Десетки деца, младежи и родители ще се съберат след малко повече от седмица в Канев център, за да отбележат десетата годишнина от създаването на клуб „Приста скаут“ - единствения в България морски скаутски клуб. Както „Утро“ писа, през 2012 година Капитана Теодор Пеев и двайсетина момичета и момчета правят русенска реалност организацията, която е дала възможност на хиляди деца и млади хора по целия свят да усвоят полезни умения, да преживеят безброй приключения и - най-важното! - да се почувстват принадлежни към 
общност, която дава увереност и самочувствие
Празненството, за което клубовете в Русе и в Две могили се подготвят от доста време, ще бъде едно от първите големи събирания на общността след принудителното затваряне заради кошмарната пандемия, предизвикана от коронавируса в последните години. Заради това наложено от обстоятелствата бездействие съвсем естествено бяха намалели и съставите на русенските скаутски клубове. От тази година обаче нещата се връщат към рамките на своята нормалност и активният и интересен живот започва наново да кипи - дори, както отбелязват водачите на скаутите, с удвоена енергия. 
Какво отличава скаутите от останалите многобройни младежки организации? На този въпрос отговаря русенецът Слав Гиндянов, който е и националният президент на Българското скаутско движение: „Ние работим редовно - всяка седмица има занимания за всички, които членуват в нашите клубове. Момичетата и момчетата се събират и винаги имат нещо интересно и увлекателно за вършене, по време на което те придобиват познания и опит“. Не е тайна, че много други организации си поставят конкретна цел - определен проект, който след даден срок трябва да се отчете и се преследва именно „правилното“ отчитане, или пък някакви финални дейности, които се показват пред широка публика. Скаутите обаче не целят да показват каквото и да било пред когото и да било - 
за скаутите е важно всички те да се чувстват хармонично и всяко преживяване да им носи полезност и усещането за заедност
При нас възрастта за членуване е от 7 до 107 години, казва Слав Гиндянов. И уточнява, че в трите групи скаути децата и тийнейджърите се делят на „вълчета“, „скаути“ и „венчъри“, а преминалите младежките години с удоволствие се включват в дейносттите като доброволци. „Имаме дори и случаи, които на някого могат да се сторят парадоксални - понякога деца, които са били членове на клубовете, се ориентират към други занимания, спортове, изкуства и желаят да се посветят изцяло на тях. Но пък техните родители продължават да идват при нас и остават доброволци“, казва бате Слав. 
Бате Слав - така се обръщат към него всички, и малки, и големи. Много е важно да скъсим дистанцията между децата и нас, затова обръщенията са обичайно на малки имена, обяснява Капитана (за когото Слав пояснява, че е най-възрастният скаут в България!). Всъщност само към него и вълчета, и венчъри се обръщат с „Капитане“. А инак, дори и родител доброволец да е началник на лагера, неговото детенце не го нарича „татко“, а се придържа към общите изисквания. „След един национален лагер се прибираме в Русе, слизаме от влака на гарата, разделяме се с групата и едва когато сваляме скаутските връзки и ги прибираме, моята дъщеря ме поглежда и с облегчение ми казва: „Мамо!“, смее се Елиза Хазарян, която също е сред скаутските водачи. 
„Децата имат нужда да общуват с природата - и да знаят как да го правят
нямате представа какво удоволствие за тях е да умеят да запалят огън, като преди това сами са събрали съчки в гората“, разказва Капитана. Редовните лагери сред природата, които скаутите организират, са истински вълнуващи приключения. Скаутите се учат как сами да разпъват палатка, как да си приготвят храна, но също и как да почистят идеално района, където са лагерували. По-големите участват в гребни регати по Янтра и по Дунав, често скаутите предприемат акции за почистване на планински пътеки и местности около туристически хижи. „Всъщност всичко започва с това, че всеки скаут трябва сам да си приготви багажа в раницата - за да знае какво точно е сложил и къде го е подредил, а не да търси мама, за да му обясни“, казва Капитана. В интерес на истината, това с търсенето на мама не е и много реално - защото използването на мобилни телефони не само не е препоръчително, но е и едно от табутата, независимо дали децата са на поход или са в стаите на своя център в Русе. Родителите винаги имат връзка с ръководителите, но децата са „освободени“ от е-устройствата поне за времето, когато са в скаутския клуб. 
