Д-р Татяна Матева е завършила Английската гимназия в Русе и Медицинския университет в Плевен. Има две специалности - Обща медицина и Хранене и диететика. 
В момента е докторант в Медицинския университет във Варна.
Има богат 24-годишен лекарски стаж, в момента е общопрактикуващ лекар с кабинет на ул. „Чавдар войвода“ 5 в Русе. 

- Кой има нужда от диетолог, д-р Матева, тази специалност повече със суетата ли е свързана, или повече със здравето?
- Първоначално тази специалност е свързана със здравето, тъй като е създадена като специалност за лечебно хранене - „диететика“ всъщност означава „хранене на болния“. Впоследствие се разбира, че здравословното хранене е полезно за всеки, независимо дали е здрав, или болен и не е толкова свързано със суетата, колкото със здравето - както недопускане на болест, така и повлияване на вече възникнала болест чрез храненето. Така че диетологията категорично е свързана със здравето.
- Какви са вашите пациенти, какви проблеми имат и какви решения им предлагате?
- За съжаление, в България диетологията е свързана в общото съзнание и мислене с наднорменото тегло и затлъстяването. И наистина, най-често към нас, диетолозите, се обръщат пациенти със затлъстяване. В последните години все повече хора ни търсят за повлияване и на всякакви други метаболитни състояния и заболявания -

от подагра и нарушения в мастната обмяна до все по-зачестяващите хранителни алергии

както в детска възраст, така и при големите. Затова проблемите, които може да разрешава лечебното и профилактичното хранене, са наистина в един огромен спектър. Както е казал Хипократ - „Нека храната да бъде вашето лекарство!“, т.е. храненето е една съществена част както от болести, така и от здравето.
- Всъщност какво решават преимуществено диетите - отслабване или оздравяване?
- Самата дума „диета“ в масовото съзнание е свързана с нещо краткотрайно, а всъщност „диета“ означава „дълготраен начин на хранене с цел подпомагане на оздравяването“. Когато проблемът е хранителен - например при хранителните алергии, диетата води и до пълно оздравяване.
- Здравословното хранене е вечна тема, но вечна е и темата за качеството на храните. Какви са вашите наблюдения - какво се предлага на пазара?
- За съжаление, от доста години на нашия пазар не винаги се предлага много качествена храна. И за съжаление,

това, което произвеждаме в България, също не винаги отговаря на предишните държавни стандарти

които е имало в страната ни. 
Преди няколко дни се поде една кампания за възраждане на стандарта БДС при млечните продукти -  кисело мляко, сирене и кашкавал, а също така и БДС при хляба - по-конкретно бял хляб и „Добруджа“, каквито са нашите типични хлябове. Но това, реално погледнато, са много малко продукти в потребителската кошница, които са стандартизирани като състав и процес на производство. Всичко останало отговаря на европейските критерии за качество на храната. 
Когато аз се обучавах като по-млад лекар диетолог, ми направи впечатление, че европейските нормативи са много по-широки като рамки в сравнение с нашите стари български нормативи, т.е. БДС е много по-изискващ като норматив, много по-ограничаващ и съответно поради това сега хората казват, че навремето сме имали много по-качествени храни. Да, това е било така и защото

БДС е бил много по-рестриктивен в изискванията си и не се е допускало всеки продукт с каквото и да е качество да излезе на пазара

докато, за съжаление, европейските нормативи в показанията си дават едни по-широки граници. Това не означава, че нашите храни са по-малко качествени в момента, но качеството вече се разбира в един по-друг аспект - то е едно много по-широко понятие, съобразено с европейските норми, включително като съдържание на сол, мазнини и добавки в храните. Нашите храни в момента съответстват на европейските стандарти, които са по-разширени, отколкото БДС, който е бил навремето - не знам дали това е за хубаво, или за лошо, но е факт.
- Инфлация, високи цени, тревожни очаквания - отразява ли се това на храненето? Склонни ли са хората да държат повече на количеството, а не на качеството?
- За съжаление, всички тези фактори - инфлация, високи цени и тревожни очаквания във връзка с повишение цените на храните и ел. енергията /защото знаем - зима иде/, неминуемо оказват своето влияние върху избора на хората - дали да са гладни на топло, или нахранени на студено. Тази зима, пък и последните зими се усеща този момент и това оказва влияние върху качеството на хранене на българина. 
Факт е и друго обаче - че българинът като цяло има навика да свръхконсумира. Ние като нация обичаме отрупаните трапези, да хапваме повече на празник и малко да попрекалим.

