София Петрова е свързана с музиката в няколко нейни измерения. 
Тя обожава да пее и го прави в момента като част от групата „ЛаТиДа“ - трите талантливи момичета, които са беквокалистките на голямата прима на българската естрада Лили Иванова по време на поредното нейно национално турне. 
Но още по-любима роля на София Петрова е тази от другата страна на сцената и микрофона. Тя владее тайните на звука и прави всичко възможно, запазвайки за себе си тези тайни, да пренесе тяхната магия до любителите и ценителите и да им позволи да се възхищават на музиката във филмови продукции и в записи, където звукът има специална стойност. 
За нея музиката е нещо повече от естествено - тя живее с хармонията на звуците от различни стилове и епохи от дете. Достатъчно е да споменем само факта, че София е дъщеря на Мария Атанасова - русенката, чието име е равнозначно на една от любимите и престижни марки на музикалния живот в града на Дунава: Грийн рок фест, който постепенно, но категорично се налага като една от артистичните легенди в Малката Виена. 
София Петрова отдели време в напрегнатия си график, за да отговори на въпросите на вестник „Утро“.

- Откога живеете с музиката? Какви са детските ви спомени за първите ви докосвания до музиката?
- Музиката ме е приютила в света си, когато съм била едва на четири години. Спомням си как вуйчо ми, който е преподавател по китара, ме хвана за ръка един ден и ме заведе на прослушване на детска вокална група „Искрици“ към Младежкия дом в Русе. Явно той е открил, че може би има нещо музикално в мен. 
- Кога си дадохте сметка, че всъщност именно музиката ще бъде едно от най-важните неща в живота ви?
- Обожавах от малка да бъда на сцена, пеех постоянно. В един момент, с постепенното ми порастване, установих, че вече не искам да съм част от вокална група, не исках да пея „детски“ песни. 
Вместо да се откажа от пеенето изобщо, помолих майка ми да намерим школа, която дава възможност за развитие на индивидуални изпълнители
Така попаднах в школата на добре познатия на града ни педагог Вили Икономов. 
- В Русе в кое училище учихте? Какви спомени имате оттогава - учители, приятели, най-интересните ви часове и най-важните ви уроци?
- Началното ми образование премина в основно училище „Братя Миладинови“, където имах страхотен сплотен клас и късмет с всеки един класен ръководител. Желанието и мечтата музиката да бъде мое призвание и професия си останаха и в ученическите години, затова след като завърших седми клас, кандидатствах и бях приета в Националното училище по изкуствата „Проф.Веселин Стоянов“. Започнах в класа по ударни инструменти, но след година бе създадена и паралелка поп и джаз пеене и аз се преместих в нея.
Преподавателите, които оставиха отпечатък в развитието ми са, разбира се, Вили Икономов, който освен школата, посяваше любовта и отношението към музиката до последния учебен ден, моята класна - Сребрина Гуглева, която постави безценни основи по хармония, които ми служат и до днес, солфежът беше една много по-приятна и любопитна дисциплина в часовете на Росица Йовчева. Изключително съм благодарна и за запознанството и безценните уроци - професионални и житейски, и на Аделаида Якимова!
Обучението в музикално училище е като да си част от един 9-месечен лагер 
- почти живееш непрекъснато със съученици и учители, всички заедно споделяте вдъхновения, трепети, успехи и неуспехи.
- Каква е ролята на вашата майка в оформянето ви като музикант?
- Тя ми даваше и продължава да дава най-ценното нещо, от което един млад човек, който е решил да тръгне по трънливия път на изкуството, има нужда - подкрепа във всичките й форми и измерения. Освен това от съвсем малка тя ме водеше по концерти - международният фестивал „Мартенски музикални дни“ и Националната джаз среща в Русе бяха събития, които не пропускахме. 
- Какъв беше вашият профил в Музикалната академия? Кои преподаватели ви дадоха най-много?
- Обучението си в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ започнах с две специалности - теоретичен факултет, профил звукорежисура, и поп и джаз пеене. След първата година потвърдих за себе си, че бих искала да се развивам в „кухнята“ на музикалните и филмови продукции, а не на мястото под прожекторите и
до ден-днешен съм изключително щастлива от избора си
В теоретичния факултет имаше невероятни преподаватели, особено проф. Наташа Япова и доц. д-р Николай Градев, от които получих една друга гледна точка за разсъждение към музиката, на едно много по-възвишена повърхност. 
- Първото ви излизане на сцена - къде, кога, с какво?
- Мисля, че бях в детската градина, на сцената пред Община Русе. Може и да греша, но песента беше „Дано“.
- Кои музикални стилове ви лежат най-много? Коя музика възприемате като „ваша“?