Впрочем те бързо свикват с това и мобилната връзка не им липсва. Децата наистина се усещат като едно голямо семейство и 
успяват заедно да открият прелестите на нормалното човешко общуване
убедени са водачите. Неотдавна големите момичета и момчета, венчърите, сами си ремонтирали своята стая в центъра. „Организираха се и сами изчистиха, боядисаха, сложиха подовата настилка - е, и с помощта на големите, разбира се, но пък след това въведоха правилото вътре да се влиза само с чехли!“, разказва Слав Гиндянов. 
В момента в помещенията на скаутите в някогашното училище „Пейо Яворов“ кипи енергичен труд. В ход са традиционните коледни работилници на децата, в които те изработват разнообразни коледни украшения, художествени картички, играчки и подаръчета. Всяка неделя по няколко часа скаутите правят свещници, елхички, изрязват, лепят, оцветяват, сгъват и украсяват. Преди около месец е стартирала една нова дейност, която вече е набрала ентусиасти - шиене и плетене. „Децата са се амбицирали тази година на традиционния коледен базар да има и изплетени от тях шалове“, съобщава Теодор Пеев. Той не скрива огорчението си, че от маркетинг ръководството на МОЛ Русе, което вече било базирано в София, практически отказали да предоставят на скаутите площ за базара в най-големия в града търговски комплекс. „Но ние ще направим нашия базар по време на тържеството за десетгодишния рожден ден в пространствата на Канев център на 11 декември“, обяснява Капитана, като заключава: 
За скаутите няма нерешима ситуация. Колкото и да е трудно, винаги намираме изход
 Радваме се на много спонсори, голяма част от които са и бивши наши членове, казват от „Приста скаут“. Най-големият им спонсор е млад мъж, който е членувал в организацията в Русе, но от осем години работи в Англия, където живее със семейството си. „Не е спрял да помага, последното, което ни дари, беше бус, който ни е изключително необходим за нашите лагери“, казва Слав Гиндянов. И допълва: „Имаме четири рафтинг лодки, също дарение, много хора ни помагат с различни неща, които са полезни и за обзавеждането на центъра, и за нашите инициативи. Радваме се на подкрепата на хора, които вярват в идеята, че скаутското движение и полезно и необходимо“.
Само през миналата година скаутите са провели обучение на младежи за екологични лидери (по проект, спечелен пред Министерството на младежта и спорта) и са спечелили грант от „Виваком“ по програмата „Заедно за българските реки“. „Участието ни в почистването на реките беше тази година - русенските скаути се заеха с чистенето на Янтра, като участваха 30 български скаути и 30 скаути то Белгия, които ни гостуваха“, казва Гиндянов. В друга тридневна регата по Дунав пък взели участие скаути от Русе, Варна и Стара Загора. По-малките почистват бреговете, а големите - водите на реките, пояснява той, като посочва, че скаути от цялата страна почистват и други реки като Русенски Лом, Луда Камчия, два язовира и др. 
„Хубавото е, че самите деца пожелаха да направят нещо за почистването - те 
бяха ужасени от съобщенията за кошмарните сметища по Искъра, показани по телевизията“,
припомня Слав. Той и неговите съмишленици са убедени, че скаутското движение запълва дефицити, които са толкова важни за децата и младежите. Липсват качествени младежки дейности, които да развиват полезни умения, необходими за живота след детството. Освен това на националните и международни срещи скаутите обменят опит и умения, но и печелят нови приятелства. Така е било това лято на джамборето в Черна гора. Така ще бъде и догодина на Световното скаутско джамборе в Южна Корея. В него ще участват и 8 русенчета, които ще се включат в българската група, наброяваща над 40 души. Вече търсим спонсори за купуването на скъпите билети до Южна Корея и за таксите за участие, казва Гиндянов. И уточнява, че осемте приключенци вече мислят не само за пътуването, но и за това как ще представят България с нейната природа и култура. 
Но в момента най-силните вълнения на скаутите са свързани с предстоящия празник за десетия рожден ден. Около сто и петдесет деца и тийнейджъри с пъстри скаутски връзки очакват гости и приятели в Канев център. Началото е предвидено точно за 12 часа по обед.