България, за съжаление, е в началото на процеса по декарбонизация. Страната ни още няма завършена дългосрочна стратегия за декарбонизация за 2050 г., която поставя рамката за постигане на въглероден неутралитет. Документът трябваше да бъде готов преди година и половина. Това заяви в интервю за БТА Радостина Примова, старши анализатор към програмата "Енергетика и климат" на Центъра за изследване на демокрацията. 
По думите й, за да се ускори процесът, са нужни повече научно-изследователски усилия за иновации в областта на климатичните технологии. Примова даде пример с липсата на подкрепа за зеленото предприемачество и необходимостта от насърчаване на инвестиции в нови нисковъглеродни технологии. Примова застъпи мнението, че решенията днес ще ни костват по-малко трудности и разходи, отколкото в бъдеще.
Следва пълният текст на интервюто:  
Г-жо Примова, какво е декарбонизация и на какъв етап е този процес в България?
Процесът на декарбонизация трябва да се разглежда в контекста на Парижкото споразумение от края на 2015 г., както и стратегията за въглеродна неутралност до 2050 г. на Европейския съюз (ЕС).
България, за съжаление, е в началото на процеса. Ние още няма финализирана дългосрочна стратегия за декарбонизация за 2050 г., която поставя рамката за постигането на този въглероден неутралитет в различни сектори – енергетика, транспорт, сгради, селско стопанство, промишленост. Документът трябваше да бъде готов преди година и половина.
Причината за недостатъчния напредък не се дължи само на процесите в енергетиката, но и в промишлеността и транспорта. Самата дискусия се ограничава главно до извеждането от експлоатация на въглищните и газовите централи и нереалистичните очаквания за секвестиране на въглеродни емисии в сектор „горско и селско стопанство“, според неактуализираната версия на интегрирания план за климат и енергетика. Липсва реална трансформация в транспорта и промишлеността както по отношение на модела на енергийно потребление, така и при преминаването към нисковъглеродни енергийни източници. В резултат на това промишлеността се превръща в най-големия източник на емисии на парникови газове към 2050 г.
За да може България да поеме по пътя на декарбонизация, най-ефективният начин е първо чрез трансформирането на доставката на електроенергия и на енергийния микс, което включва последователна стратегия за извеждането на въглищните централи от експлоатация, промяна в секто­ра на възобновяемите енергийни източници, привличане на частни инвестиции в нови тех­нологии, като офшорна вятърна и геотермална енергия и ускорена електрификация на сгради, промишленост и мобилност.
От кои програми за финансиране може да се възползва България, за да достигне целите на декарбонизация?
Освен от новите инструменти в подкрепа на плана за възстановяване за Европа, България може да се възползва от седем финансови инструмента: Европейски кохезионен фонд; Социален фонд плюс; InvestEU; "Хоризонт Европа"; Фонда за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ); Иновационен фонд на ЕС; Модернизационен фонд.
Подкрепата чрез Фонда за справедлив преход, например, ще се допълва от специална схема за справедлив преход в рамките на InvestEU. Това ще подкрепи по-широк обхват от инвестиции, като подсили финансовия стимул за ниско въглеродни икономически дейности, като например инвестиции във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и схеми за енергийна ефективност.
Фондът за справедлив преход предвижда изработването на териториални планове за справедлив преход в Стара Загора, Кюстендил и Перник, очертаващи дългосрочната стратегия за закриване на въглищните производства и за икономическа трансформация на зависимите от въгледобива региони. Засега обаче липсва дългосрочна визия в тази насока.
Има и нов инструмент на Европейската банка за развитие за отпускане на заеми в публичния сектор, който ще позволи комбинирането на безвъзмездни средства от ресурси на ЕС със заеми, предоставени за публични субекти с цел да се възползват най-силно засегнатите общини, които са описани в териториалните планове за справедлив преход.
Европейският фонд за регионално развитие и Кохезионният фонд ще останат най-мощните инструменти за енергиен преход и развитие на изостанали райони в България
За българското правителство следва да е приоритет да доразвие стратегическия план за участие в бъдещите програми на ЕС, чрез който да мобилизира инвестиции в ниско-въглеродни технологии и инфраструктури. Това включва участие в Иновационния фонд на ЕС, който отпуска 10 млрд. евро на страните членки за финансиране на иновативни енергийни проекти включително и свързани с усвояването на въглеродни емисии.
Със значително увеличен бюджет от 94,4 млрд. евро, програмата „Хоризонт Европа“ е основният инструмент за насърчаване на иновации в сферата на чистите технологии, устойчивото развитие и зеления преход.
Какви стимули има за бизнеса и гражданите за по-чиста енергия и устойчиво развитие?
Като цяло България има едни от най-тежките административни процедури сред страните от ЕС по отношение на инсталирането и експлоатацията на малки ВЕИ инсталации, особено що се отнася до достъпа до мрежата и оперирането на електроцентралите. Страната притежава дългосрочен потенциален капацитет за децентрализирано производство от фотоволтаични инсталации от над 5,6 гигавата (гВт), което означава генерация на близо 5,4 тераватчаса годишно или една седма от настоящото потребление на електроенергия в страната. За съжаление, България не може да се възползва от този потенциал поради регулаторните и административни пречки и липсата на законодателство. От страна на държавата и банките липсват подходящи финансови схеми като микрогрантове и микрозаеми.
