Изложба по повод 120 години от рождението на художника Борис Ангелушев ще бъде открита в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Събитието ще се състои на 25 октомври (вторник), съобщават организаторите.
Борис Ангелушев е български художник и основоположник на книгооформлението в България.
„Негови съвременници го наричат „епоха” в българската илюстрация, оценявайки високо неговия недостигнат размах на творческата природа. С илюстрациите му в книгите растат и се възпитават поколения българи. Незабравими остават образите на Бай Ганьо на Алеко Константинов, на героите на Елин Пелин, Иван Вазов и Христо Ботев, детските картинки към Андерсеновите приказки, към „Чичо Томовата колиба” на Хариет Бичър Стоу и много други“, пишат по повод изложбата от Националната библиотека.
Борис Ангелушев (1902-1966) е роден в Пловдив. Завършва приложна графика в берлинската Академия на изкуствата през 1928 г. при проф. Шпигел и проф. Майт. Още като студент сътрудничи на левия германски печат с карикатури, подписани с псевдонима Бруно Фук. През 1926 г. илюстрира немския превод на поемата „Септември“ от Гео Милев. Автор е на многобройни карикатури, осмиващи висши нацистки функционери, през 1933 г. е принуден да избяга от Германия. Емигрира в Чехословакия, после в Швейцария. През 1935 г. се завръща в България заедно със съпругата си Герда Глоке.
През 30-те години е художник илюстратор на вестника за юноши „Весела дружина“ с издатели-редактори Емил Коралов и Лъчезар Станчев. Той създава серия от рисунки на характерни народни типове, изпълнени с черна креда – „Въглищар“, „Старият овчар“, „Караул“ и др. Проявява интерес към историческата тема, която разработва в едни от малкото си живописни композиции – „Аспаруховата конница минава Дунава“ (1939) и „Обесването на Васил Левски“ (1942). През 1940 г. оформя корицата на първото издание на „Моторни песни“ от Никола Вапцаров.
През 1940-те години са издадени пощенски марки, създадени от Борис Ангелушев както на принципа на гравюрата, така и с мека четка и нюансиран полутон.  След 1950 г. илюстрира „Снаха“ от Георги Караславов, „Приказки“ от Ханс Кристиан Андерсен, „Септември“ от Гео Милев, „Домашно огнище“ от Елин Пелин, „Чичо Томовата колиба“ от Хариет Бичър Стоу, „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, „Немили-недраги“ от Иван Вазов, „Съдбата на човека“ от Михаил Шолохов.
Борис Ангелушев е автор на рисунката, по която скулпторът Любомир Далчев реализира бронзовия релеф със скулптурната композиция „Октомври 1917“ от източната фасада на Паметника на съветската армия в София.
Творби на Ангелушев са притежание на Националната художествена галерия и други галерии в страната, както и на Дома на хумора и сатирата в Габрово. / ГН