- С годините много експериментирах с жанровете. До края на ученическите си години бях вокал на рок групата „Gunpowder“, с които се чувствах изключително комфортно и се научих, че създаването и правенето на музика е екипна работа. След това се насочих към джаз, соул и поп музиката и мисля, че ще си остана там. Обожавам рок музиката и винаги бих се качила отново на тази сцена, но намерих главното си Аз на друго място.
- С какво не допускате компромиси?
- С естетиката на това, което правя. 
Много хора, занимаващи се с какъвто и да е вид изкуство, в един момент от живота си го превръщат в занаят и тогава искрицата угасва
Това води след себе си едно по-комерсиално, арогантно и бездушно отношение към работата им. Винаги съм се стремяла да поддържам пламъчето и ако някога доловя или усетя осезаемо, че това пламъче вече не грее, че го няма, тогава съм готова да се откажа и да сменя попрището.
- Вие сте в групата „ЛаТиДа“? Откога, как стана вашето включване там?
- Ядрото на „ЛаТиДа“ се състои от Яна Балева и Елизабет Нешева. Те творят своя музика и дори скоро ще изненадат феновете си с нещо ново и красиво. Аз имам удоволствието да работя с тях като беквокал в екипа на Лили Иванова.
- Участници сте с групата в поредното национално турне на Лили Иванова. Кое е най-трудното в него и кое - най-възхитителното и запомнящо се?
- Най-трудното, ако може да се определи по този начин, е отговорността. Възхитително е да се докоснеш до работата и отношението към музиката на човек, който наистина живее и изгаря в това, което прави. И най-важното - 
никога не пресеква стремежът й към развитие до ден-днешен, което е и една от причините тя да е на върха толкова години
Огромно впечатление ми направи уважението, което изразява към всеки един човек от екипа си, особено към музикантите на сцената до нея. Благодарна съм на момичетата от „ЛаТиДа“ и техния продуцент Рози Караславова за доверието и възможността да бъде част от тази магия. 
- Разкажете малко повече за това, с което се занимавате в момента.
- В момента основна част от времето си прекарвам, работейки като аудио инженер в студиата на „Леон Аудио“. Имах късмета да стана част от този екип още през последната си година в Консерваторията. Тогава повярвах, че има хора, които наистина имат стремежи като моите, попаднах в екип на мислещи и прогресивни хора. 
Там е създаден и продължава да се създава звукът зад някои от най-успешните филми и сериали от новото българско кино 
„Под прикритие“, „Възвишение“, „Доза щастие“, „Диви и щастливи“, „Голата истина за група Жигули“ и още много други. Цялата тази „машина“ е основана и задвижвана през годините от Михаил Дичев, който също е роден в град Русе. 
В момента работим над изграждането на нови студиа за аудио постпродукция, които ще са единствени по рода си в България. Това ще е първото Dolby Atmos Home Theatre студио - една нова технологична вселена за развитие на аудиовизуалните продукти. Паралелно с това, разбира се, работим по няколко проекта на нови български сериали, които скоро ще може да гледате на малкия екран, а в най-скоро време 
ще добавим и поредната много интересна и голяма чуждестранна продукция към портфолиото си
В малката останала част от време през деня преподавам пеене във „Voice Academy“, което е едно прекрасно място за развитие на млади и талантливи хора, стремящи се към правилния начин за развитие на музикалната си кариера. 
- Какво представлява обичайно един ваш ден?
- Събуждам се, с кафето преглеждам новини, свързани с темите и сферите, които ме интересуват. След това програмата всеки ден е различна, според това какви са проектите, над които работя, дали имам часове или репетиции. Със сигурност няма дни, които да са еднакви един с друг, и обожавам този начин на живот, поне за момента.
- Какво правите, когато (ако) ви остане свободно време?
- Често го прекарвам отново под някаква форма с музика - или слушам, или сядам да посвиря и измислям музика. Опитвам се да отделям достатъчно време на любимите си хора и приятели, ходя на театър, концерти и се старая да намирам сили за малко движение - разходки, спорт.
- Какво ви предстои в близко бъдеще?
- Още много нови филмови предизвикателства и нова музика. 
- Русенската публика не ви вижда и слуша често. Какво можете да й обещаете?
- С динамичността на събития около мен е малко трудно да обещая нещо конкретно, но със сигурност обмислям скорошна среща, защото вкъщи е най-хубаво и обожавам да пея пред русенска публика. Още повече, че следя какво се случва в културния живот на града и съм си харесала няколко места, където мисля, че бих намерила комфорта си като изпълнител в тях. Така че когато има яснота, ще се постарая информацията да стигне до всички, на които би им било интересно.