Доц. д-р Стефка Мантарова-Вълкова, д.м., завършва Медицински университет-София през 2005 г. През 2011 г. придобива специалност по нервни болести. От  2012 г.  е преподавател към Катедрата по Неврология на Медицински университет-Пловдив. Участва в обучението на студенти по специалности: медицина, дентална медицина, фармация, медицинска сестра и акушерка, както и в курсове за обучение на специализанти и общопрактикуващи лекари.
През 2013 г. придобива образователна и научна степен „доктор“ след успешно защитен дисертационен труд на тема „Кардиоваскуларни автономни нарушения при Паркинсонова болест“. От 2016 г. заема академична длъжност доцент към Военномедицинска академия. От 2019 г. е магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт.
Притежава квалификации за високоспециализирани дейности: „Електроенцефалография“, „Диагностика на автономната нервна система“ и „Клинична електромиография“.
Преминала е краткосрочна специализация в Клиника по Неврология, Ерланген, Германия.
Има над 50 научни публикации, две монографии и повече от 60 цитирания. Научните й интереси са в областта на автономната нервна система, невродегенеративните заболявания, пароксизмалните състояния и функционалната диагностика на неврологичните заболявания.  
Член е на Българското дружество по неврология и на Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика. Член е на редакционни колегии на международни списания. 
Интервюто с доц. д-р Стефка Мантарова препечатваме от здравната платформа CredoWeb. Заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.

- Доц. Мантарова, какво всъщност представлява треморът и колко често се среща?
- Треморът се определя като неволево, ритмично и осцилиращо движение в една или няколко части на тялото, най-често в горните крайници. При всеки човек може да бъде регистриран тремор, но не при всеки е израз на заболяване. При отрицателни или положителни емоции, прекомерна употреба на кофеин, ниски нива на кръвна захар, употреба на алкохол и други може да се появи т.нар. усилен физиологичен тремор - по характеристика той е ситен и бърз.
Най-често срещан тремор е есенциалният, следван от тремор при Паркинсонова болест и при дистонии
Редки форми на тремор са ортостатичният (треперене на долните крайници при изправяне), малкомозъчният и рубралният тремор, тремор на мекото небце. Треморът може да е симптом при невромускулни заболявания, множествена склероза или при болест на Wilson. Интерес представлява функционалният, наричан още психогенен тремор, който може да наподобява всеки друг вид тремор и често създава диагностични затруднения. Нерядко треморът е в резултат на нежелани лекарствени реакции при прием на някои медикаменти, като амиодарон, антидепресанти, литий, валпроева киселина, бета-агонисти, допамин рецепторни антагонисти, и при злоупотреба с алкохол и кокаин.
Често пациентите с тремор смятат, че страдат от болестта на Паркинсон. Затова и
в практиката е от съществено значение разграничаването на есенциалния тремор от този при Паркинсонова болест
За целта има ясни критерии и сравнително лесно опитния невролог може да разграничи двете състояния.
- Какви диагностични тестове са необходими за навременната диагноза на тремора?
- В клиничната практика се следва определен алгоритъм за диагностика. От основно значение е подробно събраната анамнеза - давността на оплакванията, прогресията във времето, наличието на фамилна обремененост (типична за есенциалния тремор). Снемането на неврологичен статус определя вида на тремора и дали са налице допълнителни симптоми, насочващи към етиологията. Провеждат се тестове с писане, рисуване на спирала и прави линии, пресипване на течност от една чаша в друга, отчита се промяна на тремора при инициация на движение или почукване с пръсти.
Осъществява се и скрининг за хормонални или метаболитни нарушения, токсични вещества
За обективизиране честотата и амплитудата на тремора най-често се провежда тремограма, като в последните години място намират и ултразвуковите методи (М-mode тремограма). При показани пациенти за отдиференциране на есенциален тремор от паркинсонизъм се използва еднофотонна емисионна компютърна томография (SPECT).
- Къде е мястото на новите технологии и телемедицината в диагностиката на тремора?
- Телемедицината е предизвикателство, но разширява възможностите за оценка на пациенти с тремор. При някои от тях по време на визитата и провежданите тестове не се обективизира тремор. В такива случаи
модерни биосензори могат да са в помощ за оценка на тремора по време на реални всекидневни ситуации
Разработени са и различни приложения за оценка на умения чрез упоменатите по-горе тестове, но с използването на мобилно устройство.
- Какви са терапевтичните възможности при тези пациенти?
- Задоволителни резултати от фармакотерапия се отчитат най-вече при есенциалния тремор. При част от тези пациенти се прилагат и терапии с ботулинов токсин, дълбока мозъчна стимулация или високоинтензивен фокусиран ултразвук. През последните години все по-голям напредък има и в областта на
невромодулацията при есенциален тремор, базираща се на електростимулация на периферни нерви
При паркинсоновия тремор невинаги може да се очаква ефект от прилаганата антипаркинсонова терапия.
При другите по-редки тремори са сравнително ограничени терапевтичните възможности, но има такива. Поради тази причина съветваме пациентите да търсят специализирана помощ от невролог, за да не пропускат възможности за по-добро качество на живот.