срещу задълбочаващия се проблем, но засега не успяват да доведат до обръщане на отрицателната тенденция?
Въпреки че населението на Китай остава огромно, изнесените данни са тревожни, защото това означава начало на процес, който се очаква да продължи дълго и който ще има значителни стопански последици, отбелязва Ройтерс.
За тази задаваща се демографска криза се говореше от години, поради което китайските власти предприеха следните мерки:
ОТМЯНА НА ПОЛИТИКАТА НА ЕДНО ДЕТЕ
Между 1980 и 2015 г. Китай беше възприел така наречената политика на едно дете, при която поради опасения от възможните отрицателни социално-икономически последици от наличието на огромно население властите не разрешаваха на семействата да имат повече от едно дете. Мярката се прилагаше строго, като нарушителите се санкционираха, а майките често бяха принуждавани да правят аборт, посочва Ройтерс. Тя доведе до много случаи на полово мотивирани аборти, при които поради традиционни местни културни схващания хората сами вземаха решение за прекъсване на бременността, ако детето няма да е момче.
Според китайските власти чрез тази политика са избегнати 400 милиона раждания. През 2016 г. те позволиха на семействата да имат и второ дете, а от 2021 г. им се разрешава да имат трето.
СТИМУЛИ
Но не само политиката на едно дете възпираше китайците да раждат деца – такива фактори се оказаха и високите разходи за образование и отглеждане на деца и поради това много семейства или имат само по едно дете, или изобщо нямат деца.
Затова за да насърчат раждаемостта, от 2021 г. властите по места въведоха стимули, като например данъчни отстъпки, по-дълго майчинство и жилищно субсидиране. Същата година централното правителство в Пекин забрани частните уроци по основните учебни предмети и предложи възможност за допълнителни часове за учениците в почивните и празничните дни. Причината бе, че бизнесът с частните уроци така се бе разраснал, че цените за тях бяха станали едва ли не непосилни.
ДРУГИ МЕРКИ
Сред другите мерки, които властите възприеха за борба с демографската криза, беше решението от август миналата година на Националната здравна комисия да призове централното и регионалните правителства да увеличат разходите си за репродуктивно здраве и за подобряване на условията за отглеждане на деца.
Миналата година Държавният съвет съобщи, че се въвеждат нови мерки за насърчаване на по-гъвкавото работно време и за даване на възможност на служителите с деца да работят от вкъщи. Освен това той нареди на местните органи на властта да осигурят предимства при настаняването на многодетните семейства в държавни жилища, като например да им се осигуряват по-големи апартаменти.
В Шънчжън, град в Южен Китай, родителите получават помощ от по над 6000 юана (890 долара) на година за всяко дете, докато навърши тригодишна възраст.
В Цзинан, столица на провинция Шандун, майките с второ и трето дете могат да получават ежемесечна субсидия от 600 юана, отново докато детето не навърши тригодишна възраст.
КАКВИ СА ИЗМЕРЕНИЯТА НА КРИЗАТА
Поначало дори за много от най-богатите страни по света е трудно да решат въпроса със застаряването на населението, което се явява спирачка за икономическия растеж, но според някои експерти, за развиващи се страни като Китай да се справят с този проблем може да се окаже още по-сложно.
„Китай застаря, преди да забогатее“, каза пред Асошиейтед прес И Фусян, демограф и експерт по китайски демографски тенденции от Уисконсинския университет „Мадисън“.
По думите му спадът в населението на Китай е започнал с девет-десет години по-рано от прогнозираното от китайските власти и ООН. И отбеляза, че страната дълго време е била с най-голямото население в света, но добави, че скоро Индия ще я изпревари, ако вече не я е изпреварила.
Според изследванията на експерта намаляването на населението всъщност е започнало още през 2018 г., което показва, че демографската криза е „много по-тежка“, отколкото се е смятало. Раждаемостта в Китай е една от най-ниските в света и е сравнима с тази в Тайван и Южна Корея, каза И Фусян.
Това по думите му означава, че „действителните размери на демографската криза са невъобразими и че цялата социална, икономическа, отбранителна и външна политика на Китай в миналото се е основавала на грешни демографски данни“. Задаващата се китайска икономическа криза ще бъде по-тежка от тази в Япония, където като една от причините за дългогодишния икономически застой се сочеше намаляването на населението, добави експертът.
Ако се подходи правилно към проблема, няма непременно да доведе до отслабване на икономиката, заяви пред Асошиейтед прес Стюарт Гийтъл-Бастън, професор по социология в Университета „Халифа“ в Абу Даби.
„Това е голям психологически проблем, може би най-големият“, каза той. „Населението на Индия е много по-младо и се увеличава. Но има много причини, поради които не бива да се смята с пълна убеденост, че в близкото бъдеще Индия непременно ще изпревари Китай икономически.“
Като една от многото пречки пред Индия в надпреварата с Китай Гийтъл-Бастън посочва фактори, като например много по-ниската трудова заетост сред индийките в сравнение с китайките. „В известен смисъл може да се каже, че въпросът не е с какво население разполагате, а какво правите с него“, каза той.
За задълбочаването на демографския проблем признават и в самия Китай. Водещото англоезично хонконгско издание „Саут Чайна морнинг пост“ отбеляза по повод на изнесените вчера данни от статистическата служба, че те са показали, че демографската криза продължава да се задълбочава. Но още по-красноречиво говори оценката на изданието, че те са и нагледна илюстрация, че мерките за поощряване на раждаемостта не дават желания резултат.