Леокадия Викентиевна Регутенко, родена Шебеко, е първата жена-лекар, практикувала в Русе, непосредствено след Освобождението.
Родена е на 12 декември 1851 година в Одеса - умира на 3 януари 1910 година в Нагазаки, Япония.
Завършва средно образование в Одеса. През 1872 година се жени за М. Регутенко и отива да учи в Швейцария. Завършва медицина в университета в Берн през 1877 година. Тук тя се движи в средите на кръжока на крайните социалисти, сочена е като привърженичка на народничеството. През 1875 година заедно с Матилда Айтнер събира парични помощи за издаване на френскоезичното списание „Бюлетин“, списвано от последователи на Бакунин. Завършва медицина през 1877 година с докторат по акушерство и гинекология.
Непосредствено след това 
участва в Руско-турската война 1877-1878 година като военна лекарка в полевата болница при Русе
Сочена е за първата руска лекарка. След освобождението се установява в града и става ординаторка в местната болница.
През 1879 година Медицинският съвет в столицата се опитва да я премести в София, а една делегация от русенските граждани се обръща към княза с молба „да не се лишава градът от истински полезен и опитен лекар“.
През юни 1879 година е в Париж и със съдействието на Иван Тургенев търси средства за закупуване на медицински инструменти. От обява във в. „Славянин“ от ноевмри същата 1879 година става ясно, че г-жа Леокадия Регутенко, „доктор по медицина и акушерство“, приема болни в дома на Калиопи Сакелари(ева) по улица „Госпитална“, от 11 до 14 часа.
По време на Сръбско-българската война през 1885 година всички русенски лекари са мобилизирани в армията. Според журналист от сп. „Всемирная иллюстрация“ (Санкт Петербург) д-р Л. Регутенко
остава единствен лекар в града и застава начело на болницата
с 87 пациенти и минимален санитарен персонал (един фелдшер и две болногледачки).
На 8 ноември 1885 година от Цариброд и Трън пристигат с кораб в Русе 60 ранени войници, които са оставени също на нейните грижи. Регутенко провежда редица сложни операции, по време на които демонстрира изключително спокойствие и професионализъм. Пациентите й са убедени в „леката ръка“ на „докторицата“, което облекчава напрегнатите й работни дни. 
Авторитетът, с който се ползва Регутенко в Русе, както и нейната образованост, са причините тя да е сред учредителите на Техническото дружество в града през 1885 година - единствена жена. Леокадия Регутенко е записана в списък на абонатите на вестник „Борба“ (Пловдив) от първата половина на 1886 година, става ясно от писмо от Русе до Захари Стоянов.
За разностранните интереси на първата лекарка, практикувала в Русе, говори и Екатерина Каравелова
в спомените си. По повод съдене на една рота български войници за бунт в първите години след Освобождението, от Шумен пристигат руски военни, които оглавяват процеса. Каравелова споделя, че съдените войници са нейни „нещастни протежета“ и са заплашени със заточение в Сибир, защото техният командир е руснак. След приключване на делото, чиито заседания Екатерина, заедно с Наталия Каравелова посещават и следят с интерес, в „Исляххане“ в чест на руските гости от Шумен има любителски спектакъл. Участничка в това театрално представление, споделя Каравелова, е и Регутенко, която „живееше у една моя леля Калиопи - Узунова, впоследствие“, и лично кани Екатерина и майка й на този спектакъл. 
През пролетта на 1886 година Леокадия Викентиевна
отива в Петербург, за да вземе специалност по хирургия, а непосредствено след това се връща в България
Сега, вече овдовяла, тя се омъжва за известния руски революционер, приятел на Христо Ботев, д-р Николай Судзиловски-Руссел и се установява в Пловдив, където също открива частна гинекологична практика. 
След преврата на 9 август 1886 година срещу княз Александър Батенберг съпругът й е преследван от правителството на Стамболов и семейството през Гърция и Франция заминава за Америка. Смята се, че двамата напускат България през 1887 година, но вестник „The Taylor County News“, Абелийн, Тексас в САЩ споменава на страниците си още в края на август 1886 година за „д-р Леокадия Регутенко, българска лекарка хирург“.
През 1887 година вече живеят и работят в Сан Франциско (до 1892 година), след което се местят в Хавай. С обявяването на Руско-японската война 1904 година Леокадия и Николай Руссел са в Япония, за да помагат на нуждаещите се. След приключването на войната двамата се разделят. Д-р Леокадия Регутенко умира няколко години по-късно тук.
Николай Судзиловски-Руссел (Ръсел) (15 декември, 1850 година, Могильов, днешен Беларус - 30 април 1930 година, Чунцин, Китай) е руски лекар, революционер с анархистични и народнически убеждения.
След първите си 20 години в Русия живее в различни държави - Швейцария, Англия, Румъния, България, САЩ, Хавай, Япония, Филипините, Китай.
 През 1875 година е в Букурещ със семейството си, където се сприятелява с Христо Ботев и други български революционери
Поддържа контакти с Гюргевския революционен комитет и взема участие в подготовката на Априлското въстание. Поканен е от Ботев да е част от четата му като лекар. Отказва, но е сред изпращачите на войводата на гарата в Букурещ на 13 май 1876 година. По време на Руско-турската война е военен лекар. След освобождението от 1882 година живее в Пловдив, тогава в Източна Румелия. Там с професионализма си спасява живота на Анастасия З. Стоянова след злополучно падане и аборт. 
След 1886 година се установява в САЩ, а от 1887 година е в Сан Франциско. След скандал с местния руски епископ през 1892 година със съпругата си Леокадия се местят на Хавайските острови. 
Заради отзивчивостта му към проблемите на местното население е наричан с любов Каука Лукини (Руският доктор)
През 1898 година Хавай е анексиран от САЩ. Судзиловски-Руссел оглавява партия, която се обявява за по-широка автономия на присъединената територия. През 1901 година е избран за пръви председател на Сената в Хавай. Живее в Япония от 1904 до 1907 година. Жени се за японка и за известно време се установява на Филипините. През 1921 година се преселва в Китай, където завършва животът му.

Ренета РОШКЕВА