Бъдещето на пчеларството е в производството на специфични видове мед, каза в интервю за БТА Димо Димов, съучредител на Българската академия по пчеларство. По думите му около 5000 са регистрираните земеделски стопани в сферата на пчеларството у нас, а около 15 хиляди са пчеларите любители.
Според данните от сектора в Европа се потребява много мед, но се произвежда малко, затова се говори за ръст на внос от страни извън ЕС, посочи Димов. Вносът на китайския мед беше много коментиран преди време, защото от това пострадаха българските пчелари. Сега оттук преминава украинският внос на мед, същевременно изкупните цени на родното производство са ниски, допълни той. Международните цени, по които се изкупува мед, са относително устойчиви - около 2 евро за килограм на едро, посочи той и допълни, че специфичните видове мед са все по-търсени и изкупната им цена достига до 25 евро.
Голямото предизвикателство е да се открият пазарните ниши, които отговарят на качество, специфичност и гарантирано местообитание. Такъв е случаят с мановия мед в България, който от няколко години е регистриран със защитено наименование за произход „Странджански манов мед“, цената му не е падала под 20 лева за килограм - за българските условия това е добре, но в световен мащаб е нищожно ниска цена, посочи Димов. Той даде пример, че в Турция, характерният кестенов мед е на изкупна цена от 50 лева.
Все повече пчелари се опитват да правят комбинации от различен мед, за да намерят именно своята пазарна ниша, уточни специалистът. В Еленския Балкан има производители, които комбинират липов, акациев мед и мед от старопланинска букова мана, като крайният продукт придобива неповторим орехов вкус.
Според последните данни потреблението на мед на глава от населението у нас е около половин килограм годишно, което отговаря на средноевропейските норми, посочи Димов. 
Пчеларството в България е добре развито, но заради ковид епидемията през последните години се подценява пчеларската учебна година, затова Българската академия по пчеларство организира семинар на тема „Здрави пчели“ в Арбанаси. В обучението участваха над 70 производители на пчелни продукти от цялата страна, с лектори от Унгария и Българската агенция за безопасност на храните. 
На срещата бяха дискутирани теми свързани с негативното въздействие на климатичните промени и засушаване върху пчелните семейства, намаляването на броя на кошерите заради увеличението на ценните за поддръжка – горивата, захар и ветеринарно-медицинските препарати, както и възможностите за по-добра информираност по отношение на националните и европейски програми за развитие на бранша.