Д-р Лидия Стефанова е завършила медицина в Медицинска академия - София през 1976 година. Веднага след това започва работа като анестезиолог-интензивист в тогавашната Окръжна болница - Русе и повече 40 години е на това поприще. Д-р Стефанова е дългогодишен началник на отделение „Анестезиология и интензивно лечение“ /ОАИЛ/ в УМБАЛ „Канев“, а от няколко години и медицински директор на болницата.

Силвия ДИМИТРОВА
- Д-р Стефанова, какво е антибиотична резистентност?
- Антимикробната резистентност е една от най-големите опасности пред здравето на човечеството. Заради прекалената и често пъти неправилна употреба на антибиотици, след откритието на пеницилина преди 94 години, микроорганизмите са развили устойчивост към тях. Това превръща лечението и на най-обикновените инфекции в предизвикателство, а често пъти те водят и до фатален край. Бактериалната антибиотичната резистентност е причина за около 5 милиона смъртни случаи годишно в световен мащаб (данните за 2019 г). Според прогнози на Review on Antimicrobial Resistance, към 2050 година бактериалната антибиотична резистентност ще е причина за десет милиона смъртни случаи годишно по света.
Антимикробната резистентност вследствие прекомерната употреба на антибиотици отдавна създава проблеми в медицината. От началото на Ковид пандемията досега тя придоби застрашителни размери. Устойчивостта на бактериите към антибиотици е вид „тиха пандемия“, тя не присъства в новините, но всяка година
отнема живота на хиляди хора, инфектирани с болестотворни микроорганизми
срещу които наличните в момента антибиотици се оказват абсолютно безсилни. Основна причина за увеличаването на резистентните на медикаменти бактерии е безразборното предписване на антибиотици.
Микробната резистентност е основно препятствие при провеждането на антибиотичното лечение. Резистентността бива два вида първична (природна) и вторична (придобита). По-голямо клинично значение има придобитата резистентност, която възниква след приложението на даден антибиотик. Резистентността към антибиотиците се предава по наследство и се обуславя от различни специфични механизми – генетични и биохимични. В настоящия момент това е един от най-актуалните здравни проблеми. Широкото и интензивно използване на класическите и модерните антибиотици води до силен селекционен натиск и до натрупването на полирезистентни щамове, които са сред най-честите причинители на вътреболничните инфекции. Появата и разпространението на полирезистентните щамове могат да бъдат ограничавани. Стратегиите включват следните елементи: строга хигиена, определяне на рисковите фактори и процедури, регламентирано приложение на антибиотиците, рестрикция на някои от тях, поддържане на резерв, мониториране на антибиотичната устойчивост, надзор и контрол върху полирезистентните щамове, правила за работа и програми за вътреболнични инфекции.
- Каква е ситуацията в България по отношение на антимикробната резистентност?
- България е единствената страна в Европейски съюз, в която за периода 2011-2020 употребата на антибиотици в болнични и домашни условия се е увеличила (данните са от доклад на Европейския център за контрол и превенция на заболяванията (ECDC). Страната ни е с най-значимо годишно нарастване (с 4.2%) на използването на антибиотици. Антибиотична резистентност
се регистрира все по-често при бактерии, които причиняват чести и сериозни инфекции
Най-важните инфекциозни синдроми, дължащи се на антибиотична резистентност са: инфекции на долните дихателни пътища, кръвни инфекции, абдоминални инфекции, менингит, инфекции на централната нервна система, уроинфекции, диария, туберкулоза, бактериални инфекции на кожата и подкожните тъкани, ендокардит и други сърдечни инфекции, инфекции на костите и др. Антибиотичната резистентност води до по-голяма продължителност на заболяването, риск от усложнения и повишени медицински разходи.
Всеки от нас има в себе си 2-3 кг микроби. Когато вземем какъвто и да е антибиотик, живи остават само тези микроби, които са резистентни на този антибиотик. За да се избегне неправилното и неефективно лечение е необходимо, преди изписване на антибиотик, задължително да се прави микробиологично изследване. Самолечението на пациентите, продажбата без рецепта на антибиотици в аптеките, ненужното предписване на антибиотици от лекарите, без да са направени необходимите изследвания и използването на големи количества антибиотици в селското стопанство водят до повишена микробна резистентност.
Антибиотиците не помагат при вирусни заболявания. Трябва да се започват при наличие на лабораторни и образни данни за насложена бактериална инфекция. Иначе не просто са ненужни, а дори са вредни за пациента и обществото. Антибиотичната резистентност е
една от десетте заплахи за човечеството в глобален мащаб според СЗО
Ние, лекарите, активно „работим“ за задълбочаване на проблема. Изписването на антибиотик с лека ръка „за всеки случай“ е типичен пример за „дефанзивна медицина“ (т.нар. „защитна медицина“) поради слаба теоретична подготовка. Спазването на научните препоръки е по-скоро изключение. Според терминологията на СЗО „Добра фармакотерапевтична практика“ е умението на лекаря да предписва на конкретния болен лекарственото средство, което осигурява необходимия терапевтичен ефект при минимален риск от възникване на нежелани реакции. Това означава – избор на най-подходящото лекарствено средство, най-подходящия начин и доза на прилагане.
В амбулаторната практика изборът на антибиотика е в ръцете на лекуващия лекар, докато в болничната практика този избор до голяма степен е облекчен, тъй като в УМБАЛ „Канев“ се провежда насочена лекарствена, включително антимикробна политика. Така провеждането на антимикробна болнична политика изисква ограничаване на възможностите за безразборно предписване на антибиотици. Съществуват правила за диференцирането им и използване съобразно квалификацията на лекарите в болницата и след микробиологично изследване. Влизат в съображение: спектър на действие, механизъм на действие, риск от нежелани реакции, взаимодействие с други лекарствени средства.
- Какво означава неправилна употреба на антибиотици?
- Неправилната употреба на антибиотици може да включва всяко от следните аспекти. Това са ненужното предписване на антибиотици; отлагането на приложението на антибиотици при критично болни пациенти;
прекомерната употреба на широкоспектърни антибиотици
или неправилна употреба на тясноспектърни антибиотици; по-ниска или по-висока от оптималната за конкретния пациент доза на антибиотиците; твърде кратко или твърде дълго лечение с антибиотици; антибиотичната терапия не е подбрана според резултатите от микробиологичното културелно изследване. Световната здравна организация предупреждава, че неправилната употреба на антибиотици излага всички нас на риск. Приемът на антибиотици, когато не се нуждаем от тях, ускорява развитието на резистентност към тях. Инфекции, причинени от такива бактерии, са трудни за лекуване.
Най-ефективните методи за ограничаване на разпространението на резистентни патогени са разумно прилагане на антибиотици, редовно вземане на микробиологични култури за откриване на инфектираните пациенти, почистване и дезинфекция на помещенията, и старателно измиване на ръцете.
- Как се селектират резистентнитените микроби? 
- Едната причина е неправилната употреба на антибиотици в болниците и доболничната помощ, а другата – употребата на антибиотици в селското стопанство. В същото време 70% от лежащоболните взимат антибиотик от първия до последния ден в болницата, в която са настанени. Казва се, че е „за всеки случай“. Само че резистентността отива нагоре и след това много трудно се компенсира.
Нужно е актуализиране на концепцията за контрол на вътреболничните инфекции и рационалното използване на антибиотици. Но ако употребата на медикаментите е изключително задължение и отговорност на лекуващия лекар, то вътреболничните инфекции по-трудно могат да бъдат контролирани, защото болните се местят от болница в болница и при резистентност прехвърлят инфекцията от едно лечебно заведение в друго.
Антибиотиците са уникални лекарства, тъй като не действат на човешките тъкани, а търсят микроба
и унищожават само него. В същото време обаче това е групата лекарства, които предизвикват трайни екологични последици. Когато взимаме антибиотик, живи остават само тези микроби, които са резистентни, и щем, не щем ги разпространяваме в околната среда. Всеки микроб си има своята резистентност, затова антибиограмите трябва да се превърнат от изключение в норма.
- Какво представлява антибиотичната политика?
- Всяко лечебно заведение трябва да има антибиотична политика. На базата на локалната резистентност в УМБАЛ „Канев“ регулярно, през определен времеви период се събира комисия, която да решава кои антибиотици да се използват. Това е т. нар. принцип на ротация на антибиотиците, който е един от успешните в света механизми за намаляване на резистентността.
Бактериите, срещу които в глобален мащаб има най-силна устойчивост, са т.нар. карбапенемаза-продуциращи ентеробактерии. Техните геноми кодират гени, които блокират действието на антибиотици, използвани за лечението на тежки инфекции. Този тип мултирезистентни бактерии съдържат механизми и към други класове антибиотици и на практика няма с какво да се лекуват. 
За последните 30 години няма значим напредък в създаването на нови ефикасни антибиотици. Без вземането на спешни мерки е възможно настъпването на пост-антибиотична ера, когато банални инфекции могат да доведат до фатален изход.
Независимо от нарастващата антибиотична резистентност в световен мащаб, броят на антибиотиците в етап на разработване е незначителен. Поради големите първоначални инвестиции и сложните регулаторни процедури, разработването на нови антибиотици не е икономически изгодно за фармацевтичната индустрия.
- При какви обстоятелства бихте изписали хомеопатия и хранителни добавки?
- Хомеопатията е дефиницията за нищо.
Повечето хомеопатични продукти не съдържат дори една молекула активно вещество
Хомеопатията е псевдонаука - няма научно доказателство за ефекта, който се твърди, че предизвикват хомеопатичните продукти. Следователно тези продукти не трябва да бъдат определяни като „лекарство“, „медикамент“. Производителите на хомеопатични продукти трябва да докажат в рандомизирани плацебо-контролирани проучвания твърденията си за ефикасност. Хомеопатията не е по-ефективна от плацебо.  За мен е необяснимо как хора могат да избират хомеопатия, губейки рационалното си мислене. Според българското законодателство, хомеопатията все още е в главата неконвенциални методи за лечение („памет на водата“, „квантови ефекти“, „подобното лекува подобно“, „разреждане“). Медицината е сложна наука. Доверете се на лекари, които практикуват научно базирана медицина. 
По отношение на хранителните добавки – количественият и качественият състав на хранителните добавки не е така стриктно регулиран, както при лекарствените продукти и може да варира. Неадекватното докладване на данните за безопасност може да доведе до заблуда, че нежелани реакции не съществуват, което да има сериозни последици за пациентите. Един пример - миналата година излезе официална препоръка на американската гастроентерологична асоциация пробиотици да се дават при пациенти със синдром на раздразнено черво, улцерозен колит, болест на Крон и псевдомембранозен колит, но само в рамките на клинично проучване. Това означава, че изписването им на пациенти е в широки граници. Или друг пример – изписването на пробиотик при бактерията Хеликобактер пилори.
Предписването на пробиотици нито повишава успеваемостта на терапията, нито намалява страничните ефекти
Това на никого няма да навреди, но показва непознаване на основни правила. Друг пример, изписването на антибиотик задължително върви с изписан пробиотик, защото така се избягва диария. Но има проучване, което казва, че добавянето на пробиотик не намалява диарията.
- Какво е научно базирана медицина и как се различава от другите видове медицина /медицина, базирана на опита, медицината, базирана на статус/?
- Медицината е една от малкото професии, които учиш цял живот. Научно базираната медицина е свързана с диагностика и лечение, които са базирани на най-добрите научни данни. Тези научни данни идват обикновено от резултатите от проведени проучвания. Научно базираната медицина се основава на резултатите и тя гарантира, че пациентите ще получат най-добър резултат. Какво е положението у нас? Залага се на опит, на предишни пациенти, на агитация от фармацевтични представители, няма единен алгоритъм как да се действа в типични ситуации, работи се пътечна медицина. За да се практикува медицина, базирана на доказателствата, трябва да се полагат индивидуални усилия. Нужен е контрол и задължително да се спазват световните алгоритми.
- Какво искате да пожелаете на колегите си, с които сте заедно всеки ден?
- Нека тези коледни празници положат началото на една година, в която здравето, щастието и успехът са техни постоянни спътници.