Като цяло в нас е заложено също прекаляване с определен тип храна и всеки път на празник ядем като за последно

В България има толкова много хора с наднормено тегло и затлъстяване, защото при нас хранителната консумация не е прецизирана, нашите очи са по-гладни, отколкото реално ние сме гладни като тела, като организми. Така че народопсихологията също е фактор, който оказва влияние върху начина на хранене. Бедният човек се страхува от глада. Много често ние реално не сме толкова гладни, ръководи ни самата идея за храна и наблягаме на количеството, а не на качеството. Де факто имаме нужда от по-малко, но по-качествена храна. При нас има едно количествено преяждане - дали на емоционална, или на друга основа, но е факт. С това количествено преяждане е свързано и изхвърлянето на храна, не знам дали сте забелязали колко много храна се изхвърля след празници.

Българинът няма мярка - дай сега от това, от онова, тук и там пуснали промоция и в един момент се оказва, че хладилникът е пълен

че ни е невъзможно да изядем за кратко време толкова храна и така тя се изхвърля.
- В тази връзка доколко е вярно мнението, че здравословното хранене не е за бедни хора? 
- Това не е точно така, просто човек трябва да прецизира какво и колко изяжда. Ние приемаме невероятно количество като се започне от безалкохолни напитки, всякакви подсладени сокове, пакетирани храни, чипс, пуканки и т.н. - неща, които човек може да си приготви вкъщи в много по-малко количество и по много по-здравословен начин. Затова не е точно така, че здравословното хранене не е за бедни - то е за мислещи хора, които мислят какво ядат. 
- Какво се постига с диета и как се определя тя за конкретния човек? Универсалните решения ли са повече, или индивидуалните?
- Медицината категорично навлиза в сферата на индивидуалното лечение и затова диететиката се ориентира съответно към индивидуалния подход на лечение. Освен всичко друго, диететиката позволява именно този индивидуален подход да бъде напълно спазен при определения човек. В рамките на едно хранително интервю се определят хранителните му рамки и предпочитания - ако той има например някаква реакция към прясно мляко, ние не можем да му го даваме, просто защото е полезно. Затова

индивидуалният подход е водещ при определяне на диетичен режим

той е удачен първо поради конкретиката на даден човек като хранителни особености и, второ, като конкретика на неговите заболявания. Защото едно е да храним диабетик, друго е да храним диабетик с подагра и съвсем трето е да храним диабетик с хипогликемия или синдром на раздразнено дебело черво - всеки си има лични особености, затова и подходът е индивидуализиран.
- Има ли мода в диетите? Преди години се водеше спор за протеиновата диета на Дюкан, дори имаше гласове от медицинските среди, че е опасна.
- Категорично има някои такива залитания. Макар че мода не мога да го нарека, защото много от тези диети са свързани с определени достижения на науката за един или друг механизъм на хранене и в един момент се получава едно залитане по тях, което всъщност е „модата“. Това са различни начини на хранене - дали ще е макробиологичен начин, протеинова диета или друго. 
Всъщност

диетата на Дюкан сама по себе си е позната отпреди десетина години и тя се е използвала при лечение на резистентност към медикаменти и епилепсия

Това е доказан факт, но за съжаление е доказано също, че тя не може да бъде спазвана стриктно повече от три, максимум четири години конкретно при лечението на епилепсия. Но тези три или четири години са достатъчни, за да може да бъде повлиян достатъчно метаболизмът на мозъчните клетки и тази диета наистина е била използвана точно за тази цел. 
Впоследстие се е видяло, че при нея има като страничен ефект и сваляне на килограми. Така от дефекта се е родил ефект. Но пак казвам, тази диета е създадена за конкретно заболяване, където се изисква конкретна обмяна при мозъчните клетки. При един здрав организъм този метаболизъм на мозъчните клетки - тази кетоза не е обичайно състояние, защото нашите клетки живеят в състояние на кетоза само при стрес, а нашият организъм не е пригоден да бъде години наред в състояние на стрес - така той изчерпва компенсаторните си механизми.
 
Ползата от протеиновите диети я виждаме най-често при пациенти със свръхтегло, с много изразено затлъстяване

тъй като те дават едни бързи резултати в началото и това мотивира пациента, показва му, че може да спазва диета и спазвайки я, ще има резултат. Тези диети е наложително да се извършват задължително под контрол на лекар, а не с четене по интернет и т.н. Диетологията в България е официално призната лекарска специалност и не се придобива с тримесечен курс. Наблюдаващият лекар знае кога да въведе пациента достатъчно бързо в един по-разширен режим така, че да не се допуснат дефицити, тъй като протеиновата диета, лишавайки ни от други вещества, всъщност ни вкарва в хранителни дефицити.
- Вегетарианство, веганство, как гледате на този начин на хранене, какви са плюсовете и минусите при него?
- Вегетарианството съществува от хилядолетия назад във времето. Бедните хора са били вегетарианци по принуда, тъй като не са можели да си позволят такава честа консумацията на месо, визирайки вегетарианството в най-общия му смисъл, т.е. неконсумация на месо, но консумация на всички останали животински продукти. Съществува и друг вид вегетарианци, които наред с тези продукти консумират и риба. Така че в този му смисъл вегетарианството е един много приличен начин на хранене, доближаващ се до средиземноморската диета. При нея консумацията на червено месо е сведена до минимум, и то в периоди, когато има повече достъп до него, а се консумират повече варива, млечни продукти и особено морски дарове.
 
Веганството вече, лично за мен, отива повече в посока на залитане - особено в частта му за пълно суровоядство

тъй като нашият организъм не е пригоден да усвоява всички хранителни вещества от консумацията само на сурова храна. Затова самото веганство като начин на хранене също води до появата на дефицити. Недостигът на животински белтъци не може да бъде компенсиран с растителни такива. 
За съжаление, наблюдаваме тази „мода“ сред младите майки в момента, което не е много добре. Аз така им обяснявам: вие и вашият мозък сте пораснали с животински белтък, защо лишавате детето си от него? Това първо и второ: ако някой реши да се храни по вегетариански, вегански или някакъв друг начин, нека това да бъде негов личен и осъзнат избор, който бъде взет, когато детето порасне, а не да му бъде наложен на 6-месечна възраст. За съжаление, виждаме тежки дефицити при деца на 1-1,5 г., когато спре кърменето, а те не са захранени с животинска храна - белтъчни, витаминни и други. 
- Може ли човек да си навреди при едно ударно гладуване, което често се схваща като синоним на диета? Има ли рискове в него и какви са те?
- Ударно гладуване означава неприемане на храна.

В състояние на болест нашият организъм по естествен път губи апетит, защото това е един от неговите защитни механизми

Но при състояние на здраве ударното гладуване може да се използва наистина много рядко, задължително под наблюдение на лекар, и то за не повече от 3 дни. Ако след този срок по една или друга причина се налага по-продължително гладуване, това трябва да става задължително в лечебно заведение. 
В съвременната медицина говорим за разтоварващо хранене, а не за гладуване. Дори при заболяванията на панкреаса, където гладът е първото лекарство - например при лечение на един остър панкреатит - световните тенденции препоръчват бързо захранване, т.е. да не държим организма в продължителен глад. Едно е 24-часовото гладуване по време на болест, когато на човек му се пие само вода и тялото му не желае да изразходва енергия да храносмила, а да я употреби само за да се пребори с болестта, и съвсем друго е гладуването при здрав човек.
- Как изглежда здравословното отслабване - какви резултати трябва да се постигнат и за какъв период?
- Здравословното отслабване е бавното отслабване. Всички тези хранителни режими, диети и отводняващи хранителни добавки, ако водят до едно бързо отслабване, не са добри за организма. Всичко, което става бързо, е стрес за нашето тяло. 
Медицината казва, че е

един медикамент за отслабване е здравословен, ако води до сваляне на 5% от теглото в рамките на 3 месеца

Същото нещо важи и за една диета - ако пациентът свали 5% от теглото си в рамките на 3 месеца, това предполага, че този хранителен режим или тази диета са добри за него и това отслабване е добро за тялото. 
- Не е възможно да не сте чували старата шега „Цял живот гладна и дебела“, защо се получава така?
- Много често тези, които казват, че все са гладни, се хранят веднъж на ден - обикновено вечер, след прибиране от работа. Но когато човек гладува, тялото минава на икономичен, пестелив режим и започва да пести и малкото храна, която му подаваме, защото не знае кога ще дойде следващото хранене. Това е чисто еволюционно създадено в природата. Ние сме интелигентни същества от сравнително кратък период и пак от сравнително кратък период имаме такъв свръхдостъп до храна.

Нашето тяло знае - има ли глад или малко подадена храна, тя трябва да се запазва и да се трупа като резерви

а не да се изразходва безотговорно. Тези резерви му служат в следващите периоди на глад и понеже ние имаме ежедневен достъп до храна, поради което това тяло е със забавен метаболизъм - всичко, което му подадем вечер, то го трупа. 
Освен това, във вечерното хранене ние сме склонни да поглъщаме по-голямо количество храна наведнъж, без въобще да сме толкова гладни. Тогава не е гладно тялото, не е гладен стомахът, а мозъкът е гладен. Затова по-добрият вариант са чести хранения - поне 2 на ден, макар че здравословното хранене е поне 3 пъти на ден. Може да е лека закуска, не е нужно да мажем филии и да изядем на закуска три сандвича, два пръста дебели. Но нека е редовно хранене, тогава ще кажем на организма „спокойно, храна ще има, не се запасявай, не трупай за черни дни“. Това е рационалното хранене. 
- Някои специалисти препоръчват един разтоварващ ден в седмицата - ден без храна. Работещо ли е това?
- Разтоварващ ден и ден без храна са различни неща. Всъщност

разтоварващият ден е ден с лека храна и е удачен веднъж на 10 дни или веднъж на две седмици

но ние не препоръчваме да се прави често ден без храна. Нека да е нещо леко - кисело мляко, или уникалният ни таратор, който може да ни послужи да си направим разтоварващ ден през лятото. През есента пък имаме богата палитра от зеленчуци - тиква, тиквичка или друг зеленчук, който да не е консервиран и така да си направим ден на разтоварващ режим, но не и да гладуваме, защото гладът отключва икономичния режим в тялото.
- Една стара формула за храненето гласи „Закуската изяж сам, обядът раздели с приятели, вечерята дай на врага“. Така ли е наистина, това ли е най-добрият режим на хранене?
- В последните години, с развитието на индивидуализираната медицина и особено на генетиката в храненето се установи, че не е точно така. Има хора, за които тази поговорка е особено вярна, но има и хора, които трябва да се хранят по по-друг начин, за да постигнат и поддържат здравословно тегло - не трябва да пропускат хранене или например трябва да приемат вечер белтъчни продукти. Затова тази поговорка важи, но не за всички и по-скоро е визирана в частта да не преяждаме.

Ако човек закуси стабилно сутрин, той има целия ден пред себе си да изразходи приетата енергия

Обядът може да се раздели с приятел, което освен чисто емоционалната страна на храненето като начин на общуване, тук се визира и това, че в остатъка от деня ни е останало и по-малко време за храносмилане. И следва вечерното хранене, при което смисълът на поговорката не е да се гладува, а да се консумира нещо съвсем леко. Особено важно е да не се допуска вечерно прехранване. 
В тази връзка е добре да споменем за модерните напоследък фастове, когато хората гладуват определен интервал от време и после пак определен интервал от време се хранят. Има хора, които могат да спазват фастове, но има и хора, за които това не е подходящо поради биологични причини.

Най-разпространеният фаст е 16/8, т.е. хората не консумират храна в продължение на 16 часа, след което следва интервал от 8 часа на консумация на храна

Но отново всичко е индивидуално. 
- Започнаха Коледните пости, мнозина ги спазват, какви са препоръките ви за храненето по време на постите и след края им?
- Постите са едно много добро решение за нашите географски ширини. Те са свързани както с биологичния ритъм на природата като цяло, така и с нашите религиозни обичаи и традиции с корени в нашето минало, които също са базирани на естествените периоди пролет, лято, есен и зима. 
Ако забелязвате, Коледните пости са в период, в който свинята още не е достатъчно угоена, за да бъде заклана - това се прави на Коледа, когато вече е много студено и следва Малък и Голям Сечко, т.е. има условия за съхраняване на храната, тъй като в миналото хората не са имали хладилници и фризери, а са използвали естествените условия. Освен това зимата е период, в който хората не се трудят, т.е. могат да си позволят една по-тежка храна и най-вече

да натрупат запас през зимата, който да изразходват за физически дейности, когато дойде пролетта

Великденските пости пък са съобразени с това, че в този период обикновено животните са или бременни, или току-що родени и, грубо казано, никой не коли новородено яре или агне сукалче. Затова тези 7 седмици Великденски пост се съчетават точно с този период. Освен това, когато сме яли тези 2-3 месеца през зимата тежка животинска храна, организмът ни има нужда по естествен път да си изчисти токсините чрез растителна храна и така да възстанови своя баланс. 
Не знам дали знаете, но религиозните пости са 207 дни в годината, което е повече от половин година и ако спазваме стриктно календара, толкова време трябва да сме в пост. Така че храненето с месо не е толкова широко застъпено в нашите традиции. 
Постите освен хранителен пост, все пак са и пост духовен, както казва църквата. Ние сме по-материалистични същества, особено напоследък, но като цяло постът е създаден, за да може тялото да изпита душата. Рождество Христово и Възкресение Христово са светли празници за нашата религия, когато трябва и душата да пости, не само тялото да се лиши от месо, но човек да избягва лоши мисли, лоши намерения и лоши действия. Трябва да има, както се казва, пост телесен, но и пост духовен.
 
Постът наистина е нещо добро и аз го препоръчвам за тези, които могат да го спазват и го правят

Пост може да се спази и в лек вариант - тези седмици да бъдат само без мляко, или без яйца. Коледният пост е светъл пост, той е радостен пост и при него е разрешена консумацията на риба - нека се възползваме от този факт. Това, което е много важно после, е постепенното захранване след поста, а не да се нахвърлим като невидели на храната. 
Аз в последните години се опитвам да обясня на познати и приятели, че при Великденския пост, тъй като той е по-дълъг - 7-седмичен пост, на Великден по традиция не се яде агнешко, яде се козунак, в който има яйца и мляко и се яде варено яйце. Нашият народ казва, че „който изяде цяло яйце, ще му излезе цирей на дупето“, т.е. не се стимулира дори да се изяде цяло яйце, а това е по-скоро ритуал. Едва на Гергьовден се яде агнешко - т.е. има един преходен период след поста, в който ние се захранваме с млечни продукти и яйца и едва след това приемаме животински продукт. Но заради този свръхдостъп до храна, който имаме, ние на Великден ядем агнешко, което е твърде далеч от църковния канон.

В религиозния канон на Великден се яде яйце и козунак. Затова и Гергьовден никога не изпреварва Великден

погледнете в календара и ще видите - може да е на следващия ден, но не и преди него - за да не се наядем първо с месо, а после да ядем яйце и козунак.
- На финала, една доста коментирана тема - бихте ли казали вашите препоръки кои храни трябва да преобладават в менюто, които да се ограничават, кои да се избягват и кои да не се докосват?
- Една хубава българска поговорка казва, че прекаленият светец и богу не е драг, затова не бива непременно да се анатемосва определена храна. Това, което лично аз съветвам моите пациенти и в общата си практика като диетолог е:

трева, вода и риба - т.е. много зеленчуци, редовен прием на вода и да се опитаме да вкараме в менюто си приема на риба

Риба и варива, бих добавила също. Това са полезните храни, които една идея по-рядко консумираме, макар че имаме редовен достъп до тях. Макар че заради цените сега има такава ситуация - навремето бедните са яли боб, сега богатите ядат боб. Бобът наистина стана на цената на месото, но хората, които се грижат за здравето си, консумират по-често варива. 
Освен това е важно да се избягват пакетираните храни. Една пакетирана храна, на която пише, че срокът на годност е 6 месеца, повярвайте, че вътре е пълна с консерванти. 
Относно зеленчуците - препоръчвам на моите пациенти, че е по-добре да си купят замразен зеленчук, ако нямат достъп до пресен, отколкото готови ястия в консерва, особено панирани, полуфабрикати и т.н. Замразеният зеленчук е със запазени витамини и това е особеност на начина на консервация на продукта. 
Кои храни трябва да избягваме - като цяло белите: бяла сол, бяла захар, бяло брашно. Да опитаме да намалим солта в храната, да се върнем към пълнозърнестите хлябове и брашна, бялата захар нека да бъде кафява или да използваме мед за подслаждане, има и толкова много сладки плодове по нашите земи. 
Така че най-важно е да имаме мярка във всичко и да се храним с мисъл.