Повечето от гражданите в Сърбия смятат, че диалогът между Белград и Прищина трябва да продължи без ограничение във времето и без признаване на независимостта на Косово, съобщава белградският вестник "Блиц", като се позовава на  проучване на неправителствената организация ЦРТА.
Почти две трети от гражданите (62 процента) подкрепят такъв диалог, а само една пета или 18 процента са против, показва последното проучване на неправителствената организация ЦРТА (Център за проучвания, прозрачност, отговорност), отбелязва  белградският  вестник. Тези 62 процента не са единни в становището  си, че диалогът с Прищина би трябвало да се  води без времеви ограничения и признаване на независимостта на Косово на масата, тъй като 40 процента са  изцяло за това, а 22 процента отчасти. Почти една четвърт или 24 процента са заявили, че за тях лично е приемливо Сърбия с подкрепата на Русия да си върне Косово и да изостри отношенията със Запада.  Това е напълно или предимно неприемливо за над половината граждани (55 процента). Подобни  са отговорите и за решение, според което Сърбия се отказва от диалога и замразява конфликта с Косово, макар това да блокира европейската интеграция на страната. Една пета от гражданите казват, че за тях това е приемливо, а 55 процента заявяват, че това е неприемливо.  Решение, според което Сърбия и Косово се признават взаимно в съществуващите граници и стават членки на ЕС е приемливо за 21 процента от гражданите, но цели 61 процента заявяват, че това за тях е неприемливо, подчертават от ЦРТА. 
Проучването показва, че  предложението на германския канцлер Олаф Шолц и френския президент Еманюел Макрон за решаване на косовския проблем е приемливо едва за една пета от гражданите.  Решението, за което се говори в контекста на най-новите предложения на Франция и Германия Сърбия да не признава Косово, но да му позволи членство в международни организации, е приемливо за 17 процента от гражданите и е неприемливо за 65 процента. Предложението, за което се говореше през предишните години, северната част на Косово да се присъедини към Сърбия, а част от района на Прешево и Буяновац в Сърбия да отиде към Косово, е приемливо само за 16 процента от гражданите и е неприемливо за две трети от тях.
В проучването е бил зададен въпрос дали гражданите смятат, че НАТО или СР Югославия са спечелили войната през 1999 г. Почти половината от гражданите (46%) отговарят, че НАТО е спечелила войната през 1999 г., а 24% казват, че никой не е спечелил. Една пета от сръбските граждани или 19 процента, смятат, че Югославия е спечелила войната през 1999 г.
Едва всеки трети анкетиран е против влизането на страната в ЕС, отбелязват от неправителствената организация. Гражданите са предимно разделени за това как биха се почувствали, ако Сърбия се присъедини към Европейския съюз, като 28% биха се радвали, 33% биха били притеснени, а 36%, които биха били безразлични към това събитие.
Прекратяването на преговорите с ЕС също е една от темите на изследването.
Мнозинството биха се чувствали безразлични към прекратяването на преговорите с ЕС - 43%, докато тези, които биха се притеснявали, са повече (35%), отколкото тези, които биха се радвали - едва 19%. 
Що се отнася до политиката на военен неутралитет, повече от две трети от гражданите (69 процента) смятат, че Сърбия трябва да остане военно неутрална. Една пета (19 процента) смятат, че Сърбия трябва да сключи военен съюз с Русия, докато само всеки десети гражданин смята, че Сърбия трябва да сформира военен съюз със западните страни.
На въпрос чия позиция им е по-близка във въоръжения конфликт в Украйна, повече от половината (58%) заявяват, че са по-близо до руската позиция, а една пета (22%), че  симпатизират на украинската страна. Освен това една пета не знае или не иска да отговори на този въпрос, отбелязват от неправителствената организация. 
Шест от всеки десет сръбски  граждани (61%) смятат, че тяхната по-близка позиция е, че Сърбия трябва да поддържа добри отношения с Русия с цената на оттеглянето си от преговорите с ЕС, докато по-малка част (19%) смятат, че Сърбия трябва да въведе санкции срещу Русия и да хармонизира външната си политика с ЕС, се казва още в проучването, публикувано от вестник "Блиц".