Заради намаляването на населението общинските администрации заемат все по-голямо място в местните икономики, а на много места кметът се превръща в най-важния работодател. Това показва анализ на Института за пазарна икономика, сравняващ 265-те български общини по показателя брой жители, обслужвани от един общински служител. Общата тенденция е към влошаване и русенските общини не правят изключение.
Най-голяма е тежестта на общинската администрация в Борово, където един служител обслужва 88 души при 116 година по-рано. В Ценово на човек от кметството се падат по 1116 жители, в Ценово - 118, Сливо поле - 124, Ветово - 128, Иваново - 130. Изключение е община Русе с 452 души на един служител, но това число е нормално за общините с най-голямо население.
Източник на данните са финансовите показатели на общините, публикувани от Министерство на финансите. Които още не са актуализирани спрямо резултатите от миналогодишното преброяване, така че следващата година ще се влоши допълнително. Ясно е, че местните власти нямат интерес от съкращаване на общинската администрация, а тя и не може да бъде сведена под определен санитарен минимум, който да й позволява да изпълнява основните си функции. В това отношение драстичен пример е община Трекляно на западната ни граница, където всеки седми жител работи в администрацията. 
Изходът е в окрупняването на общините. Според Закона за административно-териториалното устройство са необходими 6000 души, за да има смисъл да се създава и поддържа отделна община. В изключенията обаче, каквито в нашата област са Борово и Ценово, има социални и стратегически мотиви, тъй като всяко административно понижаване води след себе си регрес - обезлюдяване и изоставане на съответния район.