Може ли да дадете пример за компания, която успешно е внедрила зелена технология?
В процеса на зелена трансформация виждаме как определени индустрии увеличават конкурентоспособността си благодарение на инвестиции в зелени иновативни решения. Колкото по-рано се инвестира в устойчивите решения, толкова повече възвръщаемостта в средносрочен и дългосрочен план е по-добра. Забавянето на процесите има както финансово, така и екологично измерение.
Що се отнася до конкретен пример, мога да посоча компанията „Алкомет“ с нейния проект Alugreen. Главната цел на проекта е повишаването на конкурентоспособността на компанията посредством внедряване на иновативни зелени процеси в цеха за елоксация. Въвеждането на иновативни технически решения към пречиствателна станция за отпадни води ще допринесе за оптимизиране на производството и повишаването на конкурентоспособността на предприятието. 
Габрово е общината, която има много последователни политики и стратегии за енергийна ефективност през последните 20 години, независимо от развитието на енергийните и климатичните политики на ЕС. Регионален иновационен център „Амбициозно Габрово“ представи първи прототип на „умна къща“ за разделно събиране на отпадъци. Тя се захранва от слънчева енергия и може да съобщи, когато отделенията ѝ са пълни, за да бъде почистена. Предотвратява се разпиляването на отпадъците чрез затворено помещение с контролиран достъп. Габрово съдейства и за създаването на първия технопарк като част от университета извън столицата. В града е построена и първата обществена "пасивна къща" у нас, която е детска градина. Това е първата сертифицирана пасивна сграда в България през 2015 г., която е постигнала енергиен клас „А“ за потребление на нетна енергия.
За кои сектори постигането на трансформация е най-трудно?
В промишлеността и транспорта. И при двата е нужна подкрепа от държавата, например - за изграждане на по-добра инфраструктура и повече стимули за закупуване на електромобили.
Специално внимание следва да се обърне на промишлеността, която остава силно зависима от потреблението на изкопаеми горива, както и силно енергоемка. Важно е използването на върхови технологични иновации в индустрията за постепенното извеждане на изкопаемите горива чрез заместването им с електрификация на базата на ВЕИ, чувствително ограничаване на енергийното потребление и засилване на кръговата икономика.
В световен мащаб основните сектори, които ще са по-трудни за декарбонизация, са авиацията и корабоплаването. След железопътния транспорт, речният е възприет като един от най-ефективните начини за намаляване на вредните емисии. Транспортът по вътрешните водни пътища е един от най-ефективните, по отношение на емисии въглероден диоксид, видове транспорт на тон превозвани стоки, като използва само 17% от енергията, необходима на често задръстения автомобилен транспорт и 50% от железопътния транспорт. Секторът вече играе важна икономическа роля в превоза както на стоки, така и на пътници в Европа. Той обаче има неизползван потенциал за увеличаване на капацитета си. Въпреки подкрепата от страна на ЕС и на национално ниво, модалният дял на вътрешното корабоплаване в общия транспортен сектор на ЕС дълго време остава повече или по-малко стабилен на 6%.
Климатичните промени също създават предизвикателства. Тази година през лятото имахме периоди на суша, като бяха засегнати реките Дунав и Рейн. Това доведе до сериозни икономически последици и засегна корабоплаването, а с това и придвижването на стоки и гориво. Европейската комисия се опитва да увеличи пренасочването на товарния транспорт към железопътния и речния. България изостава и по отношение на тази мярка поради липса на развитие на железопътна инфраструктура.
Кои са верните решения за страната ни?
Дебатът трябва да се насочи към това какво ще ни струва, ако не планираме целенасочено действията си. Цената от липсата на действия ще бъде много по-висока. Прогнозите са, че, ако продължим със сегашните темпове на глобално затопляне, това ще коства на световната икономика 43 трилиона долара в световен мащаб. Инвестициите, които са необходими за трансформация, са 12,1 трилиона долара.
Правителството трябва да разработи повече стимули за зелени инвестиции. Това може да са данъчни облекчения върху доходите на физически лица и малки компании, които развиват нисковъглеродни икономически дейности, разработване на механизми за микрофинансиране и плащания за екосистемни услуги по изпълнение на програми за зелени икономически дейности.
Трябва да се обмисли въвеждането на парични и непарични стимули за насърчаване на децентрализирано производство от ВЕИ, както и мерки за енергийна ефективност и нисковъглеродни технологии.  
Трябва освен това да използваме офшорния вятърен потенциал в Черно море и да създадем регулаторна рамка за офшорна вятърна енергия. Наши анализи показват, че от общо 116 ГВт технически вятърен потенциал 26 ГВт могат да бъдат оползотворени в достъпни територии с наличните към момента технологични решения за фиксирани инсталации.
За да се смек­чи негативният ефект върху доходите на дома­кинствата, обхватът на социалните помощи за енергийна бедност може да бъде разширен и усъвършенстван. За да се намали делът на въ­глищата и дървата за огрев в потреблението на топлинна енергия, е необходимо да се въведат по-ефикасни стимули за домакинствата, които искат да преминат към по-ефективен метод за отопление.
Трябва да се разработи конкретен план за действие за начални инвестиции в малки мощности за производство на електроенергия от ВЕИ.