Списание „Българска наука“ представя българския отбор по синтетична биология, съставен от студенти от цялата страна с научни ръководители гл. ас. д-р инж. Борис Киров и гл. ас. д-р Славил Пейков. Повод за статията е сребърният медал на финалите на световното състезание iGEM Foundation в Париж, който екипът на отбора печели преди дни.
Фондация iGEM е независима организация с нестопанска цел, която подпомага развитието на синтетичната биология и организира различни научни форуми и събития. Българският отбор се е състезавал в Париж с над 350 отбора от целия свят, като за пореден път е успял да надмине с постиженията си екипа на Харвард.
Отборът съществува още от 2016 г. и от самото начало се помещава в София Тех Парк, където използва за изследванията си специализираната лаборатория “Биоинфотех”. Проектът, с който българският отбор по синтетична биология се представя в Париж е озаглавен CADABRA (Cleaning Agent Developed for Anti Biotic Resistance Annihilation) - екипът разработва препарат, разграждащ антибиотиците, които се изхвърлят в околната среда. Идеята е препаратът да се използва при катетърните торбички на пациенти, които са на антибиотично лечение. След употребата на Cadabra  урината от катетъчните торбички вече няма да съдържа антибиотик, който да замърси околната среда.
„Това, което наблюдаваме през последните години, особено след КОВИД пандемията, е завишаването на антибиотичната резистентност, заради прекомерното и често ненужно изписване, самоназначаване и презапасяване с антибиотици, както и замърсяването на природата с тях. Това още повече допринася за антибиотичната резистентност, тъй като различните бактерии са в постоянен контакт в околната среда с антибиотични остатъци и постепенно развиват резистентност към тях“, разказват пред списание „Българска наука“ учените от отбора.
Те допълват, че в животновъдството се употребяват приблизително три пъти повече антибиотици, отколкото при хората и това също допринася за замърсяването на околната среда с тях. Дял в тази тенденция имат и самите фармацевтични компании, произвеждащи антибиотици - вторичните продукти от дейността им по един или друг начин също отиват в околната среда. В река Сава в Хърватия например наскоро са измерени нива на замърсяване с антибиотици 1000 пъти над нормалните. Това означава, че при тези тенденции в един момент просто няма да можем с нищо да лекуваме дори най-обикновените бактериални инфекции. По данни на СЗО до 2050 г. ще започнат да умират по 10 милиона души от антибиотична резистентност всяка година, казват младите учени.