Страните от Европейския съюз са похарчили 328 милиарда евро за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) през 2021 г., или с 6 на сто повече спрямо 2020 г., когато средствата възлизаха на 310 милиарда евро. За периода 2011-2021 г. отделените за подобни дейности пари са нараснали с 43,9 на сто (по текущи цени), показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес.
Въпреки това интензитетът на НИРД, т.е. разходите за наука и изследвания като процент от брутния вътрешен продукт, е намаляла на годишна основа и през 2020 г., и през 2021 г., съответно до 2,31 на сто и 2,27 на сто. Този спад може да се обясни с възстановяването на БВП на ЕС през 2021 г. след значителното му свиване през 2020 г. в резултат на пандемията от коронавирус. Все пак в сравнение с предпандемичната 2019 г., когато НИРД достигаха 2,23 на сто от БВП, през 2021 г. интензивността им се е увеличила с 0,04 процентни пункта, а спрямо 2011 г. - с 0,25 процентни пункта.
Сред страните от Евросъюза най-висок интензитет на НИРД през 2021 г. е отчетен в Швеция (3,35 на сто), следвана от Австрия (3,22 на сто) и Белгия (3,19 на сто). Същевременно шест страни членки са отчели разходи за научноизследователска и развойна дейност под 1 на сто от своя БВП: Румъния (0,48 на сто), Малта (0,65 на сто), Латвия (0,71 на сто), България (0,81 на сто), Кипър (0,89 на сто) и Словакия (0,95 на сто) .
През миналата година България е заемала четвърто място сред страните от ЕС с най-нисък дял на НИРД като съотношение от БВП. Средствата за това перо обаче са се увеличили с 4,9 на сто като абсолютна стойност през 2021 г. спрямо предходната година, достигайки 549,1 милиона евро, сочат предварителните данни на Евростат. Тази сума представлява 0,81 на сто от родния БВП, като този дял е намалял в сравнение с 2020 г., когато бе 0,85 на сто. Въпреки това през миналата година интензивността на НИРД у нас не е успяла да достигне предпандемичните си нива, като през 2019 г. индикаторът бе на ниво от 0,83 на сто от БВП, или 512,4 милиона евро.
Две трети от членките на Съюза са имали по-висок интензитет на НИРД през 2021 г., спрямо десетилетие по-рано, а най-големи ръстове са отчели Белгия (+1,02 п.п.), Гърция (+0,76 п.п.), Полша (+0,69 п.п.), Австрия (+0,55 п.п.) и Хърватия (+0,53 п.п.). Противно на тях страните с най-значително намаление на интензитета на НИРД са били Финландия (-0,64 п.п.), Естония (-0,51 п.п.), Ирландия (-0,49 п.п.) и Люксембург (-0,41 п.п.).
Разгледани по сектори данните сочат, че бизнесът е продължил да представлява най-значителен дял от общите средства за НИРД в ЕС (66,08 на сто), следван от сектора на висшето образование (21,58 на сто), правителствения сектор (11,89 на сто) и частния нестопански сектор (0,44 на сто).
НИРД е основен двигател на иновациите, а разходите и интензивността й са два от ключовите показатели, използвани за наблюдение на ресурсите, предназначени за наука и развитие на технологиите.