Сложили сме лепило, то ще държи асфалта. Така с несръчна ирония група работници, изпратени да кърпят непобутваната от десетилетия улица „Милкова ливада“ в квартал „Родина 3“, отговориха вчера сутринта на въпроса защо започват асфалтиране, при положение че голяма част от улицата е мокра. Лепилото всъщност беше смолата, която се нанася винаги при такива ремонти.
По всички технологични изисквания преди да се положи нова настилка основата трябва да е суха и почистена от прах. Иначе асфалтът бързо се разяжда като халва на дъжд. В „Комунални дейности“ обаче явно знаят нова технология, неизвестна за останалия свят. Или пък началниците не знаят какво точно правят подчинените им. А те пък явно добре знаеха, че не всичко е наред и един от тях философски обобщи по повод недоверието в резултата от работата им - „И аз не вярвам в бог, но това не значи, че него го няма“. И този божествен аргумент сложи край на разговора.
Иначе „Милкова ливата“ наистина плаче за ремонт. Малката спомагателна уличка изглежда така, сякаш по нея преди много години са търсени нефт, газ и други полезни изкопаеми. Живеещите там периодично питат докога ще си чупят колите по нея и последната информация е, че улицата ще бъде сред разкопаните по Водния цикъл. Е, дано асфалтирането след това е на суха основа.