Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

На Звезда за имения ѝ ден посвещавам
Изразът „пътеводна звезда“ означава някой (или нещо), който насочва, определя нечий живот, дейност. Той води началото си от евангелския разказ за звездата, появила се при раждането по плът на Господ Иисус Христос (Мат. 2: 1 – 12). 
В св. Евангелие се съобщава, че когато Спасителя се ражда във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирод Велики (царувал от 40 до 4 г. пр. Хр.), мъдреци от Изток идват в Иерусалим и питат: „де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.“ (Мат. 2: 2). Въпросът им предизвиква смут у царя и в столицата (Мат. 2: 3). Владетелят събира всички първосвещеници и народни книжници и от тях иска да разбере къде трябва да се роди Христос (Мат. 2: 4). Те отговарят, че мястото на раждането Му е Витлеем Иудейски, както е предсказано от св. пророк Михей (742 – 687 г. пр. Хр.) (Мих. 5: 2; Мат. 2: 5 – 6). Царят тайно извиква мъдреците и узнава от тях точното време, когато се е появила звездата, след което ги изпраща във Витлеем с напътствието: „идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.» (Мат. 2: 7 – 8) Те заминават, а «9. звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът. 10. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост. 11. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха» (Мат. 2 гл.).
Мъдреците, поклонили се на Спасителя, в Мат. 2: 1, 7, са наречени μάγοι (ед.ч. μάγος; лат. magus, черковнослав. вóлхвъ). Думата е от староперсийски произход и означава древноперсийски, мидийски или халдейски жрец; вълшебник; маг, магьосник, влъхва; мъдрец, звездоброец, гледач. В Персия така са наричани онези хора, които са мъдри и задълбочено познават астрономията, медицината и окултните науки. Често влъхвите са и жреци. Те се ползват с голямо уважение сред своите народи, особено в царските дворци във Вавилон и в Персия, където са и съветници на царете. Споменатите в Мат. 2: 1 – 12 влъхви вероятно са астрономи или астролози и се отличават с високи нравствени добродетели. Затова те са заслужили особеното Божие откровение да разберат смисъла на Витлеемската звезда и така да станат начатък на обръщането на езичниците към Христовото Царство. Според древното предание, засвидетелствано от Беда Достопочтени (VII в.), тримата влъхви са трима знатни мъже, които се казват Мелхиор, Гаспар и Балтазар. Същото предание гласи, че по-късно са станали християни.
Относно естеството на Звездата са изказвани най-различни предположения. Св. Игнатий Богоносец, Ориген и Евсевий предполагат, че това е особено, специално създадена звезда. По мнението на св. Йоан Златоуст и на блаж. Теофилакт Охридски (Български), звездата всъщност е Ангел, явил се като звезда. Има и предположение, че Витлеемската звезда е комета. Най-разпространеният засега възглед води началото си от великия астроном Йоханес Кеплер. На 17.12.1603 г. Й. Кеплер наблюдава конюнкция на планетите Юпитер и Сатурн в съзвездието Риби. Конюнкцията предизвиква интересно оптическо явление: двете небесни тела се виждат от Земята като една-единствена голяма и блестяща звезда. Изчисленията на Й. Кеплер показват, че в 7 г. пр. Хр. е имало три конюнкции между Юпитер и Сатурн. Тези конюнкции са споменати и в древни вавилонски документи, разчетени през 1925 година  от немския учен П. Шнабел.
Равинът Абарбанел е засвидетелствал древното поверие на еврейските астролози, според което Месия ще се роди при конюнкция на планетите Юпитер и Сатурн в съзвездието Риби (Кеплер познава този разказ). Причината за появата на това поверие е следната. Планетата Юпитер се смята от древни времена за звезда на щастието и на царете. Според старите еврейски астрологически предания, планетата Сатурн пък е закрилник на еврейския народ. Вавилонските астролози също така смятат Сатурн за звезда на Сирия и на Палестина. Съзвездието Риби, според халдейските астролози, е знакът на Запада, на Средиземноморието, а според еврейските традиции същото съзвездие е знак на Израил и на Месията. Разгледана от такава гледна точка, конюнкцията между Юпитер и Сатурн в съзвездието Риби може да сигнализира само за раждането на Царя на юдеите. Очевидно е, че влъхвите, ако наистина са наблюдавали това небесно явление, са го разбрали по този начин. 
Заб. При написването на тази кратка статия съм ползвал сведения от следните книги: 1. Епископ Михаил. Изтълкувано Евангелие. Превод от руски. Кн. I. С., 1903; 2. Хр. Попов. Ръководство за изясняване Четириевангелието и книга «Деяния апостолски». С., 1991; 3. В. Келер. Библейски събития. Превод от немски. С., 1993; 4. Д-р Ив. Г. Панчовски. Личността на Иисус Христос. С., 1990.