Повече от половин век след смъртта на Йосиф Кенерлиджи -  англичанинът, свързал живота си с България и Белоградчик, признателното поколение му откри паметна плоча. Тя се намира на белоградчишката улица „Цоло Тодоров“ 15, на къщата, в която е живял до края на дните си видният минен предприемач.
Инициативата за паметната плоча е на Боян Минков, председател на Общинския съвет - Белоградчик и на краеведа Иван Трифонов. Така жителите на града отдават почит към делото на английския индустриалец за развитието на населеното място в началото на миналия век и най-вече за помощта му за запазването на Белоградчик и Видин в границите на България след края на Първата световна война.
Кой е Йосиф Кене­рлиджи? Името и животът му се свързват с интересна история и едно посещение на специалния пратеник на британския министър-председа­тел Дейвид Лойд Джордж -  журналистът Хенри Байерлайн, в Белоградчишко и Видинско в далечната 1919 г. Тя става известна благодарение на Роза Томова, дъщеря на преводача на Байерлайн във Видинско - Йосиф Кене­рлиджи.
Роза Томова вече не е между живите. Тя дълги години е учител по химия в град Белоградчик, където и умира през 2016 г. Дъщеря е на англичанина Йосиф Кене­рлиджи (1879-1964), има още сестра Мария и брат-д-р Люси Кенерлиджи, гинеколог в Белоградчик.
В далечната 1900 година баща им се озовава в града като собственик и управляващ мините “Щастие” и Зелениград”, които са английска собственост. Той идва от родината си, създава семейство и живее в Белоградчик близо 60 години, до края на дните си.  Проучване за Кенерлиджи е правил почетният гражданин на Белоградчик проф. Борислав Тошев, който пише в издавания от него Белоградчишки лист: „Belogradchik Exploration Syndicate Ltd, Widin Copper Syndicate Ltd, Bulgarian Coal Syndicate Ltd са британски рудни компании за добиване на медна руда и каменни въглища от района на Белоградчик (мина „Щастие“ и мина „Зелениград“). Изпълнителен директор на тези компании е Joseph Kenarlekdji, англичанин, вицеконсул на Турция в Обединеното кралство, минен експерт и предприемач.  
Йосиф Кенерлиджи има голяма заслуга за запазване на Белоградчик и Видин като български градове след Първата световна война, когато са посетени от известния публицист и писател Хенри Байерлайн (1875-1960) с мисия да установи дали тези населени места са изконно български или сръбски. 
Роза Томова до последния си дъх пази спомена и разказва за баща си Йосиф, който има голям личен принос за запазване на границата ни със Сърбия. "Във връзка с определяне на западната граница през 1919 г. в Белоградчик пристига пратеник от Международната комисия. Искането на сърбите е границата да бъде след гара Орешец, близо до с. Медовница", спомняше си приживе Томова, която преди години разговаря с репортер на БТА.
Ръководството на града моли Йосиф Кенерлиджи да превежда на Хенри Байерлайн. "Предварително баща ми се осведомява за нравите и обичаите на българите, за да отстоява каузата, че границата трябва да остане на старото място. Пратеникът е посрещнат с хляб и сол. След решението на Международната комисия да запази старата граница между България и Сърбия, Йосиф Кенерлиджи присъства и наблюдава работниците, които подновяват и маркират старата граница", разказваше тогава Томова.  
"Той винаги твърдеше, че запазването на старата граница след Русовати камък се дължи на неговите обяснения и на благоразположението на Байерлайн към българския народ, който е бил и приятел на Пенчо Славейков", спомняше си дъщерята. Тя научава тази история през 1960 г.  Грижливо я пази близо 30 години и я сподели пред репортер на БТА в началото на 90-те години на миналия  век. До сетния си дъх Роза Томова помни този разказ, както и завета на баща си - децата му да бъдат по-добри българи от българите, защото заслугата за запазване на границата е негова.
Роза Томова оставя на своя син, днес също покойник – проф. дфн Николай Томов, астроном в Институт по астрономия към БАН, много снимки и архива на Йосиф Кене­рлиджи. Внукът на англичанина грижливо съхранява в годините семейния архив - снимка на старата английска мина и на своя дядо, фотографии от посрещането през 1919 г. на военния кореспондент  в Белоградчик, от Комисията, която полага новата граница в този край.
Този архив Томов предостави на репортер на БТА за ползване и бе показан в документална изложба „16 фотоесета -Другото лице на воините ни“ по повод 100-годишнината от края на Първата световна война. Проф. Томов пазеше в личния си архив и визитката, оставена от Хенри Байерлайн. Част от него бе и първото издание от 1946 г. на “Острова на блажените“- антология, биографии на английски поети, написани от Пенчо Славейков, както и стиховете, преведени от него на български. Илюстрациите в книгата са дело на художника от Видин Никола Петров.  В предговора Пенчо Славейков разказва за сътрудничеството си с  Хенри Байерлайн.
“Видинският край и градът остават ваши” - с тези думи си тръгва от Белоградчик и България Хенри Байерлайн. Годината е 1919. В спомените си, съхранявани във Видинския държавен архив,  д-р Асен Цанов от крайдунавския град описва мисията на английския журналист, фолклорист и писател.  А тя е свързана с установяване осно­вателността на сръбските претенции към Видин и Видинския край след края на Първата световна война. 
Английското правителство има резерви към териториалните искания на сръбската страна и командирова Хенри Байер­лайн, който за четири дни трябва да установи на място във Видинско и да докладва за основателността на сръбското искане. Той е посрещнат тържестве­но от видинската общественост и на­станен в най-представителната къща в града. Още с пристигането си журна­листът  се заема да събира материали и документи, които да ползва при със­тавянето на своите доклади. Тази проучвателна работа той извършва сам, единствено подпомог­нат от неговия преводач Йосиф Кене­рлиджи.
Заминава за Белоградчик и селата, където подробно и картинно добива предста­ва и събира факти относно етнограф­ските особености и бит на българите и тяхната душевност. Прагматично, об­лягайки се на фолклорните разлики, разпознавайки населението като ет­нически хомогенно - българско, Байер­лайн защитава тезата си противно на официалните сръбски твърдения. Етнографските му познания идват в решителния мо­мент за Северозападния край. Негова­та компетентност не е случайна, тя е формирана в работата му на фолкло­рист над двутомното издание „Ражда­нето на Югославия“, както и от издава­нето на Пенчо Славейков и неговата “Сянката на Балкана“ в Англия през 1904 г. Докладите му повлияват на ре­шението за промяна на граничната линия, с което всъщност се намалява ефекта на катастрофата и предпазва България от поредица от масови изселвания към вътрешността на стра­ната.
Доказателството, което Хенри Байерлайн представя за това, че насе­лението в Северозапад­ния край е българско, се основава на ясните фолклорни разлики. Дори и в начи­на, по който жените поддържат коси­те си и се обличат. Към доказателствата биват включени и исторически данни, които категорично посочват, че тази част винаги е била българска и че с предявените претенции и действия тя ще бъде отнета насилствено. Предвид всички тези основания, част от поисканата територия остава в България. Хенри Байерлайн от­пътува, изпратен с хоругви, цветя и шпалир от признателни граждани на Видин и Белоградчик.
За този интересен случай разказва и една уникална снимка, която се пази във видинския Регионален исторически музей (РИМ). Фотографията е от декември 1918 г. на Международната комисия, която трябва да очертае границата между България и Сърбия на базата на Ньойския договор, каза за БТА Христина Кирилова, директор на РИМ-Видин. На нея фигурират всички членове на комисията – военни и цивилни лица, сред които и историци. Изследователи откриват не една и две известни личности от Видин и Белоградчик. Снимката, запазена и до днес, е уникална с това, че на нея са съхранени имената на всички участници в Международната комисия. 
Английският журналист, фолклорист и писател Хенри Байерлайн остава в историята с факта, че дава заключение Видин, Видинския край и Белоградчик да останат български. Редом до името му се нарежда и това на неговия преводач, който през целия си живот е по-българин от българите - англичанинът Йосиф Кенерлиджи.
Хенри Байерлайн остава завинаги в историята и с казаното за посветения на Сръбско–българската война паметник на „Скърбящия войн” във Видин, дело на българския скулптор Андрей Николов и италианеца Арналдо Цоки. Виждайки монумента, англичанинът възкликва:  „Ще кажа на нашите министри и на Пашич, че България, която смятат за причина за войната, има един паметник, какъвто в просветена Европа няма... Войникът е паднал на колене, свел глава и плаче за загиналите си другари в една братоубийствена